Как мога да ти помогна?

Той ти казва:” Просто се успокой”

Ти искаш да кажеш:” Добре, но КАК!?”

Той казва:” Защо не можеш просто да се отпуснеш?”

Ти искаш да кажеш:” Това е малко по-сложно, отколкото си мислиш!”

Той казва: „Нищо лошо не ти се случва.”

Ти искаш да кажеш: „О, така ли? Защо тогава се чувствам все едно получавам сърдечен удар?”

Той казва: „Седни”

Ти искаш да кажеш: „Но като седя, това ме прави още по-тревожна!”

Той казва:” Ти преиграваш!”

Ти искаш да кажеш:” Благодаря ти, Г-н Наблюдателен.”

Нормално е за партньорските двойки да минават заедно през турболенции. Но обичайните предизвикателства пред връзката могат да бъдат още по-трудни, когато единият от партньорите се бори с тревожно разстройство.

Тревожните разстройства, в това число паническото разстройство, са белязани със силни страхове и тревоги. И когато единият партньор се опитва да се справи със симптомите и емоциите, винаги има допълнителен стрес във връзката.

Дали умишлени или не, думите ви могат да нараняват, да влошават нещата и да предизвикат голям стрес у човек, страдащ от паническо разстройство.

И така

1.” Просто се успокой”

Това вероятно е едно от най-безчувствените неща, които могат да се кажат на човек с паник атаки. Ако той можеше „просто да се успокои”, повярвайте, той би го направил. За съжаление да се управлява страха, тревожността или паник атаката не е толкова лесно. Може и да изглежда нерационално на страничния наблюдател, но човек, който преживява остра тревожност или получава паник атака, трябва да се справи с много симптоми, които трудно се контролират.

Как изглежда това, парче по парче. „Просто” предполага, че действието на успокояването е нещо лесно. Не е. За някой, който в момента преживява паник атака, успокояването може да бъде изключително трудна задача. За другите може да е никакво усилие, но за хората с паническо разстройство то може да включва медикаменти, дихателни упражнения, префокусиране, ритуали, позитивни себеутвърждения и време.

Парчето „успокой се” също е проблематично само по себе си. Ако нямаш инструменти, не можеш да построиш къща, нали? По същия начин, ако човекът с паник атаки няма инструменти или техники (като дихателни упражнения, например), които да му помогнат да се успокои, той не може „да построи” нищо. Той не може да си направи стълба, която да изкачи и да се измъкне от паник атаката. В допълнение идва стресът от това, че е неспособен да изпълни това изискване да се успокои и това отново вдига тревожността.

Освен това, казвайки на някого да се успокои, означава, че ти си притеснен за него. Ако си около човек, който получава паник атака или преживява високи нива на тревожност, най-доброто нещо, което можеш да направиш е да бъдеш подкрепящ. Нека той да знае, че ти си там да помогнеш, ако има нужда, но в същото време си готов да му дадеш и желаното пространство.  Да покажеш своята готовност да помогнеш, може да е всичко, което е нужно той да се успокои. Той може просто да има нужда да остане сам, за да използва уменията си да се успокои и да се справи с паниката.

По-добрият отговор : Мога ли да ти помогна да се успокоиш? Има ли нещо, което мога да направя?

2.” Защо не можеш просто да се отпуснеш?”

 По време на паник атаката, могат да се появят следните физиологични промени:

  • Ускорен пулс
  • Прилив на адреналин
  • Недостиг на въздух
  • Замайване на главата
  • Гадене
  • Треперене
  • Изтръпване на крайниците

 Това е като да се опитваш да се отпуснеш, докато те преследва диво животно. Или докато ужасено се опитваш да намериш изход от горяща сграда. Обхванатото от паника тяло не е способно да изключи просто така импулса „бий се или бягай”. Няма превключвател.  Дори и непоколебимата решителност да се отпусне, вероятно само ще създаде допълнителна фрустрация от факта, че тялото ни ще се обърка.

По-добрият отговор: Аз съм тук, до теб. Какво мога да направя, за да ти помогна да се отпуснеш?”

3.„Нищо лошо не ти се случва.”

Човекът с паник атака често чува това от добронамерени приятели, семейството или значимите други. Понякога това изречение може да бъде полезно – но само ако сме „задълбали” в „ това просто паника ли е или е сърдечен удар?”.  Иначе това  обикновено е безполезна фраза, която го кара да му се иска да изкрещи „Да! Нещо лошо МИ се случва в момента! Имам паническа атака и това е ужасно! ТОВА е, което не е наред!”

По-добрият отговор: Това трябва да е неприятно. Мога ли да направя нещо, за да се почувстваш по-добре?

 4.„Седни”

Обикновено сядането ни отпуска. Ние сядаме, за да хапваме, да гледаме телевизия, да почетем хубава книга – и всички тези действия са приятни и успокояващи. Въпреки това, ако просто заемем седяща позиция, няма да подейства като панацея.

В отговор на паниката се получава прилив на адреналин в кръвта, който ни принуждава да се бием или да бягаме. Това кара човек да чувства, че трябва да бъде свръхбдителен, за да оцелее. И ако той наистина е преследван от диво животно, например, сядането няма да е за добро. Ето защо импулсът да се изправи и да стои нащрек е толкова силен. Оставете това на човека с пристъп на паника: ако се чувства по-удобно да седи, помогнете му да намери спокойно и сигурно място. Ако има нужда да крачи или да излезе да се поразходи, за да се успокои, нека да е така.

5.” Ти преиграваш!”

