И нека храната бъде вашето лекарство, а вашето лекарство – вашата храна – Хипократ.

Какво е pH?

Тялото е съставено предимно от вода – така от едно място на друго могат лесно да се пренасят хранителни съставки, кислород и биохимикали. Водната среда може да има киселинни или алкални свойства (алкали = основи), които се измерват в скала наречена pH (“potential hydrogen” или „потенциален водород”). pH е десетичен логаритъм и представлява съотношението на позитивно заредените водородни йони (киселинни) и негативно заредените йони (алкални), в един разтвор. Ако скалата на това съотношение отчита от 1,0 до 6,9, средата се счита за киселинна. Ако скалата отчита 7,0 – тя е неутрална, а от 7,1 до 14 е алкална.

Защо трябва да се грижим за pH нивото?

Тъй като 50-60% от общото тегло на тялото е вода, pH нивата се отразяват на целия организъм и често са индикатор за здраве или заболяване. Небалансиран pH означава, че pH нивата са станали твърде киселинни или прекалено алкални за дълъг период от време. Продължителен pH дисбаланс от единия или другия вид не се приема добре от тялото. На първо място стриктния алкално-киселинен баланс на тялото и различните органи в него е необходим за нормалното функциониране на над 4000 ензима, които катализират всики биохимични процеси в тъканите и клетките, поддържат метаболизма, обновяват тялото ни и го предпазват от инфекции. Всъщност, регулирането на pH е толкова важно, че тялото е развило строги отчетни процедури за проследяването на алкално-киселинния баланс във всяка клетка.

Може ли небалансиран pH да доведе до сериозни проблеми?

Да, особено, когато човек остарее! Въпреки че може да остане незабелязан години наред, небалансираният pH (твърде киселинен или алкален) води до развитието на повечето, ако не и на всички, дегенеративни заболявания, включително сърдечносъдови заболявания, рак и диабет, както и безсилие в справянето с наднорменото тегло. Покачването или понижаването на pH може да доведе до кристализиране на солите в урината и до образуване на пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

През далечните 1923 и 1925 г. човек на име Ото Варбург изучава обмяната на туморните тъкани, като открива, че характерен неин признак е интензивната аеробна гликолиза. Показва също, че туморните клетки могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на кислород.

Нуждата на нормалните клетки от енергия се удовлетворява от кислорода, докато при раковите клетки голяма част от необходимата енергия идва от ферментацията. Всички нормални клетки са аеробни, а всички ракови са отчасти анаеробни. От гледната точка на физиката и химията на живота едва ли някой би могъл да си представи по-голямо различие. Кислородът, доставчикът на енергия за всички растения и животни, е заменен в раковите клетки от енерго-произвеждаща реакция на най-низшите живи форми, а именно фермантацията (разграждането) на глюкозата.

Това означава, че тогава, когато вие прекратявате достъпа на кислород, вие стимулирате развитието на рака, а прекратяването достъпа на кислород, прави течностите в човешкия организъм киселинни или с ниски стойнсоти на pH.

За приноса си свързан с това откритие, през 1926 г. Варбург е предложен за Нобелова награда, която получава пет години по-късно през 1931, когато е номиниран отново за други негови открития свързани с дихателните ензими.

Висока киселинност

Заради начинът ни на хранене, повечето модерни хора страдат от киселинност. Съвременната диета съдържа в по-голямата си част храни, които оставят киселинни остатъци в организма. И, точно както киселинният дъжд действа на една гора, небалансираните нива на pH могат бавно, но сигурно да разяждат нашето тяло и да доведат до множество здравословни проблеми.

Ето някои ранни признаци на излишни киселини в тялото:

• Отпадналост сутрин и мигрена.
• Затруднено концентриране и запаметяване.
• Раздразнителност.
• Прекалено мазна кожа при събуждане, обилно потене при леки напрягания.
• Лош дъх и обложен език рано сутрин.
• Затруднено храносмилане. Събуждане по няколко пъти нощем.
• Болки в тялото, мускулите, схващания.

Как да върна баланса на моето pH?

Спазването на балансирано хранене може да помогне. Ако нивата ви са твърде киселинни, увеличете количествата плодове и зеленчуци, които консумирате. Ако нивата ви са твърде алкални, увеличете киселинните храни.

Храни, които генерират киселини и алкали:

Храните могат да бъдат класифицирани като киселинни и алкални. Алкалите са разтворими соли, а киселините са корозивни агенти, които трудно се комбинират с други вещества. Балансираната диета съдържа 40% киселинни и 60% алкални храни. Ето един кратък списък на киселинно-алкални храни:

Високо алкални
Боб, зрели банани, фурми, смокини, сини сливи, сушени плодове, бадеми, авокадо, зелен фасул, цвекло, къпини, моркови, боровинки, кисело грозде, сушени праскови, нар, сливи, малини, спанак.

