Вдъхновение и личностно развитие. Интересна, полезна и забавна информация. Здравословен живот, психология и психотерапия

Енергийната привързаност

Привързаността също представлява енергиен канал, но при нея вече е налице енергийно нарушение. Привързаността се основава на зависимостта на даден човек от нещо или от някого и следователно противоречи на основния Божествен Закон, който гласи, че всеки човек е свободен. Опасността от енергийните привързаности се състои не само в преустановяването на развитието, но също така и в това, че чрез тази привързаност умелият манипулатор може да събуди у човека негативни емоции, причините за които е трудно да бъдат открити.

В процеса на живота практически всеки човек си създава енергийни привързаности, без дори да подозира за това, като така усложнява живота си. Тези привързаности не позволяват на човека да се развива пълноценно. А когато не се развива, човек започва да деградира.

Причината за възникването на привързаностите е нарушаване от страна на човека на Законите на Божественото развитие. Негативните емоции създават привързаности в съответните чакри:

Муладхара (чакрата в основата на гръбнака) – страх, агресия.

Свадхистана (половата чакра) – похот, натрапчива идея.

Манипура (чакрата при пъпа) – подчинение или, точно обратното, стремеж към власт.

Анахата (сърдечната чакра) – любов и омаза.

Вишудха (гърлената чакра) – стремеж към себереализация.

Аджна (третото око) – привързаност към това, което човек счита за истина, към принципи и убеждения.

Сахасрара (коронната чакра) – привързаност към егрегори.

На финия план привързаностите се виждат като тръбички с различен диаметър, по които текат енергии с различен цвят и консистенция. Опасни са не самите привързаности, които са чисто и просто енергийни канали, а една определена енергия на нарушение на взаимодействието – когато хората не са свободни и се стараят да подчинят себе си на някой друг.

Привързаностите утежняват общуването. При това положение човек се чувства силно притеглен към този, към когото е привързан. Привързаностите се характеризират с голяма сила и здравина – те лишават човек от свобода и възпрепятстват духовното му развитие.

Привързаността може да възникне несъзнателно, въпреки волята на човека. Например, когато е осъществено астрално нападение, се образува привързаност между този, който е нападнал, и този, който и бил нападнат. Тя се явява следствие от взаимодействието.

Привързаности могат да се създават и изкуствено, умишлено. Действието на магиите се основава на изкуственото създаване на привързаности. В този случай мястото на привързаността се визуализира под формата на кукички, гайки, зъбци, възли и други начини за закрепване. Подгъвите разрушават привързаностите и блокират енергийните канали. Тези действия се отнасят към ритуалите на черната магия.

Привързаностите могат да бъдат активни или пасивни в зависимост от това дали по тях тече енергия или не.

Примери за привързаности:

1/ Съжаление, желание да се помогне, да се спаси някой. Мнозина се улавят на тази въдица. Вярвайки, че върши добро, човек може дълги години да храни един такъв тунеядец, заблуждавайки се, че другият не би оцелял без неговата помощ. Това е едно паразитно взаимоотношение.

2/ Обида. Това чувство се счита за едно от най-силните и най-негативно въздействащите на здравето. Работата е там, че при обидата човек отново и отново се връща в мислите си към обидилия го, като така щедро му отдава жизнената си енергия.

3/ Отмъстителност, желание за доказване на собствената правота. Трудно е да забравиш и освободиш някого, когато често често превърташ наум зловещи планове за възмездие, представяш си как му казваш това или онова в лицето, как го поставяш на мястото му и т.н.

4/ Чувство на вина. В този случай е налице агресия, насочена към самия себе си. Тя се състои в лишаването на самия себе си от правото на грешка. Чувството на вина е една непродуктивна емоция, доколкото то не спомага за поправянето на грешката, а се свежда единствено до самобичуване. Индивидът, който чувства вина пред някой друг, често мисли за това как да измоли прошка от другия и какво може да направи, за да изкупи вината си пред него. Резултатът е една трайна привързаност.

5/ Материални загуби. Невърнатият заем привързва задълго двама души, при това колкото по-голяма е сумата, толкова по-трайна е привързаността. Между другото, за този, който е дал заема, все пак има изход: той може мислено да се прости с парите си, все едно ги е загубил завинаги, и искрено да прости на длъжника. Може също така да си представи, че е подарил тези пари на другия за рождения му ден. При длъжника ситуацията е по-тежка, тъй като, колкото и да се опитва, той не може да забрави онзи, към когото е задължал. Единственият начин да се освободи от привързаността е да върне или отработи дълга си. Грабежът, кражбата, измамата също създават привързаности между престъпника и жертвата. Извод: освободете се от привързаности към пари и вещи.

6/ Чувството, че сме длъжни да се отплатим за направена ни услуга. Тук също става въпрос за дълг, но този дълг е от нематериално естество. „Сега съм ти задължен” казва един човек на друг, с което създава мощна привързаност. Дълговете трябва да се връщат, но тук ние забравяме, че другият човек ни е направил добро дело доброволно, в който случай е достатъчно да му отвърнем просто с искрена благодарност.

7/ Хората живеят заедно, но на практика са си вече чужди; те вече са преминали етапа на съвместност, но не могат да продължат нататък, тъй като са се вързали един за друг. Или пък единият от партньорите вече отдавна е надраснал тази връзка и трябва да продължи напред, но другият не му позволява да се развива. Това, което подхранва привързаността в този случай, е навикът, чувството за дълг, задължението, грижата за децата, привързаността към съвместно натрупаното имущество, съжалението към партньора (как ще се справи той без мен). Всичко друго, но не и любовта.

