Как да разпознаем емоционално нестабилните хора?

2 348

Поведението на  емоционално нестабилната личност

Поведението на личностите от този тип варира до такава степен, че често е трудно да бъдат разпознати. Някои живеят в тиха болка и отчаяние. Други редовно търсят как да се скарат или сбият с някого, особено със съпруга/та си, когото/която тормозят, понякога и физически. Към тях спада и необузданата съблазнителка, която е сексуално привлекателна, но толкова изискваща, че прилепчивостта ѝ става отблъскваща. Както и много други разновидности между тези две крайности.

gangster-539993_960_720

Независимо от това как се проявява нестабилността,

емоционалните пикове и спадове

са нейна запазена марка. Докато всички ние понякога се чувстваме унили, раздразнителни или тревожни, тези опасни личности се чувстват така прекалено често. Имат и добри дни, седмици и дори месеци. Но с времето първичният им начин да реагират на света става явен поради емоционалната им нестабилност и изблиците им на непостоянство.

Това не би било проблем, ако живееха сами в горска хижа, но последиците обикновено се стоварват върху някой, който е близо до тях: родител, брат или сестра, любим, съпруг, дете или колега. И тук започват проблемите. Вътрешната нестабилност на тази личност дестабилизира другите емоционално, психически и дори физически. Докато тийнейджърите могат да менят настроенията си и да експериментират с рисковано поведение, те в крайна сметка надрастват този етап. Емоционално нестабилната личност е постоянно нестабилна във времето и това пречи на отношенията ѝ с другите.

Въпреки че много от тези индивиди често осъзнават

болезнените фактори от миналото,

които предизвикват нестабилното им поведение, те, изглежда, са безсилни да контролират емоциите и държанието си. Дори терапевтите намират работата с тях за трудна.3 С всички сили се опитвате да им протегнете ръка, но това никога не е достатъчно. Общуването с такъв тип личности е описвано като емоционално влакче на ужасите: в един момент сте техният герой, а в следващия не сте нищо повече от изплюта дъвка, залепнала на обувката им. Много потърпевши от тяхната нестабилност са ми казвали, че чувстват едновременно неверие и отчаяние, докато се чудят: „Това пък откъде дойде?“ „Наистина ли беше нужно?“ и „Кога ще се случи отново?“.

Децата на такъв родител бързо се научават непрекъснато да преценяват настроението му. „Как е тя днес?“ – това е паролата, която е на устата на всички. Тъжно е да виждам колко рано тези деца започват да ходят като по яйчени черупки, защото знаят, че всяка божа сутрин

от спалнята може да излезе или светец, или чудовище,

готово да причинява болка. Когато прочетем за деца, които желаят да се откажат от родителите си (и много от тях са го направили), или да напуснат дома си по-рано от обичайното (преди 18-годишна възраст), това често е защото са достигнали до границата на способността си да се справят с този вид емоционално нестабилни личности. Тези радикални стъпки са единственото, което им е останало, за да спасят собственото си психическо здраве: дошло им е до гуша.

В службата вървим на пръсти около тези нестабилни личности, почти като малки деца: „Дали днес на шефа му е ден, или ще крещи и ще хвърля предмети като вчера?“ Хората буквално се крият в тоалетната или си вземат болничен, за да избегнат общуването с тези избухливи личности. Тяхното влияние върху организацията или бизнеса може да е деморализиращо, затова все повече фирми стават по-нетолерантни към емоционално нестабилните личности, които избухват на работното си място.4 Някои организации са стигнали дотам, че да въведат т.нар. правило на Сътън, чрез което да установят

„свободна от гадняри“ среда

или зона в офиса. Както Робърт Сътън изтъква в своя бестселър (според класацията на „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“) „Правилото „без гадняри“: как да изградим цивилизована работна среда и да оцелеем в нецивилизована“, тези индивиди носят повече вреда, отколкото полза, и е по-добре просто да се отървете от тях, отколкото организацията ви да пострада.

Емоционално нестабилните личности изпитват нужда романтичните срещи да са изпълнени с напрежение. Нещата могат да ескалират до гневни спорове, последвани по тяхно настояване от необуздан „секс за сдобряване“. Изумително е колко бързо могат да преминат от свиреп спор към горещ секс. За емоционално нестабилната личност това не е проблем. Но на всички останали, както много хора са споделяли с мен, това влакче на ужасите скоро им омръзва и с колкото повече язвителност се сблъскват, толкова по-рядко желаят интимност и така провалът на връзката е предрешен.

 Свръхчувствителни

opasnite lichnosti_coverТези личности често не приемат добре критиката, твърде чувствителни са към реални или въображаеми обиди и могат да ви се нахвърлят, когато се почувстват засегнати. Те бързо влизат в ролята на жертви и веднага демонизират околните или ги обвиняват в нелоялност, основана на въображаеми подозрения. В един случай, който сподели с мен една от студентките ми в университета, майка отказала да общува с трите си пораснали дъщери месеци наред, защото отишли на кино без нея. Тя ги обвинила в „заговор“ да я изолират и да използват възможността да „я обсъждат злобно зад гърба ѝ“ за начина, по който ги е отгледала. Това са

типичните роли, които тези личности играят

и които отразяват пиковете и спадовете в емоционалното им състояние – те или са кралицата/кралят (желаещ да бъде обожаван от всички), или са жертвата и отхвърленият („Никой не иска да си играе с мен/ всички са против мен“).

Тези три сестри направили какво ли не, за да се сдобрят с майка си и да я уверят, че не са искали да я наранят, като отидат на кино без нея, но напразно. Тя се цупела, играела го обидена със седмици и не разговаряла с тях. Това било типично за нея: откак дъщерите ѝ се помнели, майката била свръхчувствителна към обиди. И точно в това е проблемът. Свръхчувствителността е постоянното състояние на тези хора, и тя е изморителна, манипулативна и емоционално изтощителна.

Но не това е най-лошото. Нестабилните личности са непрестанни

„колекционери на обиди“.

Те трупат и непрестанно подозират обиди от страна на околните, лошо отношение, случаи на неволна небрежност или нетактичност, за да изстрелят след време напомнянето за тях като стрела, с която да наранят другите. Пословични са с това, че непрекъснато вадят примери от далечното минало, понякога отпреди десетилетия, за неща, които сте направили, забравили или казали, които, основателно или не, са ги наранили по някакъв начин. И тъй като са толкова крехки, списъкът им с несправедливости може да е твърде дълъг и подробен, тъй като имат склонността никога да не прощават човешките слабости у другите. По някакъв начин те са, както добре ги определя прочутият криминолог Ленард Терито, „жертви в търсене на насилник“.

––

Текстът е откъс от книгата „Опасните личности“ от Джо Наваро, който дълги години е работил като профайлър във ФБР

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close