Неутрални мазнини
Студено пресовани, бадемови, от авокадо, от кокос, от рапица, от памуково семе, зехтин, от шафран, от соя, от слънчоглед, орехови.

Алкални
Люцерна, ябълка, свежа кайсия, артишок, броколи, брюкселско и обикновено зеле, пъпеш, карфиол, целина, череши, кестени, кокосово мляко, прясна и сладка царевица, краставици, патладжани, чесън, джинджифил, цариградско грозде, грейпфрут, пресен и суров хрян, праз лук, лимони и кората им, марули, манго, дини.

Високо киселинни
Алкохол, корен от артишок, ечемик, хляб, елда, кофеин, кафе, житни растения, яйчен крем, лекарства, всички видове брашно, сушен джинджифил, мед, суха леща, просо, овесени храни, фъстъци, ориз, ръж, соев хляб, соева паста, сорго, зърнени храни, спагети и други видове паста, захарна тръстика, сурово цвекло, тютюн, индийско орехче, пшеница, месо, риба, пиле.

Киселинни
Аспержи, сушен боб, кашу, сушен кокос, боровинков сок и концентрат, жълтък на яйце, плодови желета, (консервирани, сулфирани, подсладени сладка), сладко грозде, продукти от пастьоризирано мляко, сушен грах, джанки, пържено тофу, варени кестени.

Киселинни мазнини
Масло, сметана, маргарин, свинска мас.

Всички натурални храни съдържат едновременно киселинно и алкално генериращи елементи. В някои преобладават киселинно генериращите, а в други алкално генериращите. Съществува състояние, наречено алкалоза. То може да възникне, когато телесните сокове станат прекалено алкални (pH > 7.45). Клиничните симптоми за алкалоза включват мускулно потрепване, диария, спазми, недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка, замаяност, еуфория, бледост, обърканост, намалена умствена работоспособност, несвързан говор, треперене. При задълбочаване на това състояние може да се стигне до припадъци, кома или дори смърт.

От друга страна, високите нива на киселинност също имат свои вариации, в това число и състояние, наречено ацидоза. Освен други симптоми, метаболичната ацидоза може да доведе до загуба на калций. В изследване, проведено през 2006 година, учени от Швеция установяват, че излишъкът от киселини в човешкото тяло може също така да причини загуба на бъбречен магнезий. Което от своя страна би могло да доведе до недостиг на магнезий (Mg), което причинява състояния като мигрени, остеопения, остеопороза и други.

Изводи

Не е необходимо здрав човек да се притеснява за алкално-киселнинния си баланс и за това, какво яде и как то ще му се отрази върху тялото, ако създаде правили навици за хранене, които включват:

