“Идвам от Слънцето”: Зашеметяващата история на едно дете, което разказва за живота си преди да се роди

Флавио Кабобианко е едно много специално дете-медиум. Не само заради изказванията му за Бога, живота, съдбата и други духовни въпроси, но и заради неговите рисунки.

Неговата книга „Идвам от Слънцето“, издадена, когато е бил на 10 години, съдържа изображения за устройството на Вселената, взаимодействието между материя и антиматерия, времето и пространството, съществуването на душата и нейното въздействие, енергията на планетите от нашата Слънчева система, различните нива на отвъдното и много други.

Откъси от книгата “Идвам от Слънцето” на Флавио М. Кабобианко в превод на Manuela Chrestina Alcyone

Момчето вече е голямо. Но през 1991 г., когато е било на 10 години, не е имало по-добра идея от написването на новаторска книга, наречена “Идвам от Слънцето”.  Компилация на всички спомени на едно дете – Флавио Кабобианко, от първите 3 до 10 години от живота му. Това е свидетелство, което може значително да помогне на други деца, които имат подобни преживявания и на свой ред за възрастните, които трябва да се научат да слушат с отворен ум.

За създаването на тази книга помогна Австро–Аржентинската журналистка Ама Хилде Брощрьом, която подреди всичките записки на Зуколи Алба и Нестор Омар Кабобианко – родителите на Флавио и от точните рисунки, на които Флавио организира нивата на Вселената и книжките, в които той групира материалите. На срещите си с нея Флавио, който тогава е бил на 8 години добавил още коментари към чертежите и схемите, които според него улесняват разбирането на неговите обяснения по теми, като например формирането на материята, мисията да въплъщението,  пътят на душите,  енергията на планетите и вселената, време-пространството, и др.

Колкото повече се задълбочавала в материалите, толкова повече Ама решавала да помоли Флавио да разшири някои концепции. Появата на книгата през декември 1991 г., накарала Флавио, който тогава е бил на 11 години да узакони положението си на млад писател. Пред съучениците си в училище, Флавио се проявявал като срамежливо и прибрано дете. Що се отнася до средствата за масова информация, те са били заинтересувани повече от доказателства за неговите учудващи знания, отколкото да ги проучат заедно с него.

Флавио издържал тежестта на тази ранна и преобразяваща популярност само една година. Когато навършил 12 години, той решил да не се появява повече в медиите. Отговарял само на писмата, които пристигали и на някои телефонни обаждания. Трябвало е да изживее пълноценно детските си години. В последствие е завършил образованието си с профил в хуманистичните и философските науки. Сътрудничил с баща си в издаването на една книга на тема транс персонална психология и на брат си Маркос при създаването на книгата “Игра на сенките”– играта на роли, което спасява човешкото същество от двойствеността. Като всяко 16 годишно момче, той се опитвал да се наслади на живота. “Идвам от Слънцето” продължава да бъде за него и за читателите една пряка връзка със Светлината.

Благодарности към хората:

Благодаря ви за писмата. Благодаря ви за любовта. Благодаря ви за подкрепата.
Благодаря ви за свободата. Благодаря ви за всичко, на което ме научихте.

Флавио М. Кабобианко

Шест години след първото издаване на книгата, са продадени 20 000 копия на испански език, в последствие е преведена на много други езици. След многобройни интервюта с автора на книгата и коментари на извести личности от области на науката, психологията и духовността “Идвам от Слънцето” е преиздадена отново поради неопровержимият факт: Космологията на Флавио, формулирана през първите седем години от живота му, е запазена в цялото си богатство. Нещо повече,  тъй като с течение на времето тази памет, запазена от преди раждането и това разбиране изложено от едно дете намират все повече допирни точки с постулатите на най-сериозните изследователи, един от които е д-р Джоузеф Чилтън Пиърс, професор в университета в Ню Йорк, написал предговор към изданието на английски език.

