Новини, интересна, полезна и забавна информация. Здравословен живот, психология и психотерапия

Дузина брилянтни и вдъхновяващи откъса от „Проницателят” на Анди Андрюс

” — На един кей са кацнали пет чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея?
— Ами… четири.
— Не — отвърна Джоунс. — На кея са си останали пет чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две коренно различни неща.

Слушай ме сега внимателно. Независимо от широко разпространеното противоположно мнение намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила.

Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно нещо е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика.

По същия начин не съществува разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на когото това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често всъщност ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия? Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб. „Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох”, ,Искаше ми се да свърша тази работа навреме”, „Мислех да се прибера у дома за рождения ти ден, но…”

Из “Проницателят” от Анди Андрюс

Няма да крия, че „Проницателят” е една от любимите ми книги! Тя е една от тези, които при всяко препрочитане сякаш ти разкриват нова тайна, дават ти нови отговори или те карат да си зададеш нови въпроси.

Представяме ви още някои от мислите, които ни впечатлиха в това великолепно произведение. Прочетете го. Заслужава си!


“Време е да спреш да позволяваш на миналото да контролира съдбата ти.”


„Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка”.


„В края на краищата , всеки един от нас се намира или в криза, или излиза от криза, или се е отправил към поредната криза в живота си. Криза ли? Ами това е част от съществуването ни на тази земя.”


„Помисли. Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. На върха на планината нищо не расте.

Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по нататък, показва ни следващата цел.Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина. Но тъкмо в долината, докато бавно напредваме през гъстата трева и плодородната пръст, научаваме  онова, което ни позволява да изкачим следващия връх.”


„Когато се научиш да разпознаваш различните „произношения на обичта, ще ти стане по – лесно да общуваш с децата си , с приятелите си , с колегите си дори.Да, без значение от възрастта или типа връзка, която имаш с даден човек, трябва да помниш, че всеки жив човек – изразява обичта си по конкретен начин, Как мислиш ако можехме да разбираме тези начини по – добре,светът нямаше ли да бъде едно по – щастливо място?”


„Запомни: Онова върху, което съсредоточиш мисълта си, започва да пораства…

Когато се съсредоточиш върху онова, от което се нуждаеш, ще установиш, че количеството и размерът на нуждите ти ще започнат да нарастват. Ако се замислиш само за онези неща, които нямаш, скоро ще се сетиш за още много допълнителни неща, които дори си забравил, че нямаш и това ще те накара да се почувстваш още по-зле! Ако фиксираш съзнанието си върху мисълта за загуба, е много вероятно да загубиш… Но мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение в живота на всеки човек…”


“Човек може да направи всичко, което поиска. Може да постигне всичко, което пожелае. Нещата не опират до пари. Нито пък до липса на време. Когато трябва да постигнеш нещо велико в този живот, обикновено онова, което ти липсва, е идея. Времето и парите, приятелю, също са въпрос на гледна точка.”


“В тежки времена хората неизменно търсят отговор. Понякога той лежи пред очите им, но те не го виждат, защото им липсва правилната гледна точка. Мнозина от вас са изпитвали това през живота си. Но днес вие знаете една тайна, която много други не разбират. Причината в тежки времена да не намираме отговор е, че към този момент отговор не съществува! Когато са отчаяни, хората най-силно се нуждаят от нова гледна точка. Защото тя носи покой. Покоят води до яснота на мисълта. Ясната мисъл ражда нови идеи. А от идеите разцъфва… отговорът. Нека съзнанието и сърцето ви винаги остават чисти. Гледната точка може да бъде изгубена толкова лесно, колкото да бъде намерена…”


“Тревожността е болестта на нашето съвремие. Казвам го от личен опит. Тревожим се за всичко – за здравето (своето и на близките ни), за любовта, за работата, за бъдещето (своето и на децата ни), за последиците от своите и чуждите действия… Сърцата ни са свити, умовете – парализирани. Звучи ли ви познато? Ако е така, следващите редове ще ви помогнат да излезете от тази порочна схема на мислене и да вдишате отново живота с пълни гърди…”


“Когато съмненията и страховете ни връхлетят, ние подсъзнателно започваме да пресмятаме различни възможности. “Това може наистина да се случи!”, казваме си ние, или пък: “Какво ще стане, ако…” И скоро сме така парализирани от мисълта за приближаващото нещастие, че не можем да продължаваме да живеем – не можем да работим, връзките ни с другите се разпадат. Представили сме си ясно целия път, който води до самоунищожението ни… Това, което трябва да направиш, е да победиш лошата логика с добра. Трябва да откъснеш подсъзнанието си от постоянното пресмятане на възможности. Вместо това го насочи към пресмятане на степента на вероятност нещо да се случи…”


“Четирийсет процента от нещата, за които се тревожиш, няма изобщо да се случат… Други трийсет процента от нещата, за които се тревожиш, вече са се случили. В миналото. А цялата тревога на света не може да промени нещо, което вече се е случило, нали така?… Около дванайсет процента от всичките ни тревоги са насочени към несъществуващи неща, които си въобразяваме във връзка със здравето си. Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е тумор? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм вече на петдесет и девет…

Други десет процента са жалките ни дребни тревоги за това какво мислят другите хора за нас. А ние нищо не можем да направим по въпроса какво мисли някой друг за нас… Осем процента остават за наистина вероятните, основателни и смислени тревоги. Но не забравяй, че повечето от тези истински тревоги се отнасят за неща, с които човек спокойно може да се справи. Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят…”

“Проницателят” – Анди Андрюс

Коментирайте статията
Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

Close