Как премахнах вредната храна от диетата си завинаги

127 644

Отношението ни към собственото ни тяло е като отношението ни към живота. Това как се отнасяме към себе си, никога не може да стигне по-далеч от степента ни на осъзнатост и от убежденията, които имаме.

Стоях на касата в един магазин и там беше отрупано с вафли. Погледнах един Snickers и се сетих колко много съм изяла в миналото. А днес, мисълта за това да ям нещо такова, кара всяка клетка в тялото ми незабавно да протестира. Вече не ям подобни храни, не защото си ги забранявам, а защото сега, когато се грижа за тялото си и го уважавам, знам че искам то да се чувства добре. Сега мога да направя разликата между това да ям нездравословна храна и да ям истинска храна.

Стоях на опашката и се замислих как отношението ни към тялото има пряка връзка с отношенията, които имаме с другите.

Знаете как колкото по-осъзнат ставаш, толкова повече спираш да правиш компромис със себе си. Разбираш, че хора, които те третират зле нямат място в живота ти.

Разбираш, че не е нужно да се обграждаш с хора, които те карат да се чувстваш дребен и незначителен и хора, които подрязват крилцата ти всеки път, когато започват да поникват и да ти дават надежда.

Връзките ни с другите, обикновено отразяват нас самите – нашата същност, нашата сянка и това, което крием и не признаваме пред себе си.

Хората около нас, обикновено отразяват две неща – как се отнасяме със себе си или как се отнасяме с другите.

Много хора се примиряват да бъдат във връзка с хора, които крадат от тях, вместо да споделят и заедно да получават. Много хора, ежедневно се заричат, че повече няма да допускат такова отношение и неуважение, а после само една мила дума или престорено извинение стига, за да забравят обещанието си и да продължават агонията и посредственото си съществуване.

Има един момент, в който повече не можеш да понасяш такова държание и започваш да се учиш – да обичаш и приемаш себе си. Осъзнаваш, че нямаш нужда от друг, за да се чувстваш щастлив и завършен и че не е нужно да се подлагаш като изтривалка, за да някой да те цени.

Разбираш, че хората, които имат място в живота ти са тези, които те приемат и които разбират, че във всеки момент, единствения дълг, който имаш е този – към самия себе си и че не могат да ти се сърдят, че избираш да бъдеш здрав, щастлив и осъществен.

Същото е и с храненето. Много хора ежедневно се заричат, че от утре ще се хранят здравословно, от утре ще се движат повече и ще се грижат за тялото си.

Много хора ядат вредна храна, често преяждат и често имат болки или боледуват. Тогава, притискани от непоносимото усещане, обещават да се променят – до утре, когато са малко по-добре и решат, че положението е поносимо и го карат постарому.

Досущ като в една връзка – цялото ти същество крещи, че се чувстваш зле, че си потискан, но само една добра дума е достатъчна, за да умът да те прилъже да се върнеш.

Досущ като с храненето – цялото ти тяло крещи, че му вредиш, но само една лъскава опаковка, само една реклама или примамливия вид на боклучавата храна е достатъчна, за да те подлъже и да продължиш с деструктивното поведение.

До деня, в който решиш, че обичаш и уважаваш себе си.

До деня, в който решиш, че е крайно време да бъдеш това, за което си създаден и да не се примиряваш с посредствеността.

Когато се разделяме с хора, които вече нямат място до нас, животът обикновено ни тества – случайни срещи, смс-и, обаждания и много обещания. Но човек, който е решил, че няма да се връща назад и че го чака нещо повече – не се подлъгва и среща по-доброто в своето утре.

Моменти, в които умът гладува за миналото, но нещо вътре в теб ти дава кураж и воля да не се връщаш.

Как премахнах вредната храна от диетата си завинаги

С храненето е същото.

Когато решиш да се промениш, животът те тества – рождени дни, събирания, нови реклами или пък някой, който да подлага под съмнение избора ти. Първоначално умът се колебае, но тялото през цялото време знае от какво има нужда и го казва – всеки път, когато избереш нещо вредно или пък всеки път, когато избереш нещо полезно.

Някои хора свикват и се примиряват – че да те мачкат, унижават и третират зле е нещо нормално. И цял живот остават на едно място – до там стига тяхната осъзнатост.

Други се уморяват от болката и разочарованието и се изкачват на горното равнище – премахват от живота си всичко и свички, които ги теглят надолу и се срещат с едно бъдещо Аз, което е толкова по-добро от предишното – там започва тяхната осъзнатост.

Отношението към собственото ни тяло е като отношението към живота. Осъзнатостта за здравето, идва с осъзнатостта за живота. Човек не може да стигне по-далеч от своите убеждения.

Стоях на касата и си мислех за всичко вредно, което съм махнала от живота си – и е хубаво… да усещаш, че обичаш и уважаваш – себе си, тялото си и живота си.

А вие къде сте и какво избрахте?

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close