Историята на “Молещите се ръце”

През 15-ти век, в едно малко селце до Нюрнберг живеело семейство с осемнадесет деца. Да, осемнадесет!

За да осигури храна на семейството, бащата – златар по професия, бил принуден да работи по 18 часа на ден. Въпреки безнадеждното положение на семейството, две от момчетата му имали голяма мечта. Те искали да развиват таланта си за рисуване, но знаели, че баща им никога няма да може да си позволи да ги изпрати в Нюрнберг, за да учат изкуство в академията.

След многобройни дискусии, момчетата достигнали до решение. Щели да хвърлят монета. Загубилият щял да започне работа в близките мини и с печалбата да издържа другия, докато той учи в академията. След това, когато другия се изучи, ще се върне и със спечелените пари от изкуството ще издържа брат си. В краен случай – можело и той да започне в мините, за да удържи на обещанието си.

Албрехт Дюрер спечелил облога и отишъл в Нюрнберг. Брат му заминал за мините и финансирал брат си през следващите четири години. Албрехт бил сензация в академията. Неговите рисунки и гравюри били по-добри дори от тези на някои професори. Дори преди дипломирането си, той започва да припечелва добре от творбите си.

Когато се завърнал на село, семейството му устроило вечеря, за да го посрещне подобаващо.

След вечерята, Албрехт се изправил, за да вдигне тост за обичания си брат, който се жертва в негово име. Финалните думи от тоста били:

– А сега, братко, е твой ред. Можеш да заминеш в Нюрнберг, за да изпълниш мечтата си. Аз ще се грижа за теб.

Всички погледи се насочили към брата на Албрехт в очакване на отговора му. Със сълзи на очи, той повтарял:

– Не… не… не…

Най-накрая се изправил, избърсал сълзите си и внимателно рекъл:

– Не, братко. Не мога да замина за Нюрнберг. Прекалено късно е за мен. Виж. Виж какво причиниха четирите години работа в мините на ръцете ми. Костите във всеки пръст са били чупени най-малко веднъж. Напоследък страдам от артрит толкова, че дори не мога да вдигна чашата с вино, за да те поздравя. Какво остава да рисувам и да правя деликатни гравюри. Не, братко… прекалено късно е за мен.

От тогава са изминали повече от 450 години. Шедьоврите на Албрехт Дюрер са окачени във всички най-големи музеи по света. Сигурни сме, че и Вие познавате творбите му, дори да не го осъзнавате. Може би сте ги виждали окачени в много офиси, и дори – Вашият собствен. Албрехт Дюрер решава да почете брат си и да му благодари за жертвата, която прави в негово име, рисувайки осакатените му ръце и тънките му пръсти насочени към небето. Той дава на своята рисунка скромното име “Ръце”, но в цял свят тя е по-известна като “Молещите се ръце”.

Следващия път като видите тази рисунка, вгледайте се по-добре. Нека тя винаги ви напомня, че никой никога не е успял съвсем сам. Винаги има някой до Вас, който ви подкрепя.

Източник: About.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close