Експерименти с времето

301

Машината, която ни води ту в бъдещето, ту в миналото съществува, благодарение на няколко ексцентрични и разбира се, гениални учени. Теории и доказателства от Десислава Томова.

Какво представлява времето в нашите представи?

Определението гласи: “Времето е последователна смяна на явления и състояния на материята – равномерно и необратимо то се развива само от минало към бъдеще”. Нима обаче това е достатъчно в условията на развиващите се знания в последните години ? По-скоро не…

Крайъгълен камък в обяснението на много от физичните явления в науката през XX век се явява Общата теория на относителността на Айнщайн. Курт Гьодел, колегата на Алберт Айнщайн достига с нейна помощ до идеята за пътешестване във времето, доказва и принципната възможност за връщане в миналото.

Но наситената с “чудеса” отявления и статистики действителност не е в състояние да бъде обяснена еднозначно. Скептиците в научния свят стават все повече. Това не значи отричане, а доразвитие и създаване на нова теория, която да докаже други състояния и явления при свръхгравитация и свръхсветлинни скорости, доказване на многомерното пространство, неминуемо навлизайки и в понятия като “свръхгравитация”, “тъмна материя”, “хиперпространство”, “тънки материи” и др.

tesla

Да погледнем… назад във времето

Годината е 1943-а, а месецът – август. Военноморските сили (по данни от печата) извършват експеримент във Филаделфия, САЩ под названието Проект “Дъга” с кораба “Елдридж”. Всичко е планирано въз основа на разработките на Никола Тесла и Алберт Айнщайн. Целта е корабът да остане невидим за радарите. Плавателния съд се обвива в мистично зелено сияние и не само, че става невидим, но и за много кратко време се оказва на друго, твърде отдалечено място. Премества се от Филаделфия във Военноморска база Норфлок.

Интересни и загадачни неща са се случили и със самия екипаж, като някои членове от него са се появили 40 години по-късно след изчезването си и то не във Филаделфия, а в Лонг Айлънд. През 50-те и 60-те години на XX век италианският отец-теолог Алфредо Ернети изучава древна музика и опитвайки се да възстанови изгубени части от стари музикални творби, решава да използва подсказаното от Питагорово време твърдение, че всеки изсвирен етюд и произнесено слово се записва като информация в определено поле, наречено по-късно от езотериците акашови записи, а в научния свят – информационна матрица. Хрониката отразява, че отец Ернети успява да създаде машина на времето и донякъде да я използва. Като съавтор се споменава и името на Вернер фон Браун – виден ракетен конструктор и учен. В продължение на 40 години в отделните фази на експеримента са се включили общо 12 учени. Машината е наименована Хроновизор. През 70-те години опитите затихнали. Надали Ватиканът е “затворил устата” на Ернети. Според по-късни изявления на американския учен Бейрд Спалдинг апаратът на Ернети е създаден и активно експлоатиран.

Огледалата на Козирев

Изследванията и експериментите на професора вПулковската обсерватория отиват по-далеч от чисто теоретични извеждания и анализи. Той развива една цялостна и оригинална теория за времето, разглеждайки го не като математическа величина (скалар), а като тясно свързано с физическа система и в частност с веществото, тъй като пространството освен геометрични свойства, притежава и физически такива. Според Козирев времето е енергия, способна да се концентрира (свива) или разсейва (разтяга). Той действително постига ефекта на свиване на времето. Експериментът на Козирев с огледала, изградени като цилиндрични спирали, в които има хора, и досега е непонятен. Подложилите се на „Огледалата на Козирев” са изпитвали най-разнообразни аномални психофизически усещания, както е записано в протокола. Те усещали “излизане от собственото си тяло”, фиксирали и проява на телекинеза, телепатия и дори изпращане на мисли на разстояние. Една от целите била да се изучат и тренират човешките способности в ясновидство, да се предвиждат събития в бъдещето, да се прониква в събития от миналото. Съгласно получените данни тези способности твърде рязко се изострили в процеса на пребиваване в експерименталния модел. Козирев дава следното научно обяснение на настъпващите явления: “Във вътрешността на огледалните помещения се изменя плътността на времето и това повлиява за изострянето на свръхчувствителното възприятие”. Хората, пребиваващи няколко часа в този модел, започнали да се чувстват като участници в отдавна минали исторически събития, право пред очите им като на киноекран се развивали познати и съвсем непознати събития. Механизмът на взаимодействието на огледалата, времето и човешкото съзнание тепърва се изучава и засега не може да се каже пренасят ли се хората, подложени на експеримента, в реалните събития от миналото или това е отражение на тези събития (хрономираж), което идва към нас в настоящето.

Машината на времето Кайлас

В грандиозно по-голям ефект от “Огледалата на Козирев” е обследван от руския учен и забележителен лекар-офталмолог Ернст Мулдашев, отразено в публикацията му “В търсене на града на боговете”. През 1999 г. група учени попадат на най-голямата формация пирамиди, които се намират в Тибет в така наречената свещена планина Кайлас. Неподозирани и тайнствени гледки се разкриват пред очите на пътешествениците. Преброяват повече от 100 пирамиди и различни монументи, разположени в кръг около централна пирамида с височина 6714 метра. На фона на пирамидите се открояват каменни конструкции с вдлъбнати или плоски повърхности, които на вид са като каменни огледала. Учените са имали основание да предполагат, че огромните каменни “огледала” оказват влияние за изменението на характеристиките на времето. В интервю ръководителят на експедицията проф. Мулдашев разказва за чудото на хилядолетието, наречено Тибетски пирамиди. По строго математическа закономерност те са свързани с египетските и мексиканските, а също така с остров Пасха, монумента Стоунхендж и Северния полюс.

