КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ДЕЦАТА: 15 златни правила от Юлия Гипенрейтер

1. Безусловното приемане на детето означава да го обичаш не защото то е красиво, умно, способно, отличник, помощник и т.н., а просто затова, че го има!

2. Не се намесвайте в заниманието на детето, ако то не моли за помощ. Когато не се намесвате в заниманията му, вие му казвате: “При теб всичко е наред! Разбира се, че ще се справиш!”

3. Ако на детето му е трудно и то е готово да приеме вашата помощ, задължително му помогнете. При това поемете само онова, което то не може да направи само, а останалото оставете детето да свърши само. С усвояването на новите действия от детето, постепенно му ги предавайте да ги върши то.

4. Утре детето ще прави само онова, което днес е правило с мама, и именно благодарение на това, че го е правило “с мама”. Зоната на съвместни действия е златният резерв на детето, неговият потенциал за близкото бъдеще.

5. Постепенно, но неотклонно се освобождавайте от грижата и отговорността за личните ангажименти на вашето дете и му ги предавайте да ги върши то.

6. Личността и способностите на детето се развиват само в онази дейност, с която то се занимава по собствено желание и с интерес.

7. Няма такива ситуации, в която може да се удря дете. Да, известно е, че Пушкин е бил своите деца, но тогава това се е смятало за нормално.

8. Можете да изразявате своето недоволство от отделни действия на детето, но не и от детето като цяло. Можете да осъждате действията на детето, но не и неговите чувства, независимо от това колко те са нежелателни или непозволени. Недоволството от действията на детето не бива да бъдат системни, иначе това ще прерасне в отхвърлянето му.

9. Прегръщайте детето по няколко пъти на ден, четири прегръдки са абсолютно необходими на всеки просто за оцеляване, а за добро самочувствие са нужни не по-малко от осем прегръдки на ден! Между другото, те са нужни не само на детето, но и на възрастните.

10. Измислете няколко занимания с детето или няколко семейни дейности и традиции, които ще създават зона на радостта. Направете някои от тези занимания редовни, така че детето да ги очаква и да знае, че ще ги има задължително, ако то не направи нещо много лошо. Отменяйте ги само ако се случи нещо наистина непростимо.

11. Най-доброто наказание за детето е да го лишиш от нещо хубаво, а не да му сториш нещо лошо.

12. Децата много повече от нас, възрастните имат нужда се се движат

Да изследват предмети, да пробват силите си… Да им се забраняват подобни действия е все едно да се опитваме да преградим пълноводна река. По-добре е да се погрижим да насочим нейното течение в удобно и безопасно русло.

13. На децата е необходим не само ред, но и правила за поведението им

Те ги искат и ги очакват! Това прави живота им разбираем и предсказуем, създава им усещане за безопасност.

14. На детето му е радостно, когато разбират потребностите му

Една от най-важните е свободата да изследва света и да получава впечатления. Детето изследва своите възможности и малко по малко повдига летвата. Когато е малко, то иска да се покатери на дървото, като поотрасне – иска да отиде с приятелите си в съседния двор, като стане още по-голямо – да се прибира вкъщи по-късно от обикновено. Тук много зависи от това как ще се държат родителите му. Нотации и забрани са безсилни.

15. Когато искаме да променим нещо в децата си

Би следвало преди всичко да помислим внимателно – дали не би било по-добре да го променим в нас самите. Например нашия педагогически ентусиазъм. Вероятно е по-добре да го насочим към себе си.

Още по темата: КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ДЕЦАТА: 10-те “НЕ” на Юлия Гипенрейтер

Източник: Slon Magazine;
Педагогически портал

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close