“Книгата, написах, когато навърших десет години. Това промени изцяло живота ми. Кой съм аз сега? Предполага се, че не можем да бъдем отново детето, което сме били някога, но това не е истина. Човек е това, което е бил и което ще бъде. Времето тече обратно на това, в което нашата култура вярва. Миналото е една конструкция, която съдържа настоящето. Времето минава през нас и ние полагаме усилия да се задържим и да остане в тези координати, толкова конвенционални като паралелите и меридианите, маркирани върху земното кълбо. Нашата памет изгражда и поддържа един образ за нас самите, но миналото ни затваря и проектира едно бъдеще, което се пречупва. За това не можем да променим нашето бъдеще, без да променим версията си за миналото. 

Учат ни да вярваме, че миналото не може да бъде променено, а в бъдещето все още няма нищо. Тази визия на линейното време ни пречи да бъдем отново деца, не ни позволява да се плъзгаме по нишките на времето в различни посоки. 

Един път наблюдавах един паяк, който тъчеше коварно почти невидима мрежа. Трябваше да погледна нагоре към светлината, за да я видя. Една муха падна в нея, не я беше забелязала. Аз се страхувам малко от  паяци.

Не е лесно да видите нишките, които тъче сърцевината на нашето Същество. В действителност истинската и цялостна тъкан на реалността е видима само понякога. Много рядко е възможно да видим пътищата, които ние сами създаваме към тъмното и чувствително бъдеще.

Обучават ни да забравим, че ние създаваме, съвместно сътворяваме това, което  наричаме реалност. Животът е такова вълшебство … животът е творчески акт. Писането е, за да се изкаже душата, защото иначе не си струва.

Понякога съм объркан. Да бъдеш объркан понякога е фантастично, защото това означава,че съм жив и се уча. Аз предпочитам да изразявам себе си в една книга, защото и давам живот от моята енергия . Чрез нея ще предам всичко, което знам на света.”

Това са думите на  Флавио , непосредствено след завършване на книгата.

ПРОЛОГ:

“Нови деца се раждат. Те се различават от сегашните хора, въпреки, че на пръв поглед не си личи. Аз съм просто един от тях, един от първите. Човечеството се променя. Връзката с духовното е по-отворена. Децата вече могат да останат съзнателно свързани със своята същност. Бебетата плачат, защото е много трудно на тази планета. Бебето се опитва да се изразява чрез телепатия, но тя не работи, защото цялата материя тук е много гъста. Бебето вижда всичкото лошо и доброто, истинското и фалшивото.

На други планети, съществата виждат това, което искат. Виждането е начин на изразяване, тъй като нямат физически очи, те се фокусират върху това, което ги интересува и могат да се затворят по своя воля. Новороденото е уплашено, заключено във физическата реалност. Тъгува за същественото и единството на мястото, от където идва. След това постепенно се привързва към хората, които се грижат за него. Постепенно забравя за Върховното Същество и на негово място поставя родителите си. А те, колкото повече вярват само в материалното, толкова повече потапят детето си във физическия свят. Когато го учат да говори, ограничават неговото мислене. Колкото повече децата растат, толкова повече те губят връзката си с източника. 

За да се помогне на децата трябва първо да се помогне на възрастните.  Ако родителите са с разкрепостено съзнание, те ще се погрижат за децата си, без да им налагат своите собствени идеи и мироглед. Основното нещо е да им се даде пространство, да им се даде време, нека ги оставят да мислят и да поговорят. 

Хората се научават да използват само една гледна точка – всекидневната, която служи за физическото, и да живеят в обществото. Децата в игрите си практикуват тази реалност. Да останете отворени означава да поддържате и други гледни точки. Например, точката на “Поглед отвън” е  “да можем да погледнем” от една опорна точка, която е извън Земята, извън проявената вселена. Централната гледна точка е “да виждаш” от центъра на самото ядро, от енергийната същност на Бога. Вътрешната Гледната точка е “да можеш да виждаш ” от вътрешността на ядро на твоята същност да имаш поглед върху същността на другите същества.