1. Дисциплинирано хранене. – Умерено като количество, бавно, спокойно и мълчаливо хранене. Спокойствието и стреса отдавна са доказали своето положително и отрицателно влияние както върху храносмилателната ни система, така и върху имунитета, оттам върху цялостното ни здравословно състояние. Елиминирането на стреса и запазването на спокойствие, независимо от обстоятелствата и състоянията в които се намираме, не само по време на хранене, но и въобще, са може би едно от най-важните неща в нашия живот. Умерените количества храна, също отдавна са доказали благоприятното влияние върху здравето и продължителността на живота на човек. Не бива да забравяме обаче, че умерено хранене, означава и достатъчно по количество. Редовното недохранване, може да доведе до също толкова неприятни и хронични заболявания както и преяждането.
2. Правилен режим(интервали) на хранене
3. Изключително разнообразна храна, с преобладаващо наличие на пресни плодове и зеленчуци. Прост пример за разнообразно хранене е Принципът на дъгата*. Разнообразната и свежа храна е абсолютна гаранция за нашето здраве. Разбира се това не означава, че човек трябва да прекали с експериментирането на различни видове храни, особено такива които са екзотични и малко познати за неговата храносмилателна система. Човешката храносмилателна система притежава автономна нервна система, чиято задача е да помни как да преработва храните и какви ензими са нужни за тяхното усвояване. Поради тази причина всяка нова храна се приема постепенно и внимателно, по примера на захранването на пеленачетата. Тук обаче, хората страдащи от различни хронични заболявания, са длъжни да знаят какви храни е нужно да отбягват и с какви могат да ги заместват, за да не навредят допълнително на тялото си.Наличието на пресни и сурови продукти в хранителната ни диета е задължително, поради наличието в такива храни на ценни ензими, които допълват нуждите на храносмилателната ни система и като цяло на организма ни от тях. Ензимите са живи биохимични фактори, които активират и осъществяват всички биологични процеси в тялото, като храносмилане, нервни импулси, детоксикация, функциониране на ДНК/РНК, възстановяване и лечение на тялото и дори мислене. Способността на тялото да произвежда ензими не е безкрайна. Това означава, че на биологично ниво нашето здраве и дълголетие зависят от начина, по който използваме и попълваме ензимните си ресурси. Тук е хубаво да напомним, че общата скорост на ензимно катализираната реакция зависи от много фактори като температура, концентрации на реагентите, присъствието на инхибитори и т.н., между които не на последно място е и pH на средата.
4. Просто(разделно) хранене – само месо или риба със свежи зеленчуци, хляб или зърнени храни със свежи зеленчуци, ориз или картофи със слатаи, само плодове, само мляко и млечни продукти с някой видове свежи зеленчуци, като зелените салати и краставиците или плодове, които не съдържат голямо количество въглехидрати, като горските плодове примерно и т.н. По възможност храната да е сурова, варена или приготвена на пара. Когато човек се храни просто или разделно, неговата храносмилателна система отделя по-малко енергия за храносмилане, както и успява много по-добре и ефикасно да усвои храната. В следствие на което не само сме по-здрави, но и много по-енергични. Важно е обаче да се знае, особено за хората предпочитащи вегетарианската храна, че правилната комбинация на храните е от огромно значение за усвояването на жизнено важни незаменими аминокиселини и минерали, като Ca, Fe, Mg, Na, K, P, както и правилната обмяна на веществата. Съществена роля за това играят пробиотиците, витамините (групата B1-12, D, C) и добрите моно и поли ненаситени мазнини (омега 3, 6 и 9 мастни к-ни в отношение1:1:2), които разтварят и транспортират до клетките на организма голяма част от витамините и минералите в храната. Затова когато комбинираме храни е хубаво винаги да сме сигурни, че си набавяме в достатъчно количество от тези жизненоважни за нашето тяло компоненти. Когато говорим за мазнини в храната обаче, трябва задължително да се избягват транс мазнините, хидрогенираните и частично хидрогенирани масла, като маргарина, които са абсолютно изкуствено създадени и не съществуват свободно под никаква форма в природата!Опасностите от транс-мазнините са много, включително неспособността на организма да усвоява полезните мазнини. Хидрогенираните транс-мастни киселини трудно или въобще не се разтварят, натрупват се в организма и увреждат кръвоносните съдове, нарушават метаболитните процеси на клетките и ги лишават от защитните им, присъщи функции, което позволява на алергени, канцерогени и други вредни вещества да им влияят по-силно. Това довежда съвсем естествено до множество заболявания, като затлъстяване и по-бавен метаболизъм (метаболитен синдром), диабет, смущения на щитовидната жлеза, сърдечно-съдови и автоимунни заболявания, повишаване на нивото на лошия холестерол, артрит, има съмнения за рак и др.
5. Прясна и екологично чиста храна. Приемане на максимално пресни и свежи храни, със сигурен произход и ясен състав. По възможност без наличие на пестициди, големи количества нитрати, нитрити, консерванти, оцветители, стабилизатори и т.н. Тук е хубаво е да се знае, че има и някой сравнително безобидни химически вещества, които се използват при производството и съхранението на храни. Такива примерно са Медния сулфат (Син камък), който се ползва при пръскането срещу вредители по плодовете и зеленчуците. Солта(NaCl) и калиевият сорбат (Е202), които се използват за консерванти и стабилизатори. Сорбатът е безвреден от токсикологична гледна точка. Смята се за безопасен и нетоксичен, с допустима дневна доза 12.5 mg/kg. Все пак, той би бил мутагенен (предизвикващ генетични мутации), асоцииран с нитрити при отсъствие на достатъчно количество на аскорбат (Е301), което е натриева сол на витамин С. Натриевият аскорбат се използва като подобрител в хлебопроизводството и като регулатор на киселинността. Това е силен антиоксидант, който предотвратява развалянето и окислението на мазнините и също е сравнително безвреден, но за хора които не страдат от заболявания на бъбреците и пикочните пътища, защото оксаловата киселина може да предизвика образуването на камъни. Има и други такива сравнително или напълно безвредни вещества, които наред с по-вредните неотменно присъстват в съвременната хранителна промишленост. Те могат да се проверят в списъка на така наречените Е-та.
6. Хранене съобразно сезоните – Лятото имаме нужда от вода и соли, които губим с дишането и потенето. Тогава се намалява консумацията на тежки месни храни, а се увеличат зеленчуците и плодовете, които съдържат повече вода и действат разхлаждащо. Зимата естествено нуждата от протеини и мазнини е по-голяма, за да си осигурим нужното количество енергия и да се топлим.
7. Добре сдъвкана храна. Храната се сдъвква според вида и (25-50 пъти), важното е накрая, преди да я погълнем да е станала на финна каша, добре размесена със слюнка, която съдържа важни храносмилателни ензими – α-амилаза, лизозим, липаза и малтаза, както и антибактериални съединения – тиоцианат, водороден пероксид, отделителен имуноглобулин-А. Друго много характерно и важно за слюнката, когато говорим за алкално-киселенинен баланс, е нейното pH, което е близко до това на кръвта ~ 7.4, което позволява на слюнката да регулира киселинността на добре сдъвканата храна и да я прави близка по стойност с тази на кръвта, респективно тъканите на тялото, което е много важно, особено за хора страдащи от гастрит, язва, рефлукс и други болести на стомаха и дванадесетопръстника, причиняващи парене, болка и киселини. Внимателното сдъвкване на храната също така способства за по-доброто усвояване на други важни за нас ензими, които си набавяме чрез храненето.
8. Разнообразни източници на вода, както и достатъчно количество сол. Редуване на изворна с минерална вода или само изворна вода(с pH ~ 7.5 – 7.8), но да сме сигурни, че си набавяме с нея достатъчно количествa Na, Mg, Ca, Fe, К, Cl и I; Водата е хубаво да се пие 30-15 мин. преди ядене и 3 часа след него. На здрав човек нормално му е необходимо да пие около 1,5 – 2 л. вода на ден, лятно време поне с половин литър повече, останалите количества вода нужни на тялото, организма си набавя чрез храната. При разграждането на храната и превръщането и в енергия, заедно с C0₂ се отделя и вода, като един от отпадните продукти при този процес.
   Добре е да се има предвид, че солта – NaCl(KCl, CaCl₂), основна съставна част на клетките в организма, има важна роля за всички нейни жизнени процеси, както и за водния и алкално-киселинния баланс в тялото. Тя колкото може да бъде вредна ако прекалим с нея, толкова е и жизненоважна за нас. Нарушаването на водния баланс на тялото може да доведе до подкисляването или алкализирането на кръвта и клетките на организма, което може да доведе до сериозни нарушения в обмяната на веществата, както и някой автоимунни заболявания, включително диабет. При липса на сол, която освен друго е нужна за задържането на водата в клетките, може тялото да започне да се самоизяжда, за да си набави нужните количества. Ето защо тялото освен от вода има и нужда от около 2.6 – 4.8 г. сол на ден, които основно се набавят чрез храната, но може да си набавяме при нужда и чрез прием на минерална вода, или като добавяме по около половин чаена лъжичка сол на всеки половин или един литър нормална вода.

