Някои неща трябва да си останат там, където са. Признаването или откриването им може значително да усложни живота ни. Те могат да бъдат много лични, толкова лични, че без тях животът ни да се окаже разголен на градския площад. Или много неприятни, толкова неприятни, че “освобождаването” от тях, за което понякога дори сме мечтали, да ни смаже, да ни направи неспособни да приемем новото “просветление”.

Има неща, които можем само да преживеем, без да докосваме, без да ги изтръгваме от себе си, за да се научим да живеем без тях, тъй като по природа сме създадени така, че да свикваме с неща, върху които нямаме власт и не можем да контролираме. Тъй като невинаги сме готови за новия сценарий, който неизбежно ще внесе в живота ни десетки нови страници, които не са адаптирани за нас. По-скоро точно обратното – те са написани набързо, съставени от първични емоционални експлозии, без да се отнасят за нас, за нашите чувства, за нашата нова болка.

Ако наистина искате да се избавите от нещо, да споделите нещо интимно, важно е не толкова вашето желание да се освободите, а по-скоро е необходимо да се запитате: “Готов ли съм за това?”…

Въпросът всъщнос, не е дали е нужно да се разделите, да се освободите, да обясните, да се избавите, да премахнете камък от душата и други подобни дефиниции. Важно е само едно нещо – вашата готовност за новата реалност вътре и около вас, за чувството на опустошение, срам, облекчение и тежест едновременно, недоверието, несигурността и… запълването на вашето пространство с всичко, което изплува, многократно повторените, макар и неудобни, но лежащи и тихо хленченещи смачкани, но все още подвижни емоционални изблици.

Единственото важно е вашето желание да промените това, със скоростта на сънена костенурка, защото ако е по-бързо, то знайте, чв ще ви отнесе с бясна скорост. Тъй като нашата нервна система е проектирана така, че дори и най-положителните и добри промени да обръщат с главата надолу всичко натрупано внимателно и усърдно през годините. Докато въвеждате нов порядък в започналите да се натрупват нови боклуци, имате нужда от време. Това жестоко време се нарича с безпощадната и безчувствена дума – адаптация. И тя ви е нужна при всякакви промени – от настинка до прощаване с любимия човек. Без нея вашите пориви да се отървете от нещо в живота си ще бъдат безсмислени…

Ако сте готови – променете се, обърнете се, излезте от малката невидима опорна точка, освободете се, доверете се, приемете… И тогава знайте сто пъти няма да ви достигне търпение, още повече – сили и воля, почти винаги подкрепа, любов и надежда и винаги – вяра. Но можете да го направите, ако сте готови, защото адаптацията е най-сигурната опция на нервната система. Тя ще вземе своето. И вашата задача съвсем няма да бъде в това да се удавите в новите емоции, в новото пространство, в новия стрес, без който нищо и никой не се движи в този живот, но е толкова лесно да се умре от предозирането му.

И каквито и да бъдат вашите замислени промени, не забравяйте, че отнема време да изтикате вашите вагончета на новите релси, защото преди да ги прехвърлите на новия коловоз, първо трябва да го построите. И в обикновения човешки календар се прелистват не само месеците, но и самите календари се сменят един друг на гвоздея. Няма значение колко са ви необходими големите или малки промени – те все пак ще заемат определеното време, може би значително повече, отколкото очаквате. Защо ли? Защото не сте във вакуумна среда, може да се обградите с огромно пространство около себе си, в което живеят познати и непознати за вас хора, с техните очаквания, с техните собствени депа от емоции и стереотипи. Те с удоволствие ще ви прехвърлят всичко това. Или в определен момент, внезапно ще пренебрегнат най-важното нещо за вас. Може да останете сам със себе си, с тази непозната и чужда ваша част, която застава зад всякакви промени. Може да се получи така, че да намерите неочакван съюзник.

Но за абсолютно всичко ще имате нужда от време и просто ще трябва да изживеете този тягостен период от живота си. И той няма да е това, което сте си представяли. Той ще бъде това, което е трябвало да се случи. И това е всичко. Не, не съвсем. Може би има още нещо. Вие няма да можете да промените нищо без всичко това.

Ако не издържате повече – действайте. Ако не сте готови – не докосвайте нещото, което е притихнало. Но и в първия, и във втория случай каквото и решение да вземете, приемете себе си и това, което е във вас. Вие сте такъв, какъвто сте. Бъдете внимателни със себе си. Когато му дойде времето, ще направите стъпката, а ако то не настъпи, просто няма да я направите. Но престанете да се измъчвате! Живейте! Може да нямате втора възможност!

Автор: Татяна Варуха