Децата от малки са принуждавани да практикуват само Всекидневната гледна точка. Тогава ограничава използването на техните умствени вълни и ги приучва да се фокусират само върху физическото поле. Това е като да използва само една програма от един мощен компютър. Когато вече са програмирани по този начин, за децата вече е много трудно да отворят съзнанието си. Трябва да имат търпение да възобновят отново духовната връзка. Повечето хора изживяват живота си изцяло в забрава. Бебетата съхраняват в себе си върховното единство, а понякога и възрастните хора, малко преди да дойде смъртта им.

Хората търсят външно щастие, защото губят вътрешното. Те страдат от желанията си, а също от пристрастяването си към други човешки същества. Детето знае, че е част от цялото. Ако искате да му предадете идеята за притежаване “мое”, то се обърка, започва да смята, че всичко е негово. Вие трябва да оставите децата да споделят. Съществува само едно цялостно Аз, въпреки, че в индивидуалното Аз има безкрайно разнообразие.
Флавио, 8 години

Всички ние сме частички излизащи от Бог. Това означава, че смъртта, като край на живота не съществува, животът продължава, по друг начин продължаваме да бъдем частички от Бога. Всички съдби формират общата съдба на човечеството. Бог се намира извън времето. Всичко, което се намира във времето започва и свършва.
Флавио, 6 години

Нарисувана от Флавио, когато е бил на 5 години със следният коментар:

“Започвам да развивам моето Аз. Слънцето представя Бог и моята душа, а земята – моето Аз.”

На 8 години е допълнил:
“Когато писах “Идвам от Слънцето”, бях много малък и знаех малко думи. Сега искам да поясня, че не става въпрос за физическото слънце, а за духовното. Преди да стигна на Земята се намирах в този извор от светлина, за да мога да сляза на физически план. Не само аз идвам от слънцето. Децата, които се раждат сега, а също и възрастните, които се трансформират  сега, те имат вече отворена връзката си със Светлината.”

АНГЕЛА НА ЗАБРАВАТА

Татко:
Има една стара приказка, в която се казва, че всички деца преди раждането си, са в контакт с истините на Бога. Но в момента на раждането един ангел ги целувка по устните и устата им остава си затворена. Това е Ангела на забравата. За това хората  трябва да се учат отново всичко, защото не си спомнят нищо.

Флавио на  5 години:
Да, това е така. Но аз вече бях предупреден и когато дойде ангелът, аз се изплъзна, а той почти не ме докосна.За това си спомням. Много е тъжно да забравя. Сега все повече и повече деца ще носят със себе си спомена за Бог. Но най-трудното нещо не е да се помни, а да се облече в думи.

СПОМЕНИ

“Имам повече спомени от преди да се родя, отколкото през първите три години от живота ми. Преди да се родя виждах всичко, имах всички перспективи. Погледът ми нямаше ограничения, защото нямах физически очи. За пръв път бях до една толкова плътна планета. Преди това се подготвях, минах през различни планети и тренирах с материалното. То беше нещо, като да се науча да пиша във въздуха, без да използвам молив.

Но това тук е много различно, много странно. Аз ще имам материално тяло. Нося с мен някои основни и важни данни за тук: Да и Не, време и пространство. Това е един свят на противоположностите. Спомням си стотици светещи топки, всяко живо нещо е светеща топка. Някои от тях ми помагат да се ориентирам на тази трудна планета. Виждам две възможни майки— едната е със силно Его, другата е по-фина, т.е. както си е. Тази втората е свързана с друга светла топка, която блести много силно. Сега мога да кажа, че цветът беше зелен и виолетов. Те ме привличат, защото са свързани с любовта. Те ще са мои родители. Знам, че трябва да отида и все повече се чувствам привлечен от тях. После се появява един светещ тунел, около него е тъмно. Когато го прекосявам, се чувствам много натясно, много изолиран.

