Елена Банова – жената, която два пъти победи рака: Нашите онколози отказват да се учат

Стресът отключил болестта на журналистката.

“Беше 1999 г., когато реших, че ще спра с ходенето по мъките, че имам достатъчно натрупан опит и трябва да създам фондация за борбата с рака”, казва пред “Златна възраст” журналистката от някогашния вестник  “Народна младеж” и създателка на фондация “Неогенезис”, която ограмотява за борбата с рака. Посветила се е да поднася информацията достъпно. “3 месеца ходих в компютърен клуб, за да се науча да работя с компютър. Трябваше ми връзка със света!”

И до сега общува посред нощ чрез Интернет с другата част на света, където учените работят по лечението на коварното заболяване. Знае за всички новости в лечението на рака, поддържа връзка със сайтове и институции за спасение от тежката болест, както и за натуралните продукти, изобретени от руски, южноафрикански и аржентински учени. Докато у нас лекарите онколози правят от време на време доклади, световната практика напредва, казва Банова.

Ние сме с 30 години назад, лекарите ни отказват да се учат и да търсят. Така са по-спокойни. Има такова професионално увреждане. Започваш да се мислиш за Бог след като всеки ден 20 очи те посещават и с треперещи ръце ти казват: “Както кажете докторе!” Развива се самочувствието за непогрешимост.

Самата Елена е преминала през най-страшното заболяване и стресиращото му лечение в България. Не може да си болен от рак и професори онколози да ти казват – яж и пий каквото ти душа иска, отсича Елена. Съвсем скоро СЗО отправи предупреждение за червените меса и колбасите. Поне 30% от храната трябва да е в суров вид, не обработена, престояла или консервирана. Това се нарича “протокол сурова храна”. За него говори още немският лекар Макс Герсон и я използва в терапията си през 1934 г. При мускулните влакна на червените меса има свързващи масти, които при топлинна обработка стават мазнини със силна канцерогенност. Добре е да се яде 2 пъти в седмицата морска риба, не каквато и да е, а морска. Брашно – в никакъв случай! Това което ни предлагат е американската пшеница Монсанто – генно модифицирана…

Неслучайно Европа започна да се връща към старите пшеници – лимец и спелта, защото те не подлежат на ГМО. Просото също е полезно! Нашите прадеди са се хранели с просо. Добре е да се храним с мюсли, за да си доставим фибри на организма. След това са зеленчуците, плодовете и не на последно място – водата. Онкопациентът не бива да пие минерална вода, радиоактивна е. Преминали през химио и лъчетерапия, които пият миненална вода дърпат дявола за опашката, казва още Елена и съветва да пият изворна! За прясното мляко казва, че природата ни е показала, кога да се откъснем от него. Никой не суче от майка си до 30 години! Прясното млякото е една от най-страшните ракови храни, защото ферментите му покриват и обвиват всяка ракова клетка и пречат на химиотерапията да я пробие. Това не важи за киселото мляко с нисък процент масленост.

Питаме Елена какво според нея е отключило нейния рак през 1992 г. Отвръща, че е заради стреса. По онези години в България беше ад. Всички колеги бяха изхвърлени на улицата непригодни за никъде и нищо.

Един ден докато се къпе, ръката ѝ застинала върху бучка на дясната ѝ гърда. Започва ходене по лекари. Стига до онколога проф. Станко Киров, който бил в Окръжна болница, изхвърлен от Онкологията, защото бил комунист. Това е безумието на мръсната политика, спомня си Банова. “Казах му, че се притеснявам, че ще ми опада косата, а той ми отвърна: О, мила… имаш прекрасен избор – да ти падне косата или да ти падне главата…”

С тази думи днес Елена посреща много от болните, които идват всяка събота от 9,30 до 13,30 за да обменят опит с нея във фондацията ѝ.

“Отрязаха ми дясната гърда и останах пред психологическия проблем. Излизах навън и залитах. Винаги наляво! При повечето жени, на които е отрязана гърда се случва така. Имаш чувството, че ти липсват единия крак и едната ръка. По онова време нямаше психолог, с когото да поговоря, в библиотеката също нямаше информация по темата. Трябваха ми 5 години, за да мога да се върна в живота с мисълта, че вече не съм пациент.”

 “Има доклад на СЗО, в който е описано, че при всеки втори преживял рак, при добро състояние, ракът отново се връща. А и няколко мои роднини си отидоха от рак. Генно предразположена съм. Знаех, че шансът ми за втори рак е 70%”, споделя тя и той се връща при нея 20 години по-късно, през 2013 г. Движението, с което се опипва, за да провери вече е станало отработено, механично, независимо по кое време и в коя част на света е. “Напипах го в петък вечер, знаех че събота и неделя няма кой да ме консултира, затова включих компютъра и изпратих запитване до Австралия – другата част на света, където работният петъчен ден още не е свършил и имат виртуална онкологична клиника. Всеки може да си изпрати въпросите по всяко време на денонощието. Преведох 15 евро за онлайн консултация. Не знам английски и си преведох въпросите с онлайн преводач. След 30 минути получих мейл, че най-вероятно бучката е раково образование и трябва спешно да си направя реален преглед. В 3 през нощта вече знаех, че имам втори рак на другата гърда.” Сега Елена е добре, но когато я попиташ как е, отговаря: “Интересно!” “Думата “добре” я забравих, забраних си да я използвам!

Пише новата си книга за коварното заболяване, за да е полезна за другите и внася в страната ни лекарство от Куба разработено от племенника на Фидел Кастро. Разработено е от кубински син скорпион, който съществува само в три провинции на Куба. Казва, че заради ембаргото на американците кубинците няма откъде да вземат лекарства и търсят всичко, което може да помага на човека във всяко растение, животинче или извор. Неслучайно станаха лидер по натурални продукти. Никъде в света няма антибиотици от природни продукти, те са само химия, но кубинците ги създадоха. В момента създават първата в света натурална химиотерапия.

Всяка неделя Елена е на Черни връх. Налива изворна вода. “Нося си бутилчиците на гърба, за да поддържам прав гръбначния стълб! Той е съсипан заради двете лъчетарипии по 45 дни през които съм минала. Не пропуска разходката в планината, независимо от прогнозата за времето. “Нямате представа какво щастие е да те блъска бурята! Да ти свири в очите и ти вървиш и си казваш – още малко мога! Като се върна вкъщи си казвам – и днес успях!”

Драгомира ИВАНОВА

Вестник „Златна възраст”

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...