Химия на чувствата: Какво правят емоциите с нас?

2 808
40% от всички болести идват от нервите. Дори за мъничко да отпуснем юздите и мозъкът започва да налага бедния ни организъм с хормонална бухалка. Забравете за аурите и дупките в кармата. Нервните болести не са мистично отмъщение за греховете ни, а сбор от химични реакции, най-вече безмислени, но безпощадни.

Мъката

Тъгата ви обвива като шал. Докато тъжим, съдържанието на хормоните серотонин, норепинефрин и допамин пада до нулата, а именно те ни носят удоволствие от живота и желание да подскачаме от радост. Желанието за сладко е първият симптом за липса на серотонин. А продължителната депресия забавя всички обменни процеси в организма и ние губим апетит – за какво да ядем, ако непрекъснато лежим на дивана и животът свършва? Тялото преминава в режим на енергоспестяване и изпълнява функциите си как да е. Стомахът не храносмила както трябва, не ни се прави секс, мързи ни да станем. Иска ни се да се свием на кълбо като в корема на мама, затова и започваме да се сгушваме във възглавниците. От непривичното натоварване гърбът започва да ни боли и нараства риска от остеохондроза, който пък сам по себе си също не води до подобряване на настроението.

Какво да правим?

Ако повишим нивото на еднорфина, останалите хормони също ще се повишат. Най-мощните стимулатори са слънчевата светлина и спорта. Не е зле също така да запасим тялото си с малко от аминокиселината триптофан – тя сама ще се превърне в серотонин. Истинска триптофанова бомба е  бананово-млечният шейк или пък чиния вкусни макарони със сирене. Виждали ли сте много депресирани италианци? От това е.

Гневът

Не е важно, че летим в космоса, от гледна точка на мозъка ни, все още сме диви пещерни хора, за които на всяка неприятност има само два отговора – „бий“ и „бягай“.  Гневът е  именно „бий“, потребността да вдигнем скандал на началника или да оскубем кучката, която има наглостта да флиртува с мъжа ни. „Кавга? Прекрасно!“, казва мозъкът ни и започва да се готви за битка до последна капка кръв. Нивото на адреналин и кортизол подскача до небето. Тези хормони отговарят за страха и гнева. Те правят кръвта по-гъста, за да намалят възможните щети от рани, напрягат мускулите, заставят сърцето да бие по-силно и свиват юмруците ни.

Всичко това е прекрасно, но бедата е, че едва ли ще се юрнем към шефа с боен вик. А след това целият този нереализиран потенциал се обръща против нас. Сгъстената кръв, заедно със сърцебиенето води до хипертонии и задух. Ако се гневим често и качествено, ще се докараме до ранен инфаркт.

Какво да правим?

Ако гневът още тлее в нас, има прост начин да кажем на мозъка: „Спри се!“ и да прекратим адреналиновата инжекция. Сигналът „лъжлива тревога“ се включва и чрез дишането – трябва да поемем дълбоко дъх с корема, да задържим въздуха за 5 секунди и бавно да издишаме. Ще се наложи да го направим многократно в продължение на десетина минути. Ако обаче вече сме надули платната на гнева, няма начин, ще се наложи да се бием. Или да излъжем мозъка, имитирайки бой. Може зверски да налагаме с юмруци възглавницата или няколко пъти да напрегнем всички мускули, за които се сетим до краен предел и после да ги отпуснем.

Обидата

Няма да повярвате, но обидата е почти същото като гнева. Нашите предци не са се обиждали, а директно са хващали противника за гушата. Специален механизъм за тази емоция не е предвиден а и обидата всъщност е обикновена потисната злоба. Адреналинът и кортизолът играят хоро в мозъка ви и ненамиращата изход агресия блокира буквално всички входове и изходи. Храносмилателната система не работи изобщо, затова обидата ни лишава от апетит и ни развлича със запек или диария за разнообразие. Мускулите се свиват от досада – ето ви и христоматийните „нацупени устни“ и „буца в гърлото“. Имунната система също затъва в хормони, а пълчища микроби радостно се хвърлят да щурмуват крепостта, чиито защитници са дезертирали.

Какво да правим?

На първо място – да отблокираме стегнатите мускули на шията, устата и гърлото, на които адреналинът и кортизолът действат най-силно. Например, може да отворим уста и да подишаме така 5 минути. Любителите на хранителни добавки могат да пият рибено масло, което бързо снижава нивото на кортизол. Кафето действа точно по обратния начин – затова среща на кафе с приятелка и разговори от типа „какъв идиот е той“ – не вършат работа.

Ревността

„Молила ли си се през нощта, Дездемона?“ Съвсем не е важно наистина ли вашата голяма любов кръшка встрани или въображението ви просто се е разиграло в повече. Ревността ще ви превърне в жалък параноик и фен на теориите на заговора. За мозъка ревността е повърхностна бомбардировка с норадреналин – хормонът на стреса и яростта. Като цяло той е добър, именно благодарение на норадреналина ние се чувстваме като царе и покорители на света, когато имаме свръх енергия. Но излишъкът на норадреналин ни прави вбесени животни. Тогава никаква логика не може да ни спре. Докато сме под влиянието на норадреналина, от бяс ни притъмнява пред очите, препълва ни чувството, че всичко ни е позволено и жажда за възмездие. А адреналинът, който би трябвало да ни застави да се притесним от последствията, изчезва. Освен това зад завесата на сцената красиво излиза вазопресинът, който отговаря за изхвърлянето на натрия от бъбреците, за чувството на самодоволство и за верността към партньора. Но при високи концентрации той ни прави подобие на парцалена кукла – краката ни омекват, погледът ни става стъклен, а способността адекватно да оценим обстановката съвсем изчезва. Хроничната ревност пък ни носи депресии и излишни килограми, нередовен менструален цикъл и дори може да ни доведе до безплодие.

Какво да правим?

Психолозите съветват да си спомним всички моменти, когато ни е било добре, весело и сме се чувствали смели. Ако тренираме достатъчно дълго, нивото на вазопресин ще намалее. А след като го понижим, за намаляване на норадреналина, ще помогнат дългите разходки пеша – това е умерено кардио натоварване, което няма да измени дишането ни (което и така е повърхностно и учестено), но ще успокои и намали желанието да закопаем „милото“ някъде в полето.

Страхът

И пак на сцената излиза адреналинът със своята нова програма, наречена „Бягай!“. Този път задачата му е да те направи лекоатлет, който може да избяга от разярен мамут. Всичко това се случва в симпатичната нервна система, която контролира ред жизнени процеси – кръвообращение, дишане, храносмилане и др. Мозъкът свива съдовете, за да може да се повиши кръвното налягане и да ни ободри, сърцето преработва кръвта със скоростта на болид от „Формула 1″ (на мускулите ще е необходим много кислород), кожата губи чувствителност, за да не ни отвличат вниманието странични неща при бягството. Зениците се разширяват, за да ти дадат възможност да забележиш противника. Когато застинеш в ужас, стомахът продължава да работи, но коремната област се разхлабва. Този ефект се нарича „меча болест“. Именно заради това преди изпит бягаме по десетина пъти до тоалетната. Постоянният страх води до язва на стомаха, гастрит и анорексия.

Какво да правим?

Отново трябва да дишаме и да следим вдишването да бъде два пъти по-кратко от издишването. Важно е също да дишаме с корема, а не с гръдния кош. В краен случай, ако имаме достатъчно сила на волята, може да изядем чиния овесена каша или ядки. В тях има много магнезий, който забавя нервните процеси и успокоява нервите.

Източник: aum.news
Превод: DCNEWS

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close