Да се родя на този свят за мен е подобно на смъртта за хората. Минавам на един непознат и труден план. Когато влизам в майка ми започва физическият процес на моя живот. Първо отивам в ума на майка ми, защото той е най-финната част, която намирам. От там управлявам развитието на моето тяло. При раждането си аз все още оставам закачен за ума на майка ми, но тялото ми е вече на земята. Мисля, че затова не си спомням първите три години от живота си. Бил съм много обвързан с майка ми. След време майка ми разказваше, че през това време е виждала света по много странен начин, разбира се това се е случвало, защото аз се опитвах да разбера света посредством ума на майка ми.

Една вечер родителите ми отидоха на кино, за да гледат филм.(Стената). Аз го гледах заедно с тях. Имаше една част с много ужасни анимирани карикатури, другата част беше много тъжна, за едно момче, което не е имало баща. Там разбрах, че завися прекалено много от майка ми. Знаех, че е време да изляза и да се изправи пред света. Брат ми вече беше на шест и аз трябваше да се присъединя към него, той можеше ще да ми помогне. Той е много добра и стара душа на тази планета, но има енергията на Марс и е дошъл на Земята, за да експериментира с червения цвят. Той и аз сме от един екип души. Маркос е роден първи, за да ми отвори пътя със силата си.

Моят първи собствен спомен е от деня след като гледах филма. Виждам себе си да тичам към леглото на майка и я прегръщам силно. Болеше ме главата и не можех да забравя карикатурите и музиката от филма, започнах да я пея. Когато казах на родителите ми , това, което бях видял през нощта, те останаха много изненадани. Те не разбраха нищо, а аз все още не можех да им обясня нищо. Бил много малък, имах в главата си повече картини и звуци, отколкото думи. Маркос им каза, че аз докато съм спал, бях оставил тялото си, за да отида с тях на кино. А на мен ми се скара и каза да не правя повече такива неща.

Когато започнах  да разполагам със моя собствен ум в тази реалност ми беше много трудно. Имах проблеми с овладяването на тялото и преди всичко с яденето. Храненето е много непряк начин за получаване на енергията, която е необходима, не можех да свикна. През деня бях уморен, а през нощта пътувах до други планети. Моята работа , докато спях беше да бъда “информатор”. Предавах информация на неземни същества с телепатични вълни, разказвах как е на Земята. Всичко изглеждаше много странно. Знаех, че трябва да съм тук, но това е много трудно и се чувствах много самотен. Брат ми продължаваше да расте и започва да се затваря в себе си малко.

Когато станах на  пет години се запознах с една бразилка, която се занимаваше с разпространение на духовни неща. Беше важна среща, защото тя имаше същата мисия като мен. Разказа ми, че когато е била малка е изпитвала затруднение да бъде въплътена  и ми обясни, че трябвало да вземе решение. Тя ми каза, че тялото ми е инструмента, с който да изпълня  задачата си на земята, аз трябваше да се научи да се справям и да се храня с енергия, взета от физическия план. Те са неща, които вече знаех, но тя ми направи добро и ми ги припомни отново. След това се запознах и с други хора, които бяха дошли на Земята да вършат същата работа. Нашата мисия е да съдействаме за тази промяна. Земята става все по-малко физична, по-духовна. Някои казват, че ще се затворя в духовното, когато порасна, но аз не мисля така. Знам, че не мога да забравя нещо, което е в моята същност.”
Флавио, на 9 години

Големи очи и много големи крака, за да ме държат здраво на земята.
Това съм аз.
Флавио, 4 години

От книгата “Идвам от Слънцето” на Флавио М. Кабобианко

Превод: Manuela Chrestina Alcyone

Следва продължение…

Източник: blogzaserioznihora.blogspot.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close