Какво крие мозъкът на психопата?

1 877

Когато преди години Брайън Дъган признава, че е изнасилил и убил жестоко 10-годишната Джанин Никарико, за всички той вече е брутален сериен убиец. Момичето е убито през 1983 г., а Дъган се признава за виновен едва през 2009 г. До този момент той вече е осъден за няколко изнасилвания и за убийствата на 7-годишно момиче и 27-годишна медицинска сестра, която преди това насилил.

Ако смъртното наказание не бе отменено в щата Илинойс, сега Дъган щеше да е екзекутиран.
Учудващо, той не показва никакви признаци за угризения на съвестта за което и да било от тези престъпления.

Учените днес смятат, че тази липса на емпатия може да е свързана с истинската причина, поради която мъжът е извършил бруталните убийства, пише Би Би Си.

Неврологът д-р Кент Кийл от Университета в Ню Мексико е направил изследвания със скенер на мозъка на Брайън Дъган като част от проект, целящ да проучи дали антисоциалното поведение е свързано с функциите и структурата на мозъка.

„Той изобщо не може да разбере защо хората се интересуват от това, което е направил“, споделя ученият, който описва времето, прекарано с Дъган, като „клинично удивително“.

Психопатия

Д-р Кийл е пионер в поведенческата неврология – опитът да се разбере как функционира мозъкът на психопата и това да бъде използвано за лечение на такива хора. Моментът е изключително спорен, тъй като от хиляди години хората като Брайън Дъган са определяни не като болни, а като злодеи.

В литературата и киното например понятието „психопат“ не се използва като диагноза, към която дори е възможно да има съчувствие, а към човек, който всява ужас.

Д-р Кийл обаче има различна гледна тока. „Гледам на психопатите като на болни хора, така че не бих използвал думата „зли“, за да ги опиша“, казва той.

И така, какво точно е психопатът?

„Клинично го определяме като човек, проявяващ силно черти като липса на съчувствие, липса на вина и разкаяние. Те са много импулсивни, не планират, преди да действат, обикновено се замесват в неприятности още от ранна възраст“, обяснява докторът.

От години е ясно, че много затворници проявяват признаци на различни разстройства на личността, но едва сега учените започват да вникват в тяхното състояние.

Мозъкът на психопата

За своето проучване на Брайън Дъган д-р Кийл използва високотехнологичен мобилен мозъчен скенер, който се побира в бус и може да бъде откаран в строго охранявания затвор. С него той може да анализира структурата и функциите на мозъка на престъпника.

„Мозъкът на Брайън има много ниска плътност в т.нар. паралимбична област“, обяснява неврологът. Паралимбичната област е т.нар. поведенческа верига на мозъка, включваща зони като амигдала и кората на главния мозък, които са свързани с емоциите.

През последните десетилетия учените изследват хората с увреждания в тези части на мозъка, тъй като тяхното поведение внезапно се променя и те често стават антисоциални.

„Смятаме, че тази система не се е развила нормално в мозъка на Брайън“, казва д-р Кийл. Изглежда, психопатията е свързана с липса на развитие на тези области от мозъка, което може да е генетично.

Лекарят е наблюдавал реакциите на мозъка на Дъган в реално време, докато на затворника са показвани снимки на страдащи хора. Скенерът е отчел относително ниска активност именно в паралимбичната област.

„Брайън излезе от скенера и каза: „Леле, трудно ми беше да разбера какво искате да направя“, отчита д-р Кийл.

Според него в случая става въпрос за модел на мозъчната дейност, който показва, че психопатите са лишени от емоционални способности по същия начин, по който някои хора имат недостиг на интелектуални възможности.

Той е стигнал до подобни резултати при изследванията на голям брой затворници в САЩ. А това означава, че Дъган просто няма представа за болката, която е причинил. „Когато говорим за престъпленията, които е извършил, той реагира сякаш го питам какво е закусвал“, споделя Кент Кийл.

За него не е изненада, че мозъкът на човек, който има толкова различно и противообществено поведение, изглежда различно от другите мозъци.

А откритията може да окажат огромно влияние върху правосъдната система.

Невро-право

А какво трябва да прави въпросната правосъдна система?

Изследвания като това на д-р Кийл вече подхранват дебата доколко съдебната система трябва да се промени и трябва ли да се пригоди към факта, че някои поведенчески прояви са вродени.

Тази теза на наказателното право често е наричана „невро-право“. Това е спорна хипотеза за бъдеще, в което моралната преценка за престъпленията е заменена с идеята, че някои престъпници имат болни мозъци, които трябва да бъдат лекувани.

Д-р Кийл обаче не смята, че работата му ще се отрази на разследванията срещу насилници като Брайън Дъган. Според него разбирането на психопатиите по-скоро може да доведе до различни видове присъди и по-специално до край на смъртните присъди срещу психопати.

„Надявам се, че неврологията ще помогне на правната система да разбере, че тези хора имат разстройства, които са лечими“, споделя ученият. Той е убеден, че подобно лечение не трябва да започва чак когато някой признае, че е извършил жестоко престъпление. Затова с други учени разработва терапии за деца, които показват симптоми, подобни на тези на Дъган.

От затворниците психопати до лечението на деца

Според Кент Кийл историята на Брайън Дъган показва ключовите моменти, в които може да се помогне.

„Брайън е страдал в ранната си детска възраст. Правел е класически неща – наранявал е животни, биел е братята и сестрите си“, обяснява докторът.

Въпреки че с Дъган са работили социални работници, те не са знаели достатъчно за състоянието му. Всъщност децата, които имат признаци на разстройства на личността, не реагират добре на техниките, използвани просто при малчуганите с лошо поведение.

Когато например учител се опита да накаже такова дете заради постъпката му, то по-скоро ще се обърка и в бъдеще може да наранява другите заради липсата на емоционални способности.

Сега надеждата е да се определи диагноза за тези деца и да се изградят програми, насочени специално към лечението им. По същество тези деца трябва да бъдат старателно обучавани на реакции, които за останалите хора са автоматични.

Работата на д-р Кийл в строго охраняваните затвори е мотивирала други лаборатории в САЩ и Великобритания, които работят директно с деца.

„Можеш да предпазиш хора като Брайън от това да се превърнат в индивида, който той представлява днес“, уверен е д-р Кент Кийл.

По публикацията работи: Диана Цветкова, Днес.БГ

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close