Как избрах съпругата си

Тъй като ми беше омръзнал петдесетгодишният ми ергенски живот, реших да се оженя. През последно време на няколко пъти ми попада в ръцете обявата на бюрото за женитби „Амур“, което беше помогнало на много хора.

Бюрото се намираше в центъра на града. На вратата ме посрещна с дълбок поклон млад паж, облечен в светлосиня униформа с лъскави сърцеобразни копчета. До една ниска маса седеше елегантна госпожица, която ми поиска с любезна усмивка 20 франка. „И сега бих ви помолила – зачурулика тя – да влезете в съседната стая. Там ще намерите на вратите всички необходими данни и по тях ще можете да изберете. Вашата съдба, драги господине, се намира напълно във вашите ръце.“

Благодарих й и влязох в съседната стая.

На отсрещната врата видях две врати. На едната висеше табела: „Съпруга за цял живот“, на другата – „Съпруг до смъртта“. Аз, разбира се, прекрачих прага на първата врата. И отново видях две врати. На дясната висеше надпис „Блондинки“, на лявата: „Тъмнокоси“. Трябва да призная, че без да зная защо, блондинките винаги са ми харесвали повече! Затова отворих дясната врата и се намерих наново пред две врати. На дясната пишеше: „Хубави млади момичета“, на лявата „Жени и вдовици с опит и зрелост“. Вие навярно ще се досетите, че бях привлечен от лявата врата. Както преди, пред мен naк се появиха две врати. Този път гласяха: „Тънка, класическа фигура“ и „Пълничка, с малки телесни недостатъци“. Не размишлявах дълго: тънките ми харесват. Но и в петата стая имаше само две врати с надписи: „Роднини“ и „Без роднини“.

Чувствувах се като картоф в сортировъчна машина.

Следващия път надписите отбелязваха домакинските способности на бъдещата съпруга. Единият гласеше: „Кърпи чорапи с удоволствие, сама си шие дрехите, обича да готви“. Другият надпис предупреждаваше: „Страстна играчка на покер, би искала да има домашна помощница“. Ясно е, че тази, която обичаше да кърпи чорапи, спечели. Натиснах дръжката на вратата и никак не се учудих да открия други две врати. Този път дори се зарадвах, колко точно бюрото „Амур“ класифицира кандидатите. Надписите на тези врати даваха пояснения върху душевния и морален облик на невестите. Така например: „Честна, чувствителна, неопитна“ и „Гениална, с високи интелектуални способности“. Тъй като предполагах, че моите собствени интелектуални способности биха били достатъчни и за двама ни, влязох в първата стая. Отдясно висеше табела: „Обожава съпруга си“, а вляво: „Иска да бъде носена на ръце от съпруга си“.

Разбира се, че исках да бъда обожаван.

Табелите в следващата стая ми предлагаха възможност да реша един важен за мен проблем: „Богата с хубаво жилище“ и „Бедна като църковна мишка“. Е, кой не би искал да бъде богат?

Отворих вратата и… се намерих на улицата. Пажът със светлосинята униформа със сърцеобразните копчета се приближи мълчаливо към мен и ми подаде един розов плик. В него имаше малко огледалце и една бележка със следните думи: „Преди да предявите подобни претенции, трябва да разучите собственото си лице внимателно и обективно в приложеното огледалце.

С поздрави: „Амур“

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close