Как да спрем да се притесняваме

Постигането на вътрешен мир е най-важният елемент в създаването на щастливия живот. Това е състоянието, когато имаме усещането за контрол и яснота. Въпреки, че не винаги се чувстваме така, всеки един от нас е способен да постигне чувство на вътрешен мир и хармония. През деня ни нахлуват хиляди мисли. Мислим за работа, за любимите хора, за това какво ще купим, освен това се притесняваме за различни хора и ситуации. Голяма част от тези грижи ангажират времето ни и ни пречат да почувстваме радостта и вътрешния мир в момента. Един от начините да успокоим съзнанието си, е като проверим и променим вътрешния си диалог. Това, което самите си казваме, оказва по-голямо влияние на вътрешния ни мир от онова, което другите ни казват. Когото и да попитате – един първокласен атлет или шеф на компания, те ще ви отговорят, че успехът в живота им е свързан с начина, по който мислят и разговарят със себе си.

Ако мислим най-вече за това, къде сме сгрешили или можем да сгрешим, започваме да губим надежда и дори да се съмняваме в себе си. Вътрешния ни диалог може да се раздели на изречения като: „Никога няма да мога да се справя с тази ситуация“ или „Не знам какво да правя“ или още по-лошо „Не мисля, че нещо може да реши този проблем“. Тези мисли могат да ни внушат чувството, че сме победени, и да ни накарат да повтаряме същата тревожна схема на поведение. Промяната във вътрешния ни диалог ще доведе до промяна и в поведението ни. Когато си говорим по-окуражаващо, започваме да се чувстваме по-добре, което ни зарежда с необходимата енергия да продължим да преследваме целите си и да опитаме нови неща. По-склонни сме да прощаваме грешките и сме по-нежни с другите. За да променим вътрешния си диалог, се изисква практика, но и няколко прости указания биха били от полза. Първата стъпка е да определите типа диалог, който самите вие водите. Ако се вгледате внимателно в себе си, ще се учудите от това, което ще откриете. Повечето от нас никога не биха позволили грубо и унизително отношение, въпреки това нямаме нищо против да се подлагаме на собствена критика, когато изпитваме страх или съмнения. Наблюдавайте известно време как говорите със себе си. Може дори да си водите дневник. Обърнете внимание как посрещате деня и как описвате събитията. Вслушайте се в думите, които изричате, когато правите грешки. Дали казвате „Това беше глупаво, не мога да повярвам, че го направих“ или си казвате „Е, най-доброто, което мога да направя, е да си взема урок от това“? Също толкова важно е да отбележите как се идентифицирате. Може би си мислите, че организацията не е най-силната ви черта, и си казвате: „Аз не съм добър организатор. Нито баща ми е бил, нито дядо ми“. Помислете си как ще повлияе подобна констатация върху ентусиазма ви за постигане на поставените цели. Може би засега наистина не планирате нещата добре, но докато се характеризирате по този начин, няма да имате самочувствието да постигате успех. Дори няма да забележите кога сте започнали да организирате времето си по-добре.

Следващата стъпка е да променяте негативния си диалог всеки път, когато си дадете сметка за него. Щом осъзнаете, че ставате критични към себе си, веднага променете думите си в положителна посока. Признайте грешките си и намерете начин да се самоусъвършенствате. Опитайте се да станете най-големия почитател на самия себе си. Всеки път, когато променяте диалога си, ще откривате, че вашето самоуважение расте. Ще пожелаете да направите втори опит там, където първия път сте се провалили. Освен това е много важно да промените начина, по който възприемате разговорите с другите. Да речем, че току-що сте имали проблеми при общуването с ваш колега или роднина. Ако си кажете „Този човек ме притеснява“, ще поощрите отрицателните емоции. Ако вместо това размислите: „Сигурно нещо притеснява този човек, за да ми говори така“, може да се успокоите.

Една малка промяна във вътрешния диалог може да промени начина, по който възприемате ситуацията. Докато украсяваме влошените си лични взаимоотношения, ще се чувстваме като безпомощни жертви. Ако приемем обаче, че другият човек просто е имал лош ден и в грубото му поведение няма нищо лично към нас, ще открием, че самите ние сме склонни да появим съчувствие и разбиране.

Другият начин да запазим вътрешния си мир е да спрем да се притесняваме за ситуации, които не можем да променим или контролираме. Често желаем да променим миналото, поведението на другите или времето. Дори когато се изправим пред ситуация, която не можем да променим, често продължаваме да правим опити и да се притесняваме. Единият начин да се откажете от този навик е да запишете нещата, които ви потискат, после да прегледате списъка и да решите кое може да се промени и кое не. Целта е да предприемем някакво действие, когато е възможно, и да намерим начин да разсеем останалите си грижи. Мнозина от нас са склонни да се притесняват и за бъдещето. Може да сме загрижени дали нашите нови познати ще ни харесат или не, дали ще се справим с предстоящия изпит, дали ще загубим любимите си хора и ще можем да понесем болката. Често се плашим, защото си мислим дали нещо няма да се обърка, вместо да си представим, че ситуацията ще се развие както искаме. Интересно е, че често нещата не са толкова критични, колкото изглеждат в мислите ни. Спомнете си за период в живота си, когато непрекъснато сте се притеснявали за нещо, а по-късно сте осъзнали, че притесненията ви са били напразни. Или пък сте се справили със ситуацията далеч по-добре, отколкото сте очаквали.

Другият източник на вашите проблеми е прекалената ви загриженост за околните. Ние често се притесняваме за хората, които обичаме, защото не искаме да ги нараним. Понякога нарушаваме собствените си принципи, за да им помогнем дори когато те самите не искат да си помогнат. Това ни натоварва ако не сме достатъчно внимателни. Както всички ние така и хората, които обичаме, са напълно отговорни за себе си. Ако прекалим с грижите за тях, те могат да се окажат лишени от възможността да се грижат сами за себе си и ще загубят смелостта да се изправят пред предизвикателствата на живота. Това не означава, че не можем да учим другите и да им помагаме. Но ако сме прекалено загрижени и винаги спасяваме хората, на които държим, те няма да се справят със собствените си трудности и няма да развият самоуважението и увереността, от които се нуждаят.

Ако имате дни, в които съзнанието ви е ангажирано с грижи, може би ще ви е от полза да се разсеете по някакъв здравословен начин. Можете да се разходите, да гледате забавен филм, да се видите с приятели или да послушате музика. Ако за известно време ангажирате съзнанието си с нещо друго, това ще премахне грижите ви и ще ви помогне да погледнете на ситуацията от нов ъгъл. Много е важно да се научим да се отърсваме от грижите и проблемите си. В противен случай ще съсредоточим вниманието си върху нещата, от които се страхуваме, вместо върху позитивните си цели.

Източник: http://psiholozi.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close