Не е ли шеметен всеки наш миг?
Всяка истина, всяко докосване.
И всеки път този, силният вик.
На звездите прогонващ въпросите…

И ако някога всичко умре,
за това аз няма да имам вина.
Щом така трябва да бъде, добре.
Свети болка в очите ми вместо тъга.

Само обич самотна и дива.
Само обич, много малко е знам.
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам.

Дамян Дамянов