Как жените се отдалечаваме от себе си?

Чувствате ли се понякога сякаш сте изгубили центъра на вътрешната си опора? Как с всяка дума, поглед се разклащате, губите увереност? В такива моменти търсим опора в неща извън себе си – четем книги по самоусъвършенстване, ходим на семинари. Но пак нещо в нас крещи, че сме загубили връзката с този вътрешен център – не се познаваме, това не е животът, който искаме. Независимо как усещаме нашата женственост, себе си, своите сили или слабости, общуването с мъжете, начина, по който гледаме на света, има няколко неща, които е необходимо да правим, за да поддържаме връзка със себе си.

Най-важното условие да бъдем честни към себе си. Да не се боим да се анализираме, да казваме поне наум неприятни истини, да сме смели и да сме верни на себе си.

Как жените се отдалечаваме от себе си?

Избягваме да анализираме чувствата си, настроенията си, нюансите в тях. Плъзгаме се по пътя на първичните реакции и лесно минаваме от една крайност в друга. Защо предишната връзка свърши зле? Защо изпитвам неприязън към тази или онази колежка? Защо майка ми вече на толкова години успява с толкова малко така да ме подразни? С отговорите на подобни въпроси научаваме малко или много за самите себе си.

Доверяваме се на чуждото мнение за нас самите. Това, което другите смятат за правилно, вярно. Как трябва да изглеждаме, да се държим, да говорим. Вместо да вникваме в качествата си, в недостатъците си, ние се отразяваме в приятелките си, мъжете си, хората наоколо с авторитет. Запазването на нашата идентичност е най-важният белег на съзряване. Ние решаваме кое как да ни въздейства и трябва да следваме същността си, а не друг да ни казва каква би трябвало да е тя.

Не изразяваме какво мислим и чувстваме, избягваме да назоваваме конкретно нещата с истинските им имена. Това не значи да сме безочливи и твърде директни, а изобщо да не търсим начин да канализираме отношение, емоции, желания. Задържането на емоции е толкова погрешно, че според някои холистични лекари води до болести. Има безброй много начини да изразим себе си без агресия, директна конфронтация.

Не слушаме телата си си. Голяма част от функциите на организма се влияят от хормоните. При жените потоците естроген, окситоцин, пролактин дават тон на емоционални състояния – енергичност, нисък тонус, еуфория, ниско самочувствие. Вслушването на сигналите, които тялото подава, е ключ към доброто усещане, което имаме за себе си в това тяло. Когато сме вяли, да си останем вкъщи, когато се чувстваме красиви, да излезем навън сред хора.

Не отдаваме значение на общуването с други жени. Общуването с други жени – приятелки, майки, сестри, по-възрастни жени, дъщерите ни е важно за миговете, когато имаме нужда от разбиране, знание за света и опит, утеха и малко непристоен смях. Много по-добре е, вместо да четем притчи и да споделяме цитати, да се обадим на някоя жена, на която имаме доверие. Начинът, по който ние анализираме помежду си събитията, има огромен лечебен ефект върху нас.

Отделяме прекалено голямо внимание на мъжете. Да, важни са, да винаги ще говорим и мислим за тях, но те са само една, дори и важна, брънка от нашия живот. фиксирането във връзки и раздели, в безкрайни анализи “той защо какво и как е сторил или казал”, изсмуква от градивната ни сила и заключва енергията ни в задънена улица.

Източник: http://www.hera.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close