fbpx

Едгар Кейси към сродните души: Не давай повече, отколкото ти искат, не искай повече, отколкото ти дават

6 919

В качеството си на съветник, философ и духовен консултант Едгар Кейси е дал на хиляди хора уникални отговори на въпроси, засягащи динамиката на човешките взаимоотношения. От цялата тази информация става ясно, че човекът е същество, което вечно се стреми към лична цялостност. Всичко, което привличаме към себе си, е просто неизбежен резултат от предишни наши избори, решения и поуки, водещи към въпросното събитие и момент във времето. Материалите на Кейси за връзките между сродни души ни дават необикновен поглед върху непрекъснатата им динамика във времето и пространството и върху различните ни преживявания и прераждалия на Земята. Все пак най-удивителното в информацията е онова, което научаваме за същността на душата, връзките ни един с друг и неопровержимият факт, че сме свързани със своя Творец по още неразгадани от човечеството начини.

Сродни души

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не търси сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи… И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“ – КОРИНТЯНИ 13:4-7, 13

Едгар Кейси е вярвал, че всички наши връзки носят потенциала да се превърнат в значими преживявания. Или казано с езика на тълкуванията, „те не са шанс, а осъществяване на Божията цел“. В крайна сметка тази цел е душевно израстване на двете страни. В присъствието на значими хора или връзки в живота ни няма нищо случайно. Хората се събират, защото са били заедно и в миналото. Нищо, което научаваме един от друг, не се забравя, а всички грешки в отношенията ни трябва да бъдат поправени. На всеки се дава цял един живот с възможности да стане по-добър човек чрез отношенията си с другите. Дали тези възможности ще бъдат използвани, зависи единствено от свободната ни воля, но тях винаги ще ги има.

Любовта е отдаване; тя е израстване. Може да се отглежда или да се остави да изсъхне. Нужна е всеотдайност и от двете страни. Не забравяйте, съюзът на телата, умовете и духа в такъв брак трябва винаги да бъде не за желанията на Аз-а, а за пълно единство. Любовта расте; любовта устоява; любовта прощава; любовта разбира; любовта гледа на трудностите като на възможности. Не стойте и не чакайте другият да дава и прощава; нека винаги имате единство в целите и се допълвате взаимно.

Един тридесет и две годишен тенекеджия и съпругата му често имали проблеми. Стигали дори до разговори за развод и родителските права над детето. В опит да излекува брачните си отношения, съпругът поискал тълкувание. От информацията ставало ясно, че в предишен живот двамата са били заедно, провалили са се и сега им е дадена още една възможност да успеят. Мъжът попитал: „Какво мога да направя, за да стане бракът ни по-щастлив и хармоничен?“. Кейси му отговорил: „С жена си, както и в другите си дела, се дръж както искаш да се държат с теб. Не моли за повече, отколкото даваш. Не давай повече, отколкото ти искат, и не искай повече, отколкото ти дават. Бракът изисква единство в целите. Ако няма единство в целите, не ще има хармония. Това може да се постигне, но не само с егото. Защото, не забравяй, преди си се провалил с гръм и трясък — и си си платил за това! По-добре оправи нещата сега или следващия път ще бъде сто пъти по-зле!“.

Според Кейси главната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с друг човек е двамата да израснат, да се развият и да си помагат в духовната трансформация. Разбира се, хората усещат привличане един към друг поради общите си преживявания в миналото, но онова, което ще направят със своя минал опит (който Кейси нарича „кармична памет“!), зависи изцяло от постъпките и решенията им в настоящето. Тълкуванията подсказват, че всеки човек има множество сродни души, с които би могъл да изгради успешни отношения в сегашния си живот. Очевидно всеки избор води до различни възможности и преживявания, а определено някои са по-добри от други.

В тълкуванията се твърди, че привличането между хората винаги има някаква цел. В основни линии тя е да се решат минали проблеми и предизвикателства и да се продължат положителни взаимоотношения, започнати в предишни прераждания. Добри или лоши, нашите взаимоотношения продължават оттам, откъдето сме ги прекъснали. Съществува приемственост на минали поведенчески модели, цели и идеали. Привличането, което може да изпитваме към даден човек в живота си, става според Кейси на душевно ниво, независимо дали преживяванията ни с този човек в предишните прераждания са били „радости или скърби“. В крайна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на друг до края на живота си, трябва да се основава на нещо повече от физическо привличане и желание.

