Вдъхновение и личностно развитие. Интересна, полезна и забавна информация. Здравословен живот, психология и психотерапия

Думи на един истински мъж

Наскоро на гости ни бяха наши приятели – семейна двойка. След вечеря, както обикновено, започнах да помагам на жена си да вдигне масата и започнах да мия чиниите. За нашето семейство това е обичайна практика. Не мога да кажа, че вкъщи само аз мия съдовете, но не виждам нищо специално в това или пък извънредно.

Според мен, да помага на жена си е първото задължение на мъжа. Наблюдавайки действията ми, жената на приятеля ми, не без завист в гласа, каза на съпруга си: “Ето виж, а ти дори една чиния не можеш да измиеш вкъщи!” На което мъжът отвърна: “Че ти за какво си ми тогава?”

Тук в мен възникна следния въпрос: “А ти защо си й тогава? Тамагочи, на което трябва да чисти и трябва да храни, тя може да си свали и от телефона”.

Никога не съм разбирал подобно поведение на много мъже към втората им половинка. Защо смятате, че домакинската работа е само женско задължение? А кое е тогава мъжкото? Да забие пирон в стената?

Ама чакайте, пирони в стената не се забиват всеки ден, докато домакинството се върши ежедневно. Защо всичко това трябва да пада върху крехките женски плещи?

Когато започнах да излагам тези аргументи на приятеля си, той се възмути: “Дедите ни от векове са живели по този начин: жените следят за домакинството, а мъжете работят! И по-рано жените са имали повече задължения: и къщата, и добитъка, и вода от кладенеца са носили и храна са приготвяли.

А днес вкъщи имат всички удобства: коли автоматик, парни ютии, съдомиялни и перални. Не трябва да правят нищо, така че може да измие и сама съдовете, докато аз се уморявам на работа”.

Съгласен съм, че на жените едно време не им е било леко и на съвременните жени много им помага битовата техника. НО днес жените работят наравно с мъжете (не говоря за онези “кукли с очи”, чието призвание е да бъдат аксесоар).

В напето семейство нещата са така: връщаме се от работа, помагам на съпругата ми да приготви вечерята и да изчисти, а после заедно си почиваме. Смятам, че жена ми не е длъжна цяла вечер да седи до печката и мивката, сама да се занимава с детето, а после да припадне на земята.

Искам да виждам до себе си красива и неизмъчена от домашни грижи жена. И това, на първо място, е моя грижа. Ако аз не й помагам,, то тя няма да има сила и време и за себе си, и за мен, съответно. Иначе какъв мъж и закрилник съм, ако не мога да помогна на своята любима?

Приятел веднъж ми призна, че си има любовница.

“Защо?” – учудих се аз. На което той отговори: “Уморих се от жена ми. С нея ми е скучно, тя постоянно е в кухнята, винаги е нещо недоволна, до безкрай се занимава с детето, не се грижи за себе си, вечно я боли глава, правим секс веднъж в месеца и то примитивен. Промени се след сватбата… А новата – красавица, винаги добре поддържана, сексът е вълшебен. С нея прекарваме много време, интересно ми е с нея”.

Аз се поинтересувах: “И какво сега, ще се разведете?”

Приятелят ми искрено се учуди: “Не, разбира се! Защо? Жена ми не подозира нищо. Вкъщи е винаги чисто и има нещо приготвено, какво още ми трябва?”

Стана ми гадно и неприятно… Още по-противно ми стана когато разбрах, че така мислят много мои приятели. Що за потребителско отношение към жената? Как така? Докато е била млада и красива е била нужна, а сега може да си търсят нова?

А жената нека продължава да пере и да глади? Това е толкова низко. Ние не сме животни в крайна сметка! Семейството е огромен и тежък труд за двамата! И само двамата могат да изградят силно и задружно семейство. А ако оставим всички задължения на жената, тя просто няма да има време за нещо друго.

Скъпи мои приятели, не вашите жени са се променили, променило се е отношението им към тях. Когато сте се срещали преди сватбата, сте им подарявали цветя, подаръци, правели сте им комплименти, ходели сте на срещи.

А какво правите след сватбата? Прибирате се вечер вкъщи, чакате жена ви да приготви вечерята, а после сядате пред компютъра или телевизора. Уикенда излизате приятели без жена ви.

Не е ли така? А тя през цялото време се занимава с готвене, чистене, гладене, пране, деца. Откъде да има сили и, по-важното, желание да се вкара в ред и да ви се усмихва както преди, когато сте се запознали?

Честно да си призная (макар да съм сигурен, че много мъже няма да ми повярват), аз НИКОГА не съм изневерявал на жена си. И не смятам да го правя, не ми е нужно.

Защо да се занимавам с глупости? Да лъжа? Защо да рискувам това, което заедно сме градили много години? А и не ми трябва друга, жена ми ми е повече от достатъчна, тя ми е и приятел, и любовница, и жена.

Смятам, че ако обичаш жената, то друга не ти трябва. А ако не обичаш, тогава бъди мъж – признай й го и си отивай.

Ако преди сватбата сте обичали добро и поддържано момиче, а след сватбата тя е станала безинтересна, то на първо място ВИЕ сте виновни за това!

Източник: https://www.webmiastoto.com

Коментирайте статията
Close