Как да се научим на търпение

„Човек с търпение е като кораб с котва. Човек без търпение е като кораб без кормило.“ Петър Дънов

Редили ли сте някога труден пъзел с хиляди малки части? Започвате с интерес и удоволствие, старателно подреждате парченцата и се радвате, че картината лека-полека започва да се оформя. Но последните части сякаш си играят с вас и все не може да намерите правилното им място. Пробвате едно, после друго, трето… и започвате да губите търпение. Толкова се изнервяте, че разбърквате старателно подредените детайли и захвърляте пъзела.

Целият ви труд е отишъл по дяволите… Защо? Защото сте нетърпеливи!

По подобен начин често заради нетърпение унищожаваме  или изоставяме  постигнатото с много труд.

Например амбицирано се захващаме с нещо ново или си поставяме цел (да направим някаква промяна, да отслабнем, да правим утвърждения, да научим език), но липсата на бързи видими резултати ни кара да загубим търпение и да се откажем.

Най-често страдаме и се отказваме заради очакванията си за незабавни резултати.

Искаме всичко веднага.

Искаме да получим всички отговори на момента. Луиз Хей пише:

„Нетърпението е съпротива да учиш. Ние искаме да получим отговорите без да сме научили урока или да сме направили нужните стъпки.“

Както писах в статията – „Как да се справим с раздразнителността?“, за да постигнем нещо, не е необходимo да имаме желязна воля и да полагаме нечовешки усилия, а – търпение и постоянство.

Когато сме нетърпеливи, ставаме нервни, раздразнителни, неспокойни и взимаме прибързани решения. Със своето нетърпение дори можем да превърнем в ад живота и на хората около нас.

Освен това нетърпението действа като спирачен механизъм за осъществяване на нашите желания.

Колкото по-нетърпеливо се стремим да постигнем нещо и да го имаме веднага на всяка цена, толкова повече го отблъскваме.

Нетърпението предизвиква стрес, неудовлетворение, страх, чувство за несигурност.

То е признак на недоверие, на съмнение, че ще постигнем целта си. Обхваща ни безпокойство или гняв, че  нещата не се получват така бързо както ни се иска, изпълва ни негодувание към себе си за   „безцелно изгубеното“ време без резултати. Струва ни се, че оцеляването ни зависи от постигането на целта. Това ни кара да започнем да насилваме нещата и да реагираме сприхаво и агресивно. Така в крайна сметка проваляме всичко, сякаш подсъзнателно се стремим да се накажем, че не сме проявили достатъчно упоритост.

Излиза, че с нетърпението сами си вкарваме автогол.

Напълно съм съгласна с това, което пише Сюзън Джефърс:

„Помнете, че нетърпението е начин за самонаказание.“

Някои автори разглеждат нетърпението като характерна черта на определен вид темперамент или  като признак за невротичност.

Несъмнено обаче, за да сме в хармония със себе си и света, за да се чувстваме добре и за да постигаме целите си, е необходимо да бъдем търпеливи.

Търпението е съкровище – то е разбиране за нещата, то е спокойствие и сила.

Търпението е нещо, което може да се придобие.

Kак да се научим да бъдем търпеливи?

  • Научете се навреме да разпознавате признаците на нетърпението:

– напрежение в мускулите, стягане;

– неспокойствие, несдържане на едно място;

– раздразнителност, нервност, гняв;

безпокойство, чувство за несигурност, усещане, че времето  изтича;

– сприхавост и прибързаност.

Като цяло нетърпението е напрежение и нервничене, затова се опитайте да успокоите тялото си.

Отпуснете мускулите си, седнете, релаксирайте като бавно вдишвате и издишвате. Съзнателно намалете темпото – започнете да говорите бавно, да се движите бавно, пуснете си успокояваща музика или отклонете вниманието си с нещо.

  • Дайте си сметка за истинската причина да сте нетърпеливи.

Наблюдавайте се, когато губите търпение и си записвайте в какви ситуации се случва. Запитайте се: „Кое всъщност ме кара да бъда толкова нетърпелив?“

В някои случаи може да ставате нетърпеливи, когато сте преуморени, гладни или ядосани.

А може би се притеснявате, че времето лети и се ужасявате при мисълта, че няма да успеете? От какво се страхувате? Нима животът ви зависи от това?

Дали не ви измъчва усещането, че губите безценно време, а нищо не постигате? Мислите си, че животът е прекалено кратък, а вие го пропилявате?

А може би се опитвате да докажете нещо на някого?

Или ненавиждате сегашната действителност и искате час по-скоро тя да се промени?

Дали не сте прекалено зависими от желанията си?

Помислете си – във всяка ситуация ли реагирате така? Възможно е да реагирате така по навик или да сте изнервени като цяло.

  • Усещането, че „няма време“ и  че животът изтича е просто нагласа.

От опита си съм разбрала, че ако сме с така нагласа, колкото и време да имаме, все няма да ни стига. А усещането, че пропускаме нещо, постоянно ще ни съпътства. Затова променете нагласата си:

Времето е илюзия, вие имате цялото време на света. Това, което искате, ще се случи тогава, когато сте готови.

Не е необходимо да пришпорвате нещата, както не  е необходимо да карате едно дете насила да расте.

Отпуснете се, правете това, което е необходимо и се доверете на Вселената.

Вие ще постигнете това, което трябва и ще получите това, което ви е необходимо в точния момент.

Осъзнайте, че целта, към която нетърпеливо се стремите, не е най-важното, не е Всичко. В повечето случаи е по-важно не постигането на нещо, а уроците, които научавате.

Помнете, че животът е непрекъснат процес на обучение.

  • Съсредоточете се върху самия процес. Освободете се от емоционалната обвързаност с резултата.

Действайте и се наслаждайте на всеки етап. Престанете да мислите за резултата.

Ако посадим семенце, от което очакваме да поникне цвете и започнем да разравяме пръстта постоянно, за да видим дали има резултат, не само че цветето няма да порастне по-бързо, но изобщо няма да порастне.

  • Не търсете видими резултати.

Много често си мислим, че нищо не сме постигнали и че времето, което сме отделили е било безцелно. Но всъщност не е така, защото в  нас се извършват промени и разбираме за тях доста след като са започнали. Когато няма видим резултат, това не означава, че няма резултат. Щом правите нещо, вие вече сте постигнали успех.

  • Приемете сегашната действителност.

Когато състоянието на нещата в момента не ни удовлетворява и мразим сегашната реалност, ние се изпълваме с гняв и нетърпение да я променим час по-скоро. Всяко забавяне, всяка пречка предизвикват у нас негодувание или чувство за вина.

Затова е важно да приемем сегашната действителност и да открием нещата, за които трябва да сме благодарни. Само така – с любов и признателност можем да се освободим от това, което не харесваме.

И спокойно, с търпение – стъпка по стъпка да променим живота си.

А вие нетърпеливи ли сте? Кога проявявате нетърпение и как го овладявате?

За какво според вас ни е нужно търпението? Какво можем да постигнем с него?

Източник: http://poznanieto.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%b8%d0%bc-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5/878

Подобни публикации

Pin It on Pinterest

Shares

Бъдете наши приятели в социалните мрежи!