Когато се храним добре и разумно, за всичко останало ще има грижа тялото, стига да му се даде необходимата възможност. То има невероятната способност да се саморегулира и самолекува. Разбира се ако вече страдаме от някакво заболяване е добре да сме по-взискателни към това което ядем и вкарваме през устата си, защото в тези случаи храната може да бъде както лекарство така и отрова.

Внимание: тази статия не бива да замества консултациите с лекар, когато това е необходимо!

* Принципът на дъгата

Здравословното хранене може да се осъществи успешно, ако ежедневно следвате простото правило на дъгата. Представете си цветовете на дъгата, а след това помислете кои плодове и зелечуци отговорят по цвят на тях. Със сигурност няма да успеете всеки божи ден да приемате храни от червеното до лилавото, но спазването на този принцип в най-общи линии ще допринесе за здравословното ви хранене:

• Червено – ябълки, череши, вишни, ягоди, диня, червени картофи, домати, червени боровинки
• Оранжево – портокали, праскови, сладки картофи, моркови, тиква, мед
• Жълто – банани, пресен фасул, круши, лимон, картофи
• Зелено – авокадо, зелен боб, тиквичка, манго, папая, тиквени семки
• Синьо – боровинки
• Лилаво – грозде, патладжан, сливи

Към това добавете всички видове билки, също така зърнени храни – пълнозърнести хлябове**, спелта, лимец, ръж, ориз или пълнозърнести каши, както и протеини – пилешко месо, риба, кисело мляко, яйца или леща, сусам, тофу, гъби и т.н. – това е всичко, което ви е необходимо за дневното меню със здравословна и пълноценна храна.

** Пълнозърнест хляб

Американски учени са установили, че пълнозърнестият хляб е най-полезен, стига да е приготвен правилно. По-рано учените смятали, че млечните продукти са няколко пъти по-полезни от хляба, но според последните изследвания хлябът, направен от брашно от покълнала ръж, пшеница(най-добре лимец) и бобови растения, е най-полезен за организма. Той е с висока хранителна стойност, а покълналите зърна съдържат по-малко скорбяла, което помага на организма да усвоява храната по-лесно. Учените твърдят, че яденето на такъв хляб предпазва и от развитие на рак.

Източник: Daoin.com