Съзряването се случва два пъти в живота ни – един път физиологически, в пубертета. Съзряване от определени биологични предпоставки на пола ни, процес с начало и край. Второто ни съзряване е по-мащабен процес, който може да започне в различно време и реално – никога не свършва. Нашето житейска зрялост.
Има хора, които никога не застават на този път. Да, годините минават, те остаряват, но никога не стигат до нещо повече в живота си от сметки, бит, непосредствени нужди и добре направлявани от медии, политика, бизнес първични реакции. Но един път изпиташ ли нуждата да разбереш повече, да вникнеш по-добре в хората, да отсееш ценното не само за себе си, а изобщо. Да се помъчиш да видиш връзките между хората, по-голямата картинка и причинно-следствените закони в нея – вече си на пътя на житейското съзряване и там можеш само да ставаш по-добър, по-мъдър. И по всяка оптимистична вероятност – по-щастлив.
Как се променя човек, когато съзрява житейски
Започва да се съмнява и да мисли самостоятелно Критичното мислене днес е приспано от медиите и те направляват, водени от различни интереси, основния поток обществено мнение. Едно е да си информиран за новините и събитията, друго е да се градиш собствено мнение. Дори изборът на медии е въпрос на критично мислене. Критичното мислене предполага, че не всичко е такова, каквото ти се предлага, отричане от това непременно да се съобразяваш и следваш общия поток. Критичното мислене подозира, че зад привидното се крие икономически интерес, стремеж за влияние.
Слуша повече, отколкото говори. Слушането е висш израз на внимание – нещо, което вече почти не даваме един на друг, защото все повече сме залепени към хипнотизиращия ни поток информация, риалити и телевизионни шоу програми, социални мрежи. Когато слушаме хората, ние ги предизвикваме да говорят повече, да се разкриват и така ги опознаваме по-добре, отколкото може би те самите биха искали. Преценката на кого да отдаваме вниманието си е важна, но не бива да забравяме, че и от най-обикновените хора може да се научи много за човешката природа.
Съзряващият човек тренира търпението си. Той умее да изчаква и да види резултатите от събитията преди да реагира. Обмисля и вади своите изводи. Това не само предотвратява много грешки, но и развива инстинкт към правилната реакция. Осъзната, разумна и в крайна сметка оказваща по-дълбоко въздействие. Търпението, особено когато е съчетано с разбиране и толерантност, прави от такива хора добри приятели, добри събеседници и хората инстинктивно са привлечени от тях.
Опасности: Когато усещаме, че помъдряваме, сме готови да обобщаваме изводи за какво ли не от опита си. Готови фрази и гръмки заявления. Тази своеобразна мъдрост е хубав подарък, но и малко опасен. Подобни мисли за “Живота, Вселената и всичко останало” крият самодоволство и могат да прекършат процеса на съзряване. Стигнали сме до определено стъпало, споделяме наляво и надясно до какви изводи сме стигнали на него. Хората ни се възхищават и ние спираме до там. Напротив, мъдрият човек знае, че никога не може да спре да учи, няма край и трябва да държи ума и сърцето си отворени. Като децата.
Част от съзряването са сложните отношения с прекомерно развитото его. Движението от нашето его, което е наше състояние в момента, към нашето свръх его, което егото приема за своя по-висша същност. Това свръх его ни заслепява, пречи ни да видим същността на нещата, на хората, защото непрекъснато ни тегли към своята гледна точка. Съблазнява ни с представата, че ние сме по-важни от другите, че те са ни длъжни и ние ги превъзхождаме, а те трябва да признават това. Ние сме равни в своята уникалност, реалността ни има същата тежест колкото чуждата. Зрелият човек държи егото си в здравословни граници и то не се пресяга често към свръх егото. Затова зрелият човек умее да прощава, да признава грешките си, да се радва за чуждия успех, а когато нещо не е по вкуса му – избира внимателно битките си и дали изобщо си струва да хаби енергията си.
Има ли разлика между помъдряване и съзряване? Съзряването е процес, който трае цял живот (евентуално), а помъдряването включва по-висши фази на този процес. И все пак мъдростта е относително понятие. Кой човек е мъдър? Този, който има такъв житейски опит, водещ до такива действия, че възможно най-много хора го признават за мъдър измежду тях. Те не са еквивалент. Няма еквивалент между интелигентността и съзряването. Мъдрите хора вникват в живота и умеят да се дистанцират от него, да размишляват и съзерцават неговата сложност, неочакваност.
Интересно е към какво води съзряването? Каква полза има то за човека? Трупането на житейски опит и осмислянето му ни носи мъдрост, знание, прозорливост, но ако не ни носи и щастие, то това не значи кой знае колко. Напротив – трупането на знание обикновено води до тъга, нихилизъм и цинизъм. Затова начинът, по който съзряваме, трябва да е пропит с мисълта за щастие, добро и разбирателство. Само тогава зрелостта ни води до хармония и удовлетвореност от живота.
Автор: Мария Алексиева
Източник: http://www.hera.bg
