Доц. Иво Петров: Можем да снижим под 5% смъртта от инсулт и белодробна емболия

Модерни безкръвни методи на лечение са глобалният отговор срещу атеросклерозата на всички съдове – в мозъка, сърцето, бъбрeците, крайниците. Те са новата надежда и срещу рака, смята доц. Иво Петров, национален консултант по кардиология, медицински директор в МБАЛ “Сити Клиник”

– Доц. Петров, наскоро спасихте пациент от Ямбол с мозъчен инсулт, като с модерен метод извадихте тромба и човекът си тръгна жив и здрав на третия ден.

– Точно така, приложихме модерно ендоваскуларно лечение и отпушихме виновната за инсулта артерия. Спасихме пациента след навременната реакция на колегите от Ямбол и прилагането на авангардни техники, които, за съжаление, все още не са достатъчно разпространени у нас. На болниците у нас трябва да им се помогне да имат добра снабденост и обучени екипи, така че модерните методи на лечение да станат рутинна практика и в България. И тогава българските пациенти ще остават да се лекуват от нашата здравна система, а не от турската, немската и т.н.

– А каква е заболеваемостта в България?

– И у нас, и в световен мащаб тя е основно в две линии – сърдечносъдови заболявания и онкологични. Те покриват 90% от медицинската смъртност. И за да бъдат българските пациенти лекувани на световно равнище, трябва да се обърне внимание на тези два сектора.

Ето едно сравнение. Миокардният инфаркт у нас се лекува по най-високите стандарти благодарение на включването на България в програмата Stent for Life – инициатива на европейското дружество на кардиолозите. Над 70% от инфарктите у нас вече се лекуват интервенционално.

Но мозъчният инсулт, който е също голям убиец, се лекува по старите неефикасни методики и смъртността продължава да е много голяма. А едно от големите приложения на емболизациите е точно при аневризми и структурни промени в мозъчните съдове. Все по-рутинно се прилагат техники, при които аневризмата или съответно артериовенозната малформация се изолират дистанционно, без да се отваря черепът, а като се влиза с катетър през бедрената артерия до мозъчния съд, за да се прекрати кръвоснабдяването в рисковата зона. Ако пък има запушване с тромб, той се издърпва с аспирационен катетър или със специален стент тип мрежичка, която улавя тромба, изважда го извън организма и възстановява проходимостта на артерията. Имаме подкрепата на здравния министър за стартиране на национална програма по тази методика. За нея трябват обучат екипи и налично техническо оборудване. Възстанови ли се проходимостта в мозъчната артерия до 4-ия или максимум до 6–ия час, пациентът ще бъде спасен. И сегашната 25-процентова смъртност ще се намали чувствително.

– Ще бъде преодоляна и инвалидността на пациента?

– Така е, проблемът на мозъчния инсулт не е само в заболяването, а най-вече и в инвалидизацията в следващия период, когато пациентът излиза от строя и вече е професионално непригоден. Така той тежи и на семейството си, и на обществото, защото се харчи много за рехабилитация, осигуровки, инвалидна пенсия и пр. Тези разходи за инвалидизираните са много повече, отколкото разходите за тяхното модерно лечение. Вярно, лечението е скъпо, но като краен резултат то излиза по-евтино, защото спасява от инвалидност и спестява парите за грижата на такива хора.

– Вече рутинно ремонтирате аортните разкъсвания по безкръвен метод, а доскоро това ставаше чрез сложна хирургия.

– Последните няколко случая направихме изцяло перкутанни, т.е. без хирургическа намеса, а с минимален инвазивен достъп. Тази методика позволява процедурата да се прави без обща анестезия, т.е. пациентът дори не се упоява, а само се прави местно обезболяване. Аортата се заздравява, като се имплантира т.нар. стентграфт. Това устройство представлява голям стент, често покрит със съдова протеза, който се слага в засегнатия участък на аортата като тръба в тръбата и се стабилизира. Така кръвотокът преминава от здраво на здраво място в централния лумен на аортата. Това преодолява основния риск от разкъсване на аортата, което в повечето случаи е фатално. Този тип модерна методика вече става златен стандарт, т.е. в световен мащаб над 70% от аортните заболявания вече се лекуват ендоваскуларно.

В България съотношението е обратното – над 80% от пациентите се лекуват чрез хирургически операции, а едва около 20% минават на ендоваскуларно лечение, и то само в няколко болници, където методът вече е рутинен. Това са “Сити Клиник”, “Св. Екатерина”, “Токуда”, “Св. Марина” във Варна. Колкото по-бързо стане практика и в други болници, по-добър, тъй като смъртността от остра дисекация или голяма аневризма на аортата е по-голяма, отколкото при миокардния инфаркт. Нужно е само болниците да имат обучен екип, здравната каса да заплаща въпросните ендопротези (стентграфт), които са скъпи, и да разполагат с пълния набор от всички размери, за да се имплантират веднага, а не да разчитат на поръчка.

– Каква е процедурата, ако изпратят от Търново пациент?

– Спасените при нас пациенти са тъкмо заради колаборацията между екипите, т.е. колегите, които изпращаха пациента от Ямбол или от Пазарджик, правят образна диагностика, от която става ясно каква е аортната патология, на кое ниво е и какъв е размерът на необходимия стентграфт, така че да сме готови. И буквално на 30-ата минута след приемането пациентът е в ангиографската зала.