Тъй като желанието, стремежът един към друг и любовта може да идват и от душевно ниво, как може да се различи потенциално трайната връзка от онази, в която има само привличане, породено от минали нерешени проблеми? Висшият израз на истинската любов е „действено отдаване“, в което човек не мисли какво ще получи в замяна. Желанието е чувство или състояние, при което индивидът иска да привлече към себе си някого или нещо, а истинската любов се проявява в емоция, енергия или действия, насочени към другите, но без мисъл за получаване.

Като общо, целта на всички връзки е духовното развитие. По тази причина хората, които искат да разберат дали една връзка е само кармичен дълг, или е целенасочен настоящ съюз, могат да се запитат: „Тя прави ли ме по-добър човек? Поставя ли пред мен предизвикателства, кара ли ме да полагам усилия? Насърчава ли ме да стана по-уравновесен и всеотдаен? Кара ли ме да проявявам най-доброто от себе си?“ Според Кейси здравословната връзка предполага физическа любов, но тя съдържа нещо много повече – духовни идеали, цели и стремежи, които са също толкова важни.

За съжаление някои хора погрешно заключават, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея няма никакви трудности или предизвикателства. Те често се чувстват неудовлетворени, задето не са успели да изградят подобни отношения в живота си. В тълкуванията на Кейси се казва, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и препятствия, а вие ще й отвърнете със същото. Сродната душа е човек, с когото се събирате, за да се борите заедно с житейските предизвикателства и трудности, дори когато ви се струва, че той е техният източник. С други думи, сродната душа в повечето случаи отразява или ни позволява да съзрем собствените си силни страни и слабости.

edgar

От гледна точка на Кейси, семейните връзки се образуват въз основа на минали отношения, били те положителни или отрицателни. В настоящето те имат за цел да дадат на всеки член от фамилията възможност да постигне още нещо на душевно ниво. От тълкуванията става ясно, че когато една двойка очаква дете, различни души обмислят варианта да живеят с тези родители. Те преценяват и вероятните преживявания, които съпрузите могат да им осигурят. Независимо дали двойката изглежда прекрасна, или сурова в очите на околните, душата взема решение да стане част от конкретното семейство, само ако то ще й осигури необходимата програма.

С други думи, ние сами избираме родителите си. Вероятно идеята, че душата може сама да си избере болезнени или дори насилствени семейни отношения, за някои е непонятна. Душата обаче мисли само за възможностите, които ще получи от дадена ситуация, а не от спецификата на самата ситуация. Например, ако притежава силна състрадателност и вроден талант за съветник-психолог, тя може би ще избере родител-насилник, за да преживее този проблем и да го реши. След това, когато порасне, ще може по-добре да помага на други хора да се справят с подобни ситуации. На душевно ниво ние си избираме такова положение в живота, което най-добре ще ни позволи да се учим и да постигнем целите на настоящото си прераждане. А дали съответните поуки ще бъдат извлечени, зависи единствено от свободната ни воля.

Ако искаш да намериш хармония в живота си, създай я в живота на другите. Ако искаш да познаеш приятелството, дръж се приятелски. Ако искаш другите да говорят и мислят добро за теб, бъди мил с всички. Защото, както се отнасяш и с най-незначителния от своите приятели или ближни, така се отнасяш и с най-добрите или с Бог, който е в теб.

През първата половина на XX век хора от всякакви прослойки и религии идвали при Едгар Кейси, за да получат съвет как да подобрят отношенията си със своите съпруги, приятели, семейства, колеги и дори врагове. Независимо за какъв тип връзка е ставало дума или каква е била продължителността на трудностите в отношенията (и дори от други прераждания), Кейси е посочвал едни и същи принципи за тяхното решаване. Според него създаването на душевно родство с всеки човек в живота ни е една от целите да бъдем на Земята.