Според Козирев, времето е енергия способна да се концентрира (свива) или разсейва (разтяга). При неговите експерименти е постигнат ефекта на свиване на времето. Затова може да се приеме, че и “каменните огледала” в Тибет притежават това свойство. Възможно е именно с това да е свързана и странната смърт на четиримата алпинисти, които някакси остаряли и то само за една година. Не е изключено да са попаднали под въздействието на “огледалата”. Към това трябва да добавим, че по мнението на много учени пирамидите са способни да концентрират по-тънки видове енергия, а в съчетание с “огледалата на времето” може би оказват силно влияние на време-пространствения континиум – затова комплексът Кайлас се определя като “машина на времето”.

За съжаление съвременната наука едва сега започва да осъзнава факта, че такива енергии съществуват, а и все още няма сериозни прибори и апаратура за тяхното изучаване. Можем само да кажем, че тези, които са построили “огледало-пирамидалния комплекс Кайлас”, са били наясно със законите на тънките енергии и времето и са умеели да ги управляват. Тези енергии вероятно са “формотропни”, т.е.зависят от формата на строежа.

Може ли да се екранира ходът на времето?

Козирев отговаря положително. Регистриращата времето система може да се защити от протичащите наоколо процеси. Като екрани могат да служат всякакви твърди вещества – метални пластини, стъкло, керамика. Когато проучвал екранирането на времето, в един от експериментите той използвал съвсем тънка стъклена пластинка с нанесен върху нея алуминий на фин прах. Такъв тънък екран не може да създава поглъщане, но въпреки това той намалявал въздействията на хода на времето почти двукратно. Оказало се, че освен поглъщане може да има и отразяване на времето, като ролята на отражател изпълнявала алуминиевата пластинка. Какво би станало, ако вместо алуминиева пластина сложим вдлъбнато огледало? Излиза, че огледалото може да събира и ще концентрира в своя фокус въздействието на времето. Или в случая получаваме “времеви телескоп”, евентуално незаменим помощник в изучаването на далечни и по близки космични светове.

Изследователски институт за паралелния свят

Съществувал е по времето на Сталин и е свързан с имената на изтъкната учени, между които е небезизвестния Курчатов. Лаврентий Берия ликвидира института, както и десетки от водещите учени. Програмата била подновена през 1987 г. на островите Анжу, близо до Новосибирск, но на 30 август 1989 г. всичко свършило за миг. Невероятно силна експлозия унищожила не само експерименталния модул от 780 тона, но и самия архипелаг с големина 2 кв. км. Според една от версиите за причините модулът заедно с трима експериментатори се сблъскали с огромен обект – вероятно астероид, в паралелен свят или по пътя към него. Така изгубили и своята двигателна система, вероятно останала в паралелния свят.

Експериментите на Вадим Чернобров

В края на 80-те години руският учен използва електромагнитни помпени устройства и успява леко да промени хода на времето, постигайки забавяне от 1,5 секунда при въздействие един час. През 1999 г. излиза книгата му „Тайните на времето”, а през 2001 г, създавайки друг модел на “машина на времето”, провежда експеримент в близост до Волгоград. Чрез специални осцилатори със симетричен кристал забавя времето в експерименталното поле на машината до 10%. Хората, пребивавали в полето, се почувствали интересно – сякаш са се придвижили към друг свят. За тях животът протичал и тук, и „там” едновременно, като че ли пространството се разгъва.

Въпросите, които чакат своя отговор

Те са много: може ли времето да тече в обратна посока, постоянен ли е неговият ход, съществуват ли кванти на времето; има ли антивреме, възможна ли е в края на краищата и самата машина на времето… Отговорите им ще означават, че живеем в един свят, в който бъдеще и минало са думи без значение, след като единствената им среща е в човека и всички живи същества.

Галактически стопаджия

За Вадим Чернобров машината на времето освен всичко останало е и… превозно средство.

Руският учен ръководи група изследователи, нарекли се „Космопоиск”, които от известно време се опитват да открият останките на Ноевия ковчег – засега неуспешно!

Последната експедиция ги отведе на брега на Геленджик, турски черноморски курорт. Съпоставяне на библейски факти кара Чернобров да мисли, че оттук трябва да започне новото издирване на оцелялото от плавателния съд, запазил човек и животни от потопа.

Руснакът е известен и със своята енциклопедия на загадъчните места в родината му, но истинска популярност добива с излезлите през 90-те години на XX век книги „Машина на времето” и „Тайните на времето”. Разгадае ли тях, ще паднат и другите въпросителни, затова така упорито експериментира – например едно от устройствата му, целящи да „забавят” времето, се задвижваше от… акумулатор.

Източник: списание Усури бр.56 (10/2008)

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close