Ето тези изрази децата не бива да чуват при никакви обстоятелства!

Момчето няма оправдание за спречкването с друго момче и размяната на обидни думи в междучасието… Майка му е много ядосана и изкрещява: Млъкни!“. Тази единствена дума изплющява като емоционален шамар, който има силата на физическия, твърди проф. д-р Томас Брейзълтън. Момчето може да се подчини, но поведението на родителя предизвиква гняв, който подхранва детската непокорност.

Известният американски педиатър и психиатър посочва и други често изричани от възрастните реплики, влияещи негативно на детската психика и развитие.

“Когато бях на твоите години, вече бях изчел всички индиански романи”. Изказвания от този тип създават у детето усещане, че родителите му са били много по-начетени, умни и напреднали от него. То приема подобно сравнение като обида и подценяване на личността му.

“Видя ли, казах ти!” Тази реплика идва да подчертае и наложи правотата на родителя. Тя извиква у детето чувството за провал и некомпетентност, попарва порива му за самостоятелност.

“Защото аз казвам така!”. Не използвайте този „аргумент“, когато поставяте на детето задача и настоявате то непременно да я изпълни. Така се вкарвате в ролята на диктатор, а тиранията неизбежно провокира съпротива. Детето може да се подчини, но у него ще остане чувството за принуда. Вероятно то ще потърси начин да ви отмъсти, като направи нещо напук или наруши ваша забрана.

“Виж сестра ти/брат ти как добре се справя”. Смятате, че така ще накарате детето да се старае повече? Грешка! То възприема подобни сравнения не само с брат или сестра, а и с връстници и приятели, като неодобрение на постъпките му и дори неприемане на личността му. Детето си превежда репликата по следния начин: те не ме харесват такъв, какъвто съм, искат да приличам на някой друг. Неприятното усещане дебалансира вътрешния му свят, кара го да се чувства отхвърлено и необичано.

“Ако не направиш, каквото казвам, се махам оттук, а ти прави, каквото искаш”. Вашият наследник със сигурност няма да се зарадва на избора, който му давате. Най-големият кошмар за него е да бъде изоставен от родителите си, следователно никога не казвайте това по какъвто и да било повод. А и щом често използвате споменатата реплика, значи думите са изтъркани от употреба и не „работят“ – детето отдавна е разбрало, че не водят до никакви последствия.

“Как не разбираш, как може да си толкова глупав?”. Риторичният въпрос всъщност си е директна обида, която накърнява самочувствието и повлиява отрицателно детската самооценка. Практиката показва, че по-редки са случаите, в които детето мобилизира вътрешните си сили и решава да опровергае родителите си. Обикновено то приема, че наистина не му достига потенциал и престава да полага усилия, което го обрича на неуспех.

“Незабавно спрете да се карате, още сега!” Това не е начин да постигнете. мир между децата в семейството. Съперничеството между тях е силно преувеличено, твърди проф. д-р Томас Брейзълтън. Споровете и дори по-сериозните сблъсъци са част от общото израстване на братята и сестрите и от създаването на близост помежду им, пише вестник „Всичко за семейството“.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close