Вдъхновение и личностно развитие. Интересна, полезна и забавна информация. Здравословен живот, психология и психотерапия

Как да отгледате щастливи деца?

Какво най-много искаме за нашите деца? Да бъдат здрави и щастливи, преди всичко друго!

Десетки съвети са изписани как да направим децата си по-успешни, по-умни. Как обаче да ги направим по-щастливи? На този обширен въпрос опитва да намери отговор авторът в американското списание The Week Ерик Бейкър. Той преглежда подробна литература, изследваща факторите, които допринасят за детското щастие, проучва  множество международни педагогически изследвания и книги и обобщава 10 стъпки, с които да отгледаме щастливи деца.

Те са:

1. Вие самите станете по-щастливи. Това е решаващо за щастието на децата ви. Ето ви случай, в който егоизмът може да направи другите щастливи. Множество изследвания доказват значителна връзка между майките, които се чувстват депресирани и негативния развой в живота на децата им. Родителската депресия е повод за поведенчески проблеми на децата в бъдеще и загуба на ефективност на регулацията и помощта на родителите, когато тези проблеми се появят. Каква е първата стъпка ние самите да станем по-щастливи, за да бъдат и децата ни такива? Бейкър съветва: Отделяйте време веднъж седмично да се срещате с приятели и да се смеете и забавлявате. Правете го, въпреки че сте родители.

2. Научете ги да създават връзки. Никой не отрича, че изграждането на контакти е важно, но колко родители всъщност отделят време да учат децата си как да завързват запознанства. Може да започнете като окуражавате децата си да извършват малки добрини, за да градят симпатия към себе си. Това не само ще им помогне да придобият основни умения и да станат по-добри хора, но и ще ги накара да се почувстват по-щастливи.

3. Очаквайте усилия, не съвършенство. Поощрявайте желанието да се направи нещо и действията в тази насока, не природната способност, която определя колко добре то ще бъде извършено.

4. Учете ги на оптимизъм още преди да станат тинейджъри. 10-годишните деца, които са научени да мислят и интерпретират света положително, са значително по-малко податливи на депресия в пубертета. Оптимизмът е тясно свързан с щастието.

5. Учете ги на емоционална интелигентност. Тя е умение, не вродена черта. Мисленето, че децата „по естествен начин” ще разберат собствените си емоции (както и тези на другите) не ги подготвя за успеха. Проста първа стъпка да ги научите на емоционална интелигентност е като „наблегнете, окачествите и потвърдите” емоциите им, когато чувстват гняв и разочарование. Например:
Ана казва: „Толкова много съм ти сърдита!”
Родителят: „На мен ли си толкова сърдита? Разкажи ми. Може би се чувстваш и разочарована, защото не те пускам да си играеш днес?”
Ана: „Да! Искам днес да ми е ден за игра!”. 

Свържете се с детето, помогнете му да определи как се чувства и му позволете да разбере, че да се чувства така е нещо, което се приема като състояние. Това е методът на активното слушане и окачествяване при първите силни прояви на детски емоции и при осъзнаването на детето, че е личност със собствени желания и чувства.

6. Сформирайте навици за постигане на цели. Поставете цел. Не твърде много цели, а една, основна, към която то да насочи цялата си воля. Премахнете изкушенията от околната среда, които пречат за осъществяването й. Направете нещата публични – нека за изпълнението на целта да е необходима социална подкрепа – помощ от други хора – или борба със социалния натиск. Не очаквайте перфектно изпълнение незабавно. Ще бъде необходимо време. Така обаче ще се оформи навик на изпълняване на целта. Когато тя бъде осъществена, ще се породи в детето удовлетворение от собствените усилия и щастие.

7. Учете ги на самодисциплина. Тя е определяща за бъдещия успех. Децата, които умеят по-добре да устояват на изкушенията, се справят по-добре в живота когато пораснат и са по-щастливи. Способността им в предучилищна възраст да издържат забавянето на възнаграждението им с бонбон определя интелигентността им, успеха им в бъдеще в училище и социалните им умения, когато станат възрастни.

8. Давайте им повече време за свободна игра. Все повече се говори днес за значението на присъствието с мисълта, освен с тялото, в настоящия момент, и колко голямо отношение има то към усещането за щастие. Изследователи вярват, че на значителното намаляване на времето за хаотична игра на съвременните деца се дължи поне отчасти забавянето на когнитивното им и емоционално развитие, спрямо това на децата в миналото. Играта с други деца в неструктурирана среда, каквато е например тази на детската градина или на училището, им помага да се учат как да работят в групи, да поделят, да преговарят и разрешават конфликти, да регулират емоциите и поведението си и да се защитават.

9. Осигурете им среда, която стимулира щастието, с по-малко гледане на телевизия. Проучвания показват, че постоянното, ежедневно продължително гледане на телевизия натъжава.

10. Вечеряйте заедно. Понякога модерните педагогически изследвания потвърждават това, което бабите и дядовците ни са знаели през цялото време. Да, семейните вечери имат значение. Тази простичка традиция помага в отглеждането на по-добри деца и прави малчуганите в къщата по-щастливи, емоционално стабилни и по-малко податливи на бъдещи злоупотреби с наркотици или алкохол.

Коментирайте статията
Close

Send this to a friend