fbpx

Илюзията, че сме заедно

3 418

Тя си мислила, че да прави всичко за него е любов.

Да хуква веднага щом той ѝ звънне, нищо, че е два през нощта и утре е на работа. Да изчаква кротко докато той приключи с ангажиментите си, за да има време за нея евентуално ако не е твърде уморен. Често се случва именно това – не се виждат, защото той е изтощен и му се спи, нищо че тя го е чакала. Тя се гримира и прави косата си заради него, но той рядко забелязва. И така тя изморена, ядосана, заради честите му пренебрегвания пренебрегвала себе си, за да е с него. И си мислила, че му дава любов.

И когато се приберяла вечер у тях се чувствала гладна (празна) и започвала да яде. Защото когато много си дал и нищо не си получил оставаш празен. И искаш спешно да запълниш тази празнота. А най-бързо се засищаш с храна, Винаги ти е под ръка и си въобразяваш, че контрола е в твоите ръце. Ефекта разбира се е временен, но за сметка на това се измъкваш от болката и усещането, че си бил използван. Нутелата извъднъж те прави щастлив. Нещо, което човека, който се предполага че обичаш не е успял да направи.

И така се въртим в този омагьосан кръг: хващаме се с първият срещнат, за да не сме сами. Зарязваме себе си, за да сме с него. А той човека е друг просяк за любов и гледа само как той да се нахрани. Не го интересува ти спала ли си, не си ли. Иска някой да го сложи на първо място него, защото той себе си се пренебрегва от дълго време. И така сме уж заедно, а сме толкова сами. Всеки се вкопчва отчаяно в другия и чака той да го нахрани. А всъщност умираме от глад.

И когато тази “любов” свърши се чувстваме дълбоко разочаровани. Един човек си е отишъл, а ни е взел всичко. И как няма, та кой ще компенсира липсата на сън, неизчетените книги, изпуснатото време с приятелите. И това сме дали. Всичко. Ако е умна този път тя ще си научи поуката – да бъде на първо място в живота си.

Следващия път ще се наспи. Сутринта ще стане за работа, ще се приготви спокойно и ще облече любимата си рокля. Ще отиде на работа с желание, защото си е починала. На обяд ще обядва с приятелка или с книга в ръка в мълчание, зависи от какво има нужда. На път за къщи ще напазарува каквото и двамата обичат да ядат и ще сготви. После ще му звънне, за да го покани на вечеря. Ако той не дойде ще хапне любимата си храна сама и после ще има време за една дълга вана, а ако дойде ще я изядат заедно и ще се гушкат на дивана.

Няма задължения, няма услвия, няма разочарования. Всеки е длъжен единствено и само на себе си. За да дадете любов на другия, първо трябва да умеете да давате любов на себе си. Тогава, ако пътищата ви с този човек се разминат вашият живот продължава по същият начин, същата работа, същият дом, същите приятели. Все сте си вие. И няма да останете недообичани, защото ще имате най-ценната любов от всички – Вашата!

Автор: Диана Гинова – психолог, психотерапевт

https://diana.bg/psihoterapevt/

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close