Интелигентно управление и контрол над критиката!

thumbs up and down
294

Мразя критиката, направо я ненавиждам! Хич не ми харесва някой да ме критикува…

Ако има човек около вас, който да твърди, че обича да го критикуват, защото видите ли било полезно, имайте в предвид, че много яко ви послъгва!

От друга страна – много от нас имат вроден рефлекс да се молят на всеки, да се опитват да се харесат на всеки, само и само да не бъдат критикувани.

В опитите ни да бъдем добри лидери, необходимостта да отправяме критика е рефлекс, който може да замени за съжаление други по-важни приложения на енергията ни.

Докато внимателно претегляме цената, която плащаме и печалбата, която ни носят решенията, които вземаме, критиката има склонност често да ни води и към заблуждение.

Разбира се тя е важна. Ранното откриване на разочарования или липса на разбиране може да ни спести цял куп смут и сътресения по пътя ни напред.

Но много често усилията ни да се справим с критиците си се превръща в мания. Дори по-лошо, тези същите усилия могат да обвият задника ни в пламъци и да ни побъркат!

Тежък коментар в блога ви или във Facebook, не особено приятно мнение за вас от друг човек, все неща, които могат да се превърнат в обидна и агресивна размяна на реплики.

А това от своя страна да ви създаде такова безпокойство, че да не ви остави да спите дни наред, премятайки през главата си ситуацията отново и отново.

Една такава случка със сигурност не е никак конструктивна.

По тази причина доста видни блогъри, компании в световен мащаб и т.н. са отстранили полетата за коментари /тук причините могат да бъдат и други/, както и възможността за обратна връзка в социалните си профили и други опции за комуникация.

Явно просто като мен – те също не обичат критиката.

НО истината е, че критиците са нещо без, което не бива да оставаме. Подобно наконкуренцията, критиката е другият мотор към прогреса.

Тя е като онзи досаден работник, който адски много ви дразни, дори го ненавиждате, но не бихте искали да уволните, защото в крайна сметка с работата се справя добре.

Не се вбесявайте на критиците си, управлявайте ги!

Отношението относно нас и работата ни, помагат да коригираме курса, който сме поели и ни подтикват към диалог, който в най-добрия случай ще ни послужи да си създадем собствена малка общност за полезна обратна връзка.

Вместо да бягате от критиката все едно тя всеки момент ще ви събуе гащите и ще ви направи нещо неприятно и болезнено, изслушайте я и решете как и къде да и отговорите.

Разбира се невинаги ще е породена от искрено желание да се оправи нещо, а просто от чиста проба завист и ненавист към готиния ви успешен задник!

И в този ред на мисли ви предлагам да разгледаме няколко отправни точки за това как да управляваме и контролираме своите критици така, че да седят мирно и да ни бъдат само и единствено полезни, без да нарушават така ценното ни душевно равновесие:

1. Оставете критиците си да ви коментират, но не им позволявайте да се разпалват

Тук приказката “плачът и мрънкането те карат да се чувстваш по-добре” придобива някакъв смисъл. Често предоставянето на място, където хората да се оплакват и ревтунят може да успокои болката им. И те го правят, облекчават се…

Нека ги оставим да говорят, нека да им излекуваме болката!

Ако отговорите със съгласие на рязък и суров коментар и го оставите неадресиран към никого, той скоро ще бъде забравен.

Но ако едно  подобно нападателно мнение получи незабавна контрареакция – може да създаде голям пожар. Струва си да изчакате няколко часа, за да позволите на гнева породен от критичния отклик да се разсея и чак тогава да го коментирате.

Ако и Вие като мен сте доста припрени – уверявам ви – това е много лоша тактика.

Изчаквайки да ви премине напрежението ще си осигурите повече яснота пред неясния ви поглед, емоционалното натоварване ще спадне и може би ще се случи да осъзнаете, че критикуващия проблема може и да има право.

2. Не се правете на някой друг

Когато отговориш на критика или ако изобщо го направиш – винаги бъди себе си, поне се опитай. Да действаш под псевдоним или да се представяш за някой друг не е никак мъдро.

Измамниците се открояват все някога и само могат да влошат нещата.

Освен да не се представяш с чуждо име или от името на някой друг бъди самия себе си, дори когато си слагаш своето собствено име – разбра ме какво имам предвид.

Ако трябва – забий едно твърдо контрамнение, защото не може винаги да бъдеш мил.

3. Признайте си честно грешките

Коригирането на фактите е важно, особено ако държите на репутацията си.

Ако някой критик твърди, че сте сложили неправилен цитат – отговорете на тази забележка като помолите за правилния отговор или го намерите сами.

Направете го с неутрален глас: не със злоба, не и с фалшиво ласкателство.

Това, което се опитвате да избегнете е да не захраните яростта и отбранителния рефлекс на коментиращия – човешката злоба е убийствено мощен стимул, не я предизвиквайте.

Най-добре би било и да не се ядосвате на някой, който ви прави забележка за едно и също нещо два пъти. Просто го насочете към вашия предишен отговор.

По този начин опростявате разговора и изолирате тази конкретна критика в отделна тема и дискусия, а не я разпространявате като се заяждате.

4. Поканете ги на среща очи в очи

Ако имате фирма и тя притежава корпоративен блог не е никак лоша идея да поканите най-върлите си критици да обсъдите техните оплаквания лице в лице.

По този начин недоволствата и споровете доста често завършват с приемане на вашата гледна точка, ако разбира се не сте сгафили здравата.

Най-добрата практика тук би била да трансформирате анонимната и в доста случаи клеветническа кампания в човешка комуникация.

Един коментар като: “Не се колебайте да ми се обадите директно на телефон…., за да изчистим това недоразумение” може незабавно да реши проблема или най-малкото да го придвижи с една стъпка напред към положителната му развръзка.

Това в крайна сметка може да се окаже от много голяма полза за вас ако решите да направите отговорите на забележките публични, достъпни за всички!

5. Обновявайте работата си на база критиката

Критиците обичат да знаят, че те са причина за промяната на климата!

Когато обмяната на мнения към вас под формата на критика е конструктивна, трябва да използвате всяка възможност, за да разберат критиците,

…че са били изслушани и че тяхната намеса е имала ефект.

Наврете им в лицето факта, че те са причина да редактирате статията, те са причината да смените повредената им стока, те са причината да оправите нещата!

По този начин утвърждавате усилията им, а това може да ви послужи като мощно признание за вас и марката ви.

Ако подходите така, няма да е изненада те, от ваши критици да се превърнат във вашите най-върли фенове. Кой човек не харесва хора, които му обръщат внимание?

Финални думи за интелигентното управление на критиката

Неизбежно при пускането на блог, нова статия, продукт, книга или каквото и да е друго ние ще подложим тревожно ухо върху земята, за да чуем шепота на недоволството от работата ни и искрено ще се надяваме да не чуем и звук. Не отричайте това.

Не обичаме критика, но пък получим ли я се опитваме да се измъкнем чисти и неопетнени от създалата се ситуация, защото не искаме нищо да стои между нас и добрата ни репутация.

Грижа ни е какво мислят хората за нас и с право.

Но вместо да се опитваме отчаяно да гасим недоволството като неуправляем горски пожар, да се постараем да го контролираме и управляваме разумно.

Да се въздържаме и да бъдем благодарни, че все пак има някой, който отделя то времето си, за да ни каже как да оправим кашата, която сме си създали!

Източник: Lifehack.BG

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close