Гениалността е напълно идентична с индивидуалността – ОТО ВАЙНИНГЕР

Геният и талантът

ШИРОКАТА ПУБЛИКА не признава тия различия. За нея геният е само едно по-висока или въобще най-високата точка на таланта; понякога под „гений“ разбират лице, което е надарено с цяла редица всевъзможни таланти. Подобно разбиране обаче е съвсем превратно. Действително, ние различаваме различни степени на гениалност, но тия степени нямат нищо общо с таланта. Човек може още от най-ранна възраст на своето детство да проявява ярък, силен талант, като например математически. Този човек е в състояние без много труд да усвои най-сложните отдели на тази наука; обаче той може и да не бъде гений. Гениалността е напълно идентична с оригиналност, с индивидуалност.

ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, която леко се подава на заслепяване, никак не може да различи блестящия ум от ума на гения.

ТРЯБВА ПРЕДИ ВСИЧКО ДА СЕ РАЗБЕРЕ ЧОВЕКЪТ, за да може да се познае или изобрази той. А за да можеш да го разбереш, трябва да имаш някакво сходство с него; необходимо е да бъдеш също като него. Само тогава можеш да изобразиш един човек, когато всички психически предпоставки са ти известни от собствени преживявания. Да разбереш човека – значи да го носиш в себе си. Трябва да се приближиш към оня духовен мир, който искаш да разбереш. Затова вагабонтът великолепно разбира само вагабонта, простодушният, честният човек никога не може да разбере вагабонта.

ПОЗЬОРЪТ вижда обяснение на хорските постъпки само в позата и ще разбере по-добре другия позьор, отколкото наивния човек, чието съществуване изглежда на позьора твърде неправдоподобно. С една дума, за да разбереш човека, значи да бъдеш тоя човек.

От всичко казано досега, би трябвало да се заключи, че всеки човек разбира най-добре себе си.

НО ТОВА Е ПОГРЕШНО. Нито един човек не е в състояние да разбере сам себе си; за тази цел субектът на познанието трябва да фигурира едновременно като обект, с други думи, човек трябва да излезе от рамките на своя собствен духовен мир.

ГЕНИЯТ обхваща в своя разум много повече хора, отколкото средният човек. Гьоте би казал за себе си, че няма порок и престъпление, към които той да не е изпитал някаква наклонност и който той да не би могъл да разбере напълно в даден момент от живота си. Гениалният човек е по-сложен, по-богат; той е една многостранна личност. Колкото повече хора човек вмества в своето разбиране, толкова по-гениален е той, и –трябва да добавим още – толкова по-отчетливо и интензивно са отразени в него хората. Слабото и лишено от яснота отражение на душевния мир на окръжаващите го хора не го довежда до създаване на силни и могъщи образи, обхванати от пламенни пориви; неговите образи ще бъдат бледни – без мозък и кости. Творчеството на гения всякога се стреми да живее във всички хора, да се загуби в тях, да изчезне в многообразието на живота; философът пък се стреми да открие другите хора в своя собствен духовен мир, да ги сведе към единство, което неизменно ще бъде и негово собствено единство.

ЗОЛА, който така добре разбира мотивите на едно убийство поради страст, не би извършил нито едно убийство, именно защото у него има нещо много повече, нещо много друго. Действителният убиец от този вид е жертва на своята страст; у художника, който го изобразява, на изкушението да извърши убийство се противопоставя цялото богатство на неговия духовен мир.

У НАДАРЕНИТЕ, гениалните хора изражението на лицата им се мени по-често, отколкото у посредствените, в различните моменти тяхното лице е неразпознаваемо; за това трябва само да се сравнят портретите на Гьоте, Бетховен, Кант, Шопенхауер от различните периоди на техния живот. Количеството на всевъзможните изражения на лицето на някой човек може да послужи за критерий за неговата гениална дарба.

НИКОЙ НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА РАЗБЕРЕ СЕБЕ СИ, въпреки че цял живот непрекъснато и внимателно е следил сам себе си. Затова пък всеки човек може да разбере другия, с когото си прилича, стига тая прилика да не изчерпва всички страни на неговия духовен мир. Той трябва да притежава в себе си също и противоположни черти на онзи, когото иска да разбере. И така, за да разбереш някого, трябва не само да го носиш в себе си, но същото така да носиш и неговата противоположност.

УНИВЕРСАЛНОСТТА е характерен признак на гения. Гениалност в някаква определена област няма: няма нито математически, нито музикални гении. Геният е универсален. Може да се даде следното определение на гения: човек, който всичко знае, без да е изучил нищо.

Из „Характер и пол“, 1903

Австрийският философ Ото Вайнингер пише най-известния си труд „Пол и характер“, едва 23-годишен. Годината е 1903-та.

Няколко месеца след като публикува книгата си, наема стая в къщата, където е починал Лудвиг ван Бетовен и се прострелва в сърцето.

Източник: http://chetilishte.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close