Докосването като табу

Докосването като табу | Диана

Кога започнахме да избягваме физическия контакт с хората, с които се срещаме? От какво се страхуваме всъщност? Спомнете си днес с колко човека се срещнахте… А колко от тях докоснахте?

Искахте ли да го направите? Ако да – каква е причината да не си го позволите?

Моралът?

Обществото?

Живеем във време, в което да се докосваме е забранено. Аз съм телесен терапевт и докосването е важен елемент от моята работа. Но когато хората чуят, че част от техниките, с които работя включват докосване, веднага започват въпросите. Питат ме – как така с докосване?

Така сме възпитани – казвали са ни, че да се „пипаме“ е грешно! Аз ви питам – какво е първото нещо, за което се сещате когато чуете за думата докосване?

Чувала съм всякакви отговори, но рядко те са свързани с удоволствие. А да се докосваме би трябвало да е хубаво. Една от петте ни потребности именно е свързана с докосване – сензорната потребност! Повтарям – сензорна, не сексуална потребност. Само че в нашето сексофобно общество ние свързваме докосването основно със секс.

Иронията е, че ние се докосваме малко дори и по време на секс. Може би защото докосването е свързано с доверието. Да ти позволя да ме докоснеш означава да те допусна до себе си, да ти се дам, да си позволя да приема това, което искаш да ми дадеш. И да се отпусна, поне за малко да се насладя.

Имам две котки и ги наблюдавам когато искат да ги милвам (а те редовно си искат да ги милвам!), те идват мъркайки и се обръщат по гръб и вдигат лапите във въздуха. И чакат. И аз им давам. И дори се наслаждавам на даването. Никога не ме поглеждат недоверчиво със страх (може би защото не са травмирани или възпитани!), а просто се наслаждават на докосването.

Ние не си позволяваме да си искаме ласки и заради това ходим гладни! Гладни за любов, все сме недообичани. И сами можем да си дадем нежност.

Замислете се как се къпете например?

Къпането е свързано с докосване. Следващия път когато се къпете не бързайте, позволете си да се насладите на къпането! И вижте как ще се чувствате след това.

Когато участвам в групова терапия опитите с докосване са ми най-любими. Но докато не си позволих да участвам в такъв, не осъзнавах колко гладна съм всъщност за нежност. Гладна за отпускане, истинско отпускане, просто почивка. Без предразсъдъци. И колко е хубаво да го споделиш с някой.

Тук идва моментът за личната отговорност и етиката на всеки, защото така както едно докосване може да е поднесено с много внимание и уважение, така и само един поглед може да те накара да се почувстваш ограбен, когато е пълен с вулгарни мисли и подбуди.

Но всеки сам носи отговорност за себе си.

Дали ще разчупим табутата е наш избор. Всеки сам разширява границите си и решава кога и колко иска да се разгърне в действията си. Въпросът е да надникнем в това, което ни пречи да следваме инстинктите си и да показваме (не да казваме!) чувствата си!

Позволете си да покажете, че обичате! Вижте как изглежда една проява на обич във фантазиите ви и си позволете да я изразите. Само телесно, без думи! Може да останете изненадани от резултата!

Диана Гинова – Психолог / психотерапевт