Как функционира силно чувствителният човек

Уловка: всеки е склонен да се смята за човек със специална чувствителност. Даже е досадно пълно с хора, които се мислят за такива. Когато за първи път попаднах на информация за СИЛНО ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ХОРА, бях леко подозрителна. Първо, защото мярката за чувствителност е спорна: например, за леля Пенка Аурора от „Страсти в Тоскана“ е страшно чувствителна, защото 45 серии плаче. Второ, срещала съм достатъчно индивиди, които манипулират с това „много съм чувствителен“, а всъщност изобщо не са. Така че ако сте от споменатите по-горе , МОЛЯ, НЕ ЧЕТЕТЕ тази статия. Тя е за тези, които:

  • Силно се влияят от средата, в която живеят. Много по-силно от останалите.
  • Силно усещат как се чувстват хората около тях и се стремят да направят нещо за възстановяване на комфорта.
  • Предпочитат по-спокойна, нехаотична среда.
  • Когато са били малки, са ги определяли като срамежливи.

Ако се откривате в тези определения – вероятно сте силно-чувствителен тип. Това е тип личност, въведена като официален термин ( highly sensitive person – HSP) в съвременната психология от Elain N. Aron през 1990 г. За повече информация и подробен тест вижте този линк: http://hsperson.com/. Тази жена и досега се занимава с изследване на темата за силно-чувствителните и дори успя да направи два интересни документални филма, които можете да откриете в линк-а горе.

Ще изброя още няколко черти на силно чувствителния тип, позовавайки се на нейните открития и на коментари от хора с такъв… да го наречем синдром.

Силно-чувствителните хора ( HSP) :

  • Често чуват за себе си „Не го взимай толкова навътре, де!“ или „ Офф, защо, по дяволите, си толкова чувствителен!“. Което е голям проблем за тях, тъй като не е възможно просто да подмениш чувствителността си.
  • Възприемат света предимно чрез емоциите си и реагират силно емоционално.
  • Чувстват се претоварени и лесно се изтощават.
  • Изключително чувствителни са към места и събития, околна среда. По тази причина ако попаднат в агресивна среда, могат да бъдат тотално фрустрирани и объркани.
  • В състояние са да се поставят на мястото на другия мигновено и без да ги молите за това ( да не се бърка с емпатия).
  • Чувстват нещата по-дълбоко.
  • Вземането на решения им отнема време.
  • Объркани са, когато е много шумно.
  • Трудно преодоляват собствените си „неправилни решения“.
  • Обичат детайлите.
  • Невинаги са интроверти. Могат да бъдат и екстроверти.
  • Склонни са към депресия и тревожност.
  • Малцинство са ( според изследванията на Elain N. Aron те са около 20% от хората )
  • Трудно понасят критика и е възможно непрекъснато да създават ситуации да я избягват.
  • Не могат да понесат насилие.

Това са някои от основните характеристики на HSP. Но най-важното е откритието, че тяхната нервна система функционира по различен начин. Няма да приложа сложната терминология на психолозите за „процес на възприятие“. Но е доказано, че високата чувствителност на такива хора ги кара да усещат много неща по едно и също време. Това от своя страна подава сигнали на мозъка за тревожност. И за тях е от изключителна важност просто да спрат и да се успокоят. Имат нужда от малко повече време, за да обработят голямото количество информация, което приемат. Още повече, че докато приемат, го преживяват. Аз лично го разбирам и като по-висока интензивност на преживяването.

Прилича ми на „високо напрежение“

и по тази причина ми харесва повече превода „високо-чувствителен човек“. Въпреки скептицизма ми, намирането на информация по въпроса се превърне в откритие за мен, свързано с изчитане на огромно количество информация и поръчване на специализирана литература от Amazon.

Пиша този материал най вече за онези, които ще открият в него успокоителното потвърждение „ не съм луд“. За онези, които при вълнение, независимо позитивно или негативно, стават и отиват на разходка. Не се обаждат на приятел да го залеят с чувствата си. Не пишат статус във Фейсбук. Не искат да натоварват който и да било със себе си. За тези, които в момент на афект не знаят точно какво мислят, просто защото в този момент много

повече ЧУВСТВАТ, отколкото мислят.

За тези, които в най-напрегнати моменти искат да се затворят в някоя дупка и просто да пуснат завесите за пет минути. И после всичко ще е наред – ще знаят какво мислят, какво чувстват и какво казват. Такава е една от главните стратегии за справяне със силната-чувствителност – време за уединение ( на български – „ Иди да се събереш малко.“).

Силната-чувствителност обаче има и своите многобройни добри страни. Когато си в състояние да възприемаш повече неща, ти имаш по-широка картина за ситуацията. С други думи, можеш да видиш множество варианти за действие. Не само един. В този смисъл, си пълен с възможности. Да, става натоварено, но в крайна сметка по-добре да избираш от 5, отколкото от 2. Съвсем логично идва изводът, че такива хора са изключително

креативни и носят нови идеи.

Но могат да бъдат много по-ефективни ако самите те осъзнават механизма си на действие, който изисква определено време. Всъщност, в темата откриваме старата идея как едни хора просто са по-чувствителни от други. В това няма нищо ново. Но все пак си мисля, че Д-р Elain N.Aron внася светлина в старото разбиране за „особения“, „странния“. Затова как бихме могли да му помогнем да не се мисли за човек с проблем. А да го успокоим, че „всичко е наред“ и да му дадем време да изяви прекрасната си многоизмерна природа.

Чудя се защо никой в България не е писал за СИЛНО ЧУВСТВИТЕЛНИЯ ТИП… Не ни ли интересува? Нямаме такива, ли? Или пишем само за неща, които ще донесат над 300 лайк-а..? На мен ми прилича на „не носете бебето си на ръце, да не го разглезите!“ – едно твърде общо възпитание. Общо като безполезната „обща култура“.

Автор: Людмила Сланева

Източник: https://www.jenatadnes.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...