Как кокичето стана лекарство

През 50-те години на миналия век в света избухва пандемия от детски паралич. Умират хиляди деца.

Болестта, естествено, е страшна и у нас. Тя оставя немалък брой инвалиди за цял живот, а други не успяват да я преборят и угасват.

Точно по това време се появява „вълшебното” лекарство нивалин. То спира епидемията и спасява хиляди животи. Колко хора обаче днес знаят името на създателя му Димитър Пасков?

Преди няколко години работих върху една изложба – “Българска следа в науката”. Изправена бях пред въпроса имената на кои учени да включа в нея. Исках това да са хора, оставили трайна диря не само в българската, но и в световната наука.

Ще цитирам част от едно интервю на президента на Балканската асоциация по история и философия на медицината проф. д-р Миладин Апостолов от 2009 г.: “Критерий за стойността на едно постижение е преди всичко приложението му в практиката и получаването на национални и международни признания. При това

не броят на откритията е важен, а тяхната значимост”.

Като добър пример може да ни послужи откриването на нивалина от проф. Димитър Пасков. Това е само едно откритие, но то покори света и учени от много страни и до ден днешен разширяват параметрите на неговото успешно приложение в цял свят. Наскоро прелиствах френско авторитетно академично издание и открих многобройни изследвания, потвърждаващи положителния лечебен ефект във все нови и нови области на медицината”.

Безспорен факт е, че

България освен с розите, спортистите си и “чадъра”

на тайните служби е известна на широката световна общественост с киселото мляко и нивалина. Този високоефективен лекарствен препарат против детски паралич отдавна е получил международно признание. Неговият изобретател обаче е неизвестен не само на международната общност, но и на нашата. Твърде малко и твърде оскъдни са данните, които успях да намеря за него, но продължавам да съм дълбоко убедена, че чрез нивалина проф. д-р Димитър Пасков е заслужил честта да не бъде забравен от поколенията.

Роден е през 1914 г. в с. Горно Броди, Македония (дн. Гърция), но семейството му се заселило в Пещера с бежанската вълна след Междусъюзническата война.

Медицината за него е призвание –

половин век от живота си посвещава на лекарската професия, а изследванията му в областта на фармакологичната наука го правят известен не само у нас. Той е един от основоположниците на съвременната българска експериментална фармакология и най-достойният продължител на делото на проф. д-р Петър Николов – първия български учен, работил в областта на експерименталната фармакология и токсикология.

През 1935 г. частният доцент д-р Петър Николов чете встъпителната си лекция “Нашите народни средства”, в която подчертава:

“Трябва да припомним, че научната медицина се е развила от народната”,

и прави за първи път задълбочен анализ на голямото богатство на нашия народ, на наречената от него “народна фармакопея”.

Неговият ученик и последовател Димитър Пасков завършва медицина в Софийския университет през 1940 г. От 1941 до 1945 г. е околийски лекар в пазарджишкото село Бяга и в Пещера (и тук ще отворя една скоба – с анкета на общината и местния исторически музей сред гражданите проф. д-р Димитър Пасков е избран за личност на столетието на град Пещера). От 1945 г. е асистент и главен асистент в Катедрата по фармакология в Медицинския факултет на Софийския университет. Пет години по-късно става старши научен сътрудник в Института по експериментална медицина при Българската академия на науките, а след това ръководи научноизследователската група в Химико-фармацевтичния комбинат в София.

Специализира в Ленинград под ръководството на световноизвестния руски фармаколог Сергей Аничков. От 1959 г. е доктор на медицинските науки, от 1961 г. – професор, а в периода 1963-1977 г. ръководи Катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София.
Това е период, свързан със

създаването на първите лаборатории

в Катедрата по фармакология, с изследвания върху лабораторни животни, с опитни постановки и денонощни експерименти върху нови лекарства, с разработването на много дисертационни трудове. С огромния си опит и знания проф. Пасков обучава десетки бъдещи фармаколози. Под негово ръководство научни трудове защитават 12 аспиранти, израснали впоследствие като водещи в професията си.

По това време с фармаколозите работи силен екип от химици.

Мечтата на всеки лекар-фармаколог

е да свърже фармакологичните механизми с химическата структура на препарата и да доведе научните предклинични изследвания до лекарство, което може да бъде внедрено в производство и да се използва при лечението на пациентите. Този продължителен и труден процес, за който във фармацевтичните фирми днес се отделят милиони, в годините 1956-1980 се провежда в Катедрата по фармакология от учениците на проф. Пасков и под негово ръководство. Създават се и започват да се произвеждат важни за клиничната практика у нас лекарства: Nivalin, Pymadin, Cytisin, Nivalin P, Dibazol, INHA -17, Verbascan, Aminton, Depreton, Dimex и др. Изучават се десетки пречистени химически и доведени до активни вещества екстракти от лекарствени растения.

Рано пенсиониран от тогавашния председател на Медицинската академия, професорът продължава научните си изследвания и ръководството на последните си дисертантки Надка Бояджиева и Мила Власковска.

Оригиналният продукт

от растителен произход нивалин е създаден през 1956 г., когато Димитър Пасков екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче. Това е един алкалоид, който наричат галантамин. Изолирана в чист вид, тази съставка получава името нивалин.

През онези години нивалинът намира приложение в неврологията, особено при лечението на полиомиелита. С него са лекувани деца, преболедували детски паралич, които са инвалидизирани до степен да не могат да извършват активни движения. Лечението дава изключителни резултати –

двигателните функции рязко се подобряват,

а пораженията на лицевия нерв отзвучават.

Както в много други случаи, и за този си има легенда. Според тази легенда главен провокатор и помощник на д-р Пасков било болно от полиомиелит момиче, което изпило водата от чаша с натопени в нея кокичета, оставена от родителите му на масата до леглото. В резултат се получило известно подобрение в състоянието на момичето.

Макар и да не е сигурно дали точно това е причината, поради която д-р Пасков започва изследванията върху галантамина, сигурен е големият интерес, който предизвиква монографията му “Нивалин”, която още с появяването си е преведена на италиански, а самото лекарство получава

престижната международна награда “Еньо”

(често я наричат “фармацевтичен „Оскар”) за принос в науката.

Това е един уникален препарат с голям терапевтичен диапазон. Използва се за лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферната нервна система, като освен това намира приложение и в лечението на деменции от алцхаймеров тип.

Димитър Пасков е първият председател на Научното медицинско дружество по фармакология и един от неговите основатели. Член е на Международната организация по изучаване на мозъка. Освен това въвежда голям брой експериментални методики у нас. Създава просперираща научна школа от български фармаколози. Научноизследователската работа на проф. Пасков е насочена към фармакологията на нервната, сърдечносъдовата и храносмилателната система с цел създаване на нови лекарствени средства от растителен и синтетичен произход и търсене на нови противотуберкулозни средства (препарата ИНХА-17).

Автор е на 20 изобретения и лекарствени форми,

2 рационализации и около 140 научни публикации, съобщения, учебници и справочници. По-важните от тях са “Лекарственик с рецептура”, “Нивалин” (превод на италиански), “ИНХА-17” (превод на руски, английски и френски). Съвместно с проф. д-р Д. Пейчев издава учебник по фармакология, претърпял няколко издания.

Умира на 24 април 1986 г.

От Люба Дашовска, Obekti.BG

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close