– При кои още болести може да се получи пробив за безкръвно ендоваскуларно лечение?

– Тези методики се развиват изключително бързо, тъй като рискът и травмата при пациента са много по-малки, а ефикасността – голяма, тъй като смъртността намалява. Допреди няколко години бе немислимо, а днес са приложими дори при патология на аортната дъга, откъдето излизат съдовете на мозъка. И вече се говори за приложение на методиките в областта на началния сегмент на аортата, т.е. постепенно се покрива целият аортен сегмент.

В кардиологията има три изключително рискови състояния – белодробен тромбоемболизъм, при който тромб, отделен от кръвоносната система, запушва белия дроб, острият миокарден инфаркт при запушена коронарна артерия и аневризма и дисекация на аортата, при която има разкъсване на стената. При тези три състояния смъртността е голяма и трябва да се реагира много бързо. Те често са характерни със сходна симптоматика на гръдна болка, затова при нас има т.нар. екип за гръдна болка, който поставя вярната диагноза. Стане ли това навреме, и трите болести могат да се лекуват изключително ефикасно с ендоваскуларни щадящи методи.

– Стана ли рутинно лечението на високото кръвно налягане без лекарства и завинаги?

– Да, реналната денервация се прилага рутинно, имаме над 170 излекувани пациенти. При нея с радиофреквентна аблация се прекъсват нервните окончания, които поддържат напрегната патологичната връзка между нервната система и бъбреците. И това нормализира артериалното налягане. Вече на всички конференции за ендоваскуларни методи присъства задължително и сесия за ренална денервация, защото методиката дава отлични резултати.

Подобно се лекува и аритмията. Прави се мепинг и установените зони за аритмията се потискат с радиофреквентна аблация. При нас го правят трима лекари, сред тях е водещият проф. Лазар Ангелков от Белград, който идва два пъти месечно в “Сити Клиник” да прави аблации при различни ритъмни нарушения – предсърдно мъждене, камерни екстрасистоли и надкамерни тахикардии, т.е. цялата палитра от ритъмна патология.

– Правят ли се проучвания за прилагане на ендоваскуларни методи в онколечението?

– Тези минимално инвазивни съдови методики вече се прилагат при артериовенозни малформации и тумори, като се прекратява кръвоснабдяването до тях. При туморите се слагат т.нар. партикули, които съдържат и цитостатик, за да се блокира деленето на клетките и спре развитието им. Това е най-модерната методика за лечение при чернодробни тумори, при метастатични тумори от дебелото черво в черния дроб, и при миоми на матката и при простатни аденоми. Извършва се ендоваскуларно с миниатюрен достъп през ръката, без да се отваря самият болен орган. Затова и тези методики бързо се развиха – много ефикасни и с отлични късни резултати.

– Кога всички тези авангардни методи ще станат достъпни за българския пациент?

– Да се надяваме, че ще се увеличават болниците, които рутинно прилагат тези методи, както стана с лечението на миокардния инфаркт. Преди десетина години инвазивната кардиология бе приложима само в 2-3 болници, а сега се практикува почти навсякъде в страната. Бяхме на едно от последните места при лечението на инфаркт, а съвсем наскоро обобщени данни от цяла Европа показват, че България е сред първите 5 страни по приложимост на интервенционалните методи на лечение при остър миокарден инфаркт и смъртността е паднала до 5%. По същия път трябва да се върви и за заболявания като белодробен тромбоемболизъм, резекция на аортата и мозъчен инсулт, където смъртността е 25-30%.

– Това ли е глобалният отговор срещу атеросклерозата?

– За съжаление, развитието на атеросклеротичния процес засяга всички съдове на тялото и като специалисти нямаме право да се ограничаваме само до един съд – на сърцето, на мозъка или на бъбречната артерия. На пациента трябва да се гледа в неговата цялост и комплексност. Затова трябва да се проследява патологията в цялата съдова система. Симптоматиката може да е възникнала на едно място, но рискът да дойде от друга съдова територия. Например когато човек има стеснения на съдовете на крайниците, той се оплаква от болка при ходене, но ние наблюдаваме нпо-често в практиката, че повече от половината от тези хора имат критично стеснена артерия на сърцето.

ВИЗИТКА

Доц. Иво Петров има специалности по “Вътрешни болести”, “Кардиология”, “Ангиология” и “Инвазивна кардиология”. Специализирал е във Висбаден и в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия “Фавалоро” в Буенос Айрес. От 1992 до 2006 г. работи в болница “Св. Екатерина”, а през 2006 г. оглавява кардиологията в “Токуда”. От 2010 г. е доцент, а от 2012 г. е медицински директор на “Сити Клиник”. Председател е на Дружеството по ендоваскуларна терапия. Член е на Управителния съвет на ISES (International Society of Endovascular Specialists), членува в Европейското кардиологично дружество, на това в САЩ, в Испания и в Латиноамериканската асоциация. Има огромен опит в ендоваскуларни процедури на артериите на мозъка, на сърцето, на коремна и гръдна аорта, на долни крайници.

 Николай Москов, в-к 24 часа

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close