Когато отношенията са крайно влошени, човек обикновено се пита: „Защо изобщо да си правя труда“ и „Защо е толкова важно да се помирим с абсолютно всеки“. С годините, търсейки отговори на същите тези въпроси, хората са открили много от причините, съдържащи се в тълкуванията на Едгар Кейси:

• В крайна сметка всички връзки носят потенциал да бъдат значими и полезни, що се отнася до развитието на душата и личната трансформация;

• Чрез общуването с другите научаваме най-много за себе си;

• Взаимоотношенията ни се повтарят, докато не решим проблема, поради който се влошават;

• Като души, които търсят цялостност, нашата цел е да постигнем душевно родство с всеки човек, когото срещнем в живота си.

Да се замислим за момент за онзи човек, когото обичаме най-много, и да се запитаме какво е естеството на връзката ни с него. Като осмислим начина, по който го обичаме и го приемаме без всякакви условия, можем да си зададем въпроса какво всъщност усещаме. Вероятно става дума за пълна преданост, която ни кара да му желаем само най-доброто и да правим всичко възможно в тази насока.

Следващата стъпка е да се запитаме кой вид любов поставя нуждите на другите над нашите. Ако успеем да добием представа за естеството и динамиката на този тип връзка, значи сме разбрали какво точно ще изпитваме един ден към всяка душа на Земята. Развитието на всяка душа ще приключи едва когато тя се научи да обича по този начин. Но не бива мащабите на тази задача да ни съкрушават – според тълкуванията има два фактора, които определят неизбежния ни успех.

Първият е, че ние винаги привличаме точно онова, от което се нуждаем в момента, а вторият – че всяка душа носи в себе си елемент на съвършенство, който само чака да бъде пробуден от човешката воля. В крайна сметка, дали ще събудим своето съвършенство и дали ще си извлечем поука от всяка една ситуация, зависи само от нас и от това дали ще предпочетем да прилагаме най-доброто, на което сме способни. Кейси често е скастрял хората, които са го питали какво трябва да правят в живота си: „Това е повтаряно безброй пъти — прилагай това, което знаеш днес, утре ще ти се даде възможност за следващата стъпка. Защото то е стъпало след стъпало, поука след поука, малко тук и малко там!“.

Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за установяване на родство между душите:
1. Научи се да обичаш и разбираш себе си;
2. Постави си духовен идеал, който да ти служи като пътеводна светлина;
3. Започни да работиш в тази насока, като използваш максимално знанията си до момента;
4. Очаквай промяната, за да се промениш и ти самият.

Да обичат и разбират истински себе си, за някои хора е трудна задача. Поради възпитанието, личните съмнения, ниската самооценка или отрицателното влияние на част от околните, те имат чувството, че не са достойни да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите. За съжаление този негативизъм поражда трудни за преодоляване поведенчески модели, тъй като те се самозахранват.

Често хората с най-ниска самооценка имат властен родител, началник-тиранин, критикуваща съпруга или неуправляемо дете. Кейси често е казвал на такъв човек, че постоянно привлича хора със същото ниво на самооценка, тъй като „подобията се привличат“. Поуката тук е не да се отървем от подобни връзки, а постепенно да си изградим самоуважение, добра самооценка и обич към себе си.

Динамиката „подобията се привличат“ означава не само че всичко, което изразим в мислите и делата си, ни се връща, но също и че можем да видим собствените си слабости и достойнства у другите. Или най-просто казано, хората, на които откликваме емоционално, буквално изпълняват ролята на огледало. Най-много ни вбесява човек, у когото виждаме тези свои недостатъци, с които сме пропуснали или изобщо отказваме да се занимаваме. Когато откликнем емоционално (положително или отрицателно) на някого, можем да бъдем сигурни, че от него ще научим нещо повече за себе си.

Ако искаме да разберем върху какво трябва да поработим в духовен аспект, трябва само да огледаме хората, които ни подлудяват. Ако пък искаме да разберем кое свое качество можем да развием, вглеждаме се в онези, от които истински се възхищаваме. Проумявайки тази динамика, ще придобием съвсем ново отношение към цялото човечество. Когато осъзнаем истинската си индивидуалност, ще разберем, че сме дълбоко свързани един с друг, че Бог е нашият родител, а всички ние сме деца от едно и също семейство.

Илюстрация ~ ‘Soulmates’ 2015, Gaby Arjun Sharma

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close