8/ Потребност да се притежава другия човек, зависимост, страст, ревност и други подобни. Човек отново и отново мисли за обекта на своето въжделение, мечтае за него, страстно желае да го направи свой. Човек става подобен на дете, на което не дават любимата играчка. Той си я иска и просто нищо друго не вижда край себе си. Това не бива да се бърка с любовта. Любовта не накърнява правото на свобода на другия.

9/ Несподелената любов. Това е една толкова дълготрайна финоматериална структура, че може силно да увреди здравето на човека и да му изстиска всички жизнени сокове. Подобно състояние изтощава и този, който обича, и този, когото обичат. Това е една силна вампирска привързаност. Същевременно, в живота на човека не може да се появи нова любов, доколкото всички негови енергии се оттичат към този, към когото той изпитва несподелена любов.

10/ Най-трайни са родителските привързаности. Често родителите (особено майките) се стремят да контролират напълно децата си, задушават развитието им със своето внимание и грижи. Това в никакъв случай не е любов, а зависимост и желание да подчиниш на себе си друга личност. Последствията могат да бъдат доста неприятни. Детето или ще намери в себе си сили да разкъса привързаността като напълно прекрати общуването си с родителите си, или ще се превърне в непълноценна личност. Например, ако майката не възприема подрастващия си син като независима личност и не му дава свобода, то нейната енергия плътно блокира основните му чакри, което от своя страна води до големи неудачи в личния живота на порасналия й до мъж син. Момичетата пък трябва да обърнат внимание на отношенията си с бащите си. Макар че, ако трябва да сме честни, привързаностите между дъщерите и бащите са по-редки, отколкото между синовете и майките.

11/ Скриване и подтискане на истинските ни чувства към друг човек. Трябва винаги да се вслушваме в сърцето си, отхвърляйки всякакви стереотипи и лицемерие. Понякога, чувствайки любов към някой друг, хората се опитват да я скрият, страхувайки се да не изглеждат глупави или смешни, да не бъдат отхвърлени, или просто защото „не е прието да се прави така” или „това не е в мой стил”. Любовта трябва да се проявява, да се отдава, да се признава пред другия.

Важно! Привързаностите почти винаги са живи. Ако негативните емоции са силни, привързаностите се съхраняват няколко въплъщения подред. Хората отново и отново се привличат взаимно във всяко следващо въплъщение, докато не се освободят от своите привързаности. На практика всички кармически връзки са основани на привързаности.

Съществуват езотерични практики за освобождаване от излишните привързаности. При тези практики привързаностите биват развързвани, изгаряни, разрушавани. Но за да се освободи по такъв начин от привързаностите, човек трябва да притежава екстрасензорни способности.

Какво може да направи човек, ако не може да ги види на фините планове, но подозира за наличието им у себе си и желае да се освободи от тях? За да може да премахне привързаността, човек трябва да осъзнае чрез какви свои емоции той я създава и подхранва. Човек трябва да преодолее тези свои негативни емоции, да приеме другия такъв, какъвто той е, да му прости и да го освободи с любов. След това привързаността бива преодоляна.

Ако ви е трудно да направите това, запитайте се дали наистина искате до края на този си живот, а и още стотици години, да продължавате да изпитвате негативни чувства по отношение на този човек. Вие ще продължите да се срещате с него живот след живот, отново и отново изпитвайки разочарование, докато не решите този проблем.

Преодоляването на привързаността не означава премахване на енергийните връзки. Освобождавайки се от привързаностите, ние няма да престанем да се обичаме взаимно! Но ще възвърнем свободата си и ще върнем на другия свободата, признавайки му правото да се разпорежда сам със съдбата си. Именно в това и се състои безусловната любов.

Можем да обичаме всичко и всички, които обичаме, оставайки същевременно свободни от привързаности към тях.

Лекарите, лечителите, екстрасенсите лекуват така, че изтласкват болестта в бъдещето. Болестта рано или късно се връща, ако в душата на човека не е настъпила промяна. Много често се случва следното: разболява се човек от нещо, тича при доктора и оздравява. Само след няколко месеца, обаче, болестта се връща или пък се появява нова. И причината за всичко това е, че не е била премахната причината за болестта. Лечителите освобождават човека само от последиците, от симптомите, като така дават на човека време, през което той трябва да осъзнае някои важни неща и евентуално да се поправи. Страданието цели да облагороди душата.

Означава ли това, че в такъв случай не си струва да се лекува човек? Разбира се, че не. Човек трябва да се лекува. Но същевременно трябва да се опита да осъзнае кои са онези негативни емоции, чрез които подхранва болестта си. След като се избави от причините, ще му бъде по-лесно да победи и самата болест. Има много случаи на самоизцеление по пътя на вътрешната промяна.

Какво да направите, ако забележите у себе си привързаност, която поражда у вас негативни мисли и емоции? В такъв случай не трябва да осъждате или мразите себе си. Омразата към себе си е всъщност агресия, подсъзнателно пожелаване на смърт на самия себе си. Не трябва да се осъждате заради глупавите си и вредни мисли и емоции, а да работите над себе си с любов. Можете да използвате самодисциплина, молитва, медитация, пост, уединение.

Тези, които водят праведен живот, попадат в още една клопка – съблазнението да презират всички онези, които не живеят като тях. Затова е и казано, че разкаялият се грешник е по-близко до Бога от самомнителния праведник.

Всяка агресия спрямо друг човек или спрямо самия себе си е агресия спрямо Бога, спрямо Вселената. Душата се изцелява от нея чрез любов – любов към Бога, към самия себе си, към хората, към света.

Бъдете здрави!

Общество „Ключовете на Майсторите”

www.rassvet-svaroga.ru

Превод: Мария Казакова
Коментирайте статията
Close