Истината е, че тялото и умът на човека с пристъп на паника са в изключително ускорение и той често чувства, че не може да контролира тези реакции. По средата на сърцебиене, на каскадата от негативни мисли и силния импулс за бягство, едва ли е много полезно да информираме човека, че преиграва. Той често е наясно с това, но все още може да няма уменията да успокои препускащата нервна система.

Представете си за момент какво би било да изпитате внезапно чувство на огромно безпокойство. Сърцето ви препуска, докато започвате обилно да се потите. Тялото ти трепери и се тресе, когато разбираш, че е трудно да дишаш. Гръдният ти кош се стяга и започваш да чувстваш гадене. Притеснен си, че другите ще забележат твоите симптоми. Започваш да се страхуваш, че напълно ще загубиш контрол над себе си. Чудиш се, дали не получаваш инфаркт или може би полудяваш.

За някой, който не е преживявал тези симптоми, може да му се стори, че човекът просто преиграва. Всъщност, този въображаем сценарий е реалност за много хора с паническо разстройство. Едно от най-полезните неща, които можеш да направиш, ако си с човек, който получава паническа атака е да го окуражиш. Нека той да знае, че ти вярваш в неговата или нейната способност да премине през паниката.

По-добрият отговор:”Ако искаш, ще изчакам тук, докато това премине.  Правиш най-доброто, което можеш. Справяш се.”

6.„ Всичко е в главата ти”

Едно от най-често срещаните погрешни схващания за паническото разстройство е, че чувството на паника е в резултат от въображението на човека. Истината е, че паническото разстройство е истинско състояние, което може да се диагностицира и често включва интензивни физически, психически и емоционални симптоми. Тези симптоми могат да бъдат изключително трудни за управление и не са знак, че човекът е слаб.

Да кажем на човек, който страда от паническо разстройство, че всичко е в ума му, предполага вменяване на вина за симптомите му. Такива твърдения могат да допренесат до проблеми, свързани с чувството за самота, повишаване на стреса и понижаване на самочувствието – проблеми, които хората с тревожно разстройство и без това вече изпитват.

Вместо да се прехвърля вина, опитайте се да предадете посланието, че сте там до него и заради него, ако той има нужда от вас. Понякога дори само това да знае, че си там, до него, го кара да се чувства по-сигурен и спокоен, когато дойде паник атаката. Освен това тези позитивни и подкрепящи твърдения, могат да укрепят увереността му, че ще се справи със симптомите на паника атаката.

По-добър отговор : „ Аз съм тук, до тебе съм”

7.„ Трябва само да се изправиш в лице със страховете си, за да се справиш с тях”

Често се вярва, че хората с паническо разстройство, трябва да принуждават себе си да влизат в плашещи ситуации. Всъщност, ако накараме такъв човек, насила да застане в лице със страха си, това рядко е ефективно. Ако човекът не е готов да се изправи срещу страховете си, това би могло да доведе до повишаване на тревожността и възприемане на поведение на отбягване.

Това трябва да се прави постепенно, когато човек бавно и постепенно се учи да се справя със ситуации, които провокират тревожност, той изгражда своето чувство и умение да разчита на себе си и се учи как ефективно да се справя със страховете си стъпка по стъпка.

По-добрият отговор:” Прави го, но със своето собствено темпо”.

 8.„Ти съсипваш всичко”.

Разбираемо да се почувстваш разстроен, ако любимият човек има паник атака и с това ти обърква плановете. Но, да обвиняваш човек за неговите симптоми на паника самоще причини повече чувство на срам и болка. Хората с паническо разстройство вече са склонни да се срамуват от своите симптоми и подобно изказване само ще добави още стрес и вина.

Вместо да обиждате и да атакувате любимия човек, опитайте се да отговорите с емпатия. Изразете своето разбиране за това колко трудно е за него да минава през тези паник атаки. Дори и да сте разочаровани, ако правите такива болезнени изказвания, няма да направи ситуацията по-добра. Опитайте са да бъдете емпатийни и разбиращи по отношение на неговата битка.

По-добрият отговор:” Знам, че това е трудно.”

Ако си алергичен към нещо, много добре знаеш, че реакцията ти към алергена наистина може да ти обърка деня. И въпреки, че паническото разстройство не е алергия, то дава своя собствен уникален принос към марката „нещастен ден”. И тези неволи могат да се усложнят, от това как реагират околните на паник атаката. Със сигурност никой не казва на човек с алергия „спри да кихаш” или „ заличи си обривите”. Би бил неефективен и фрустриращ съвет.

Най-добрият начин да разбереш преживяванията на човека, страдащ от паническо разстройство е да научиш повече за диагнозата. По-малко ще се притесняваш и дразниш от поведението му, ако прочетеш повече за типичните симптоми. Запознай се с някои техники за релаксация, които могат да помогнат да се намали ефекта от паник атаката. Паническото разстройство се преодолява на малки стъпки. Напомняйте си да признавате на страдащия малките победи. Например, човек, който често получава пристъпи на паника в кола може да се съгласи да се повози за малко около блока. Тази малка стъпка напред може и да не ти се вижда като голям прогрес, но това е още една стъпка към израстването му. Твоята похвала ще го направи по-уверен в себе си. С времето той ще става все по-уверен и ще продължи да върви към възстановяването си.

И не забравяй.

Погрижи се за себе си. Това е важно. За теб. И за любимия човек, който все още не си е опитомил паник атаките.

Автор: Светлана Сотирова

Източник: https://sovapsychologist.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close