Деветте селестински откровения – по-актуални от всякога

Деветте селестински откровения - по-актуални от всякога | Диана

Да бъдеш осъзнат, е една от основните тематики при разглеждането на нашата парадигма за живота. Това е част от фундамента за качественото ни съществуване – здрави и щастливи. Във времената, които приближават, осъзнатостта и връзката ни с всичко и всички, ще бъде повече от необходима, за да се адаптираме към промените, които настъпват на всяко ниво от нашето житие.

Прииска ни се да си припомним деветте селестински окровения, които звучат изключително актуално, повече от всякога и ето ги и тях.

В последните 30 години, в човешката култура се наблюдава духовно пробуждане. Достатъчно хора започват да гледат на живота си като на духовно пътешествие, в което нашият водач са мистичните случайности. Първото откровение се отнася до МИСТИЧНИТЕ СЛУЧАЙНОСТИ, които стават в живота на всеки от нас.

Векове наред на тях се е гледало като на чисто стечение на обстоятелствата, в които не може да се открие никакъв смисъл. Лесно можем да разберем, че това не е така, когато се обърнем назад, към съдбовните обрати на нашето минало – как сме живели и сме се формирали в семейството, от което произхождаме, как хората са повлияли върху началните ни интереси и избора на образование и професия, какви пътища са се кръстосали, за да ни доведат до онова, които представляваме днес.

Второто откровение

Второто откровение ни помага да намерим по-широкообхватна гледна точка към света и да разберем значимостта на историческите събития, случили се до момента. Едва сега започваме да осъзнаваме, че векове наред сме съществували, потънали в ДЪЛБОК СЪН. Всеки, който веднъж е изживял „селестински миг на озарение”, се оттърсва от вкопчването в материалната сигурност и благополучие.

Европейският ренесанс започва тогава, когато хората загубват доверие, че църковните служители могат достоверно да им представят духовната реалност. Тогава те предоставят на науката възможността да изследва обкръжаващия ни свят и да разкрие духовната, природата на човека. И учените са се заели да изследват силите, които съвсем доскоро се вярваше, че са движещи за нашата вселена.

Но загубата на доверие, предизвикана от провала на църковните служители, е създала дълбоко чувство за екзистенциална несигурност. Какъв е истинският смисъл на човешкия живот? И ето, че човекът е започнал да се опитва да преодолее чувството си за несигурност, като е пренасочил вниманието си към друга цел – материалния напредък. Ние сме решили да се устроим на тази земя, като подобрим материалните условия на своя живот – поне докато започнем да разбираме истината за ДУХОВНАТА СИТУАЦИЯ, в която се намираме.

Третото откровение

Постепенно започваме да установяваме, че Вселената в която живеем, не е изцяло материална, а Вселена на динамична енергия. Всичко съществуващо представлява поле на енергия, която можем да доловим и почувстваме интуитивно. Още повече, че ние, хората, сме в състояние да проектираме своята енергия, като се съсредоточим в желаната посока – накъдето насочим вниманието си, нататък потича и енергията, оказвайки въздействие върху други енергийни системи и повишавайки степента, в която се случват съвпаденията, в нашия живот.

Със серия от открития, пръв Айнщайн, поставя въпроса за предвидимостта на Нютоновата вселена, която представлява множество твърди тела, които си взаимодействат, по точно определен начин. Айнщайн обръща целия този възглед за света, с главата надолу. Той показва, че МАТЕРИЯТА, в крайна сметка, не е твърда, а в действителност ПРЕДСТАВЛЯВА СВИТА до голяма ПЛЪТНОСТ и ПОЛУЧИЛА ФОРМА – ЕНЕРГИЯ.

Всички открития на Айнщайн, със същата сила, трансформират старите възгледи за света. ВРЕМЕТО не е постоянна величина, то е относително и ЗАВИСИ от масата и скоростта на даден обект. По-нататъшните изследвания, в областта на физиката, са довели до откриването на частици, които се явяват на две места едновременно, или изчезват и се появяват отново, на места.

Четвъртото откровение

Често хората се откъсват от великия източник на енергия, за нашите енергийни системи и се чувстват слаби и несигурни. За да се сдобием с енергия, в такива случаи, ние сме готови да манипулираме, или принудително да привличаме вниманието на другите, за да черпим енергия, от тях. Когато успеем да постигнем власт над тях, усещаме прилив на сили, но веднага щом загубим влияние, отново отслабваме и оставаме още по-изчерпани, така че се налага да водим битка за възстановяване на отнетата енергия.

Съперничество и борба за оскъдната човешка енергия – това е причината за всички КОНФЛИКТИ между хората. На всеки от нас е познато преживяването, в което някой човек се опитва да урони нашето самочувствие и увереност в онова, което знаем и можем, за да ни обърка и да ни направи свои марионетки. А опитаме ли се да се опълчим срещу подобно поведение, в което ни подценяват и извеждат от равновесие, веднага възникват неразбирателства, които, често, е трудно да бъдат разрешени.

Петото откровение

Чувството на несигурност и агресията престават, когато почувстваме ВРЪЗКАТА си с Божествената енергия, в самите нас, връзка, за каквато говорят мистиците, от всички религиозни традиции. Усещане на светлина, прилив на жизненост и постоянно чувство на любов са измеренията на тази ВРЪЗКА. Ако тези измерения присъстват, значи, че ВРЪЗКАТА е действителна. Ако ли не, само се претендира за нея.

Мистиците са оставили описания на самото естество на това преживяване на ВРЪЗКА с БОЖЕСТВЕНОТО и са ни дали някои точни критерии, по които да съдим за собствените си опити. На първо място, те разказват за такъв прилив на жизненост, че сякаш човек изведнъж започва да чувства, че „не стъпва но тази земя”. Съществуват и свидетелства, че някои мистици дори са левитирали, по време на тези състояния на екстаз.

Друг показател, е чувството на еуфория, радост, душевен мир, независещ от конкретната житейска ситуация, в която се намира човек, и освобождаващ душата от всякакво пристрастие, към земните неща. Освободен така, че човек действа и твори, по съвест.

И накрая – чувството на ЛЮБОВ е най-често описваната характеристика на истинската вътрешна ВРЪЗКА с БОЖЕСТВЕНОТО. Преживяването не се състои в това, да си кажеш, че обичаш, или трябва да обичаш. То е действително състояние на ЛЮБОВ. При това, често е бивало неразбрано, защото ние сме свикнали да мислим, че човек трябва да има обект на своята любов, за да обича. Ние обичаме своя годеник, или годеница, детето си, родителите си, или дори някакъв вид деятелност. Но мистичното състояние на ЛЮБОВ е ЛЮБОВ, като постоянно общение, с Бога.

Шестото откровение

Колкото по-постоянна е ВРЪЗКАТА ни с БОЖЕСТВЕНОТО, толкова по-ясно осъзнаваме онези моменти, когато губим ВРЪЗКА, обикновено под влияние на някакъв стрес. В подобни мигове, сами можем да установим, по какъв начин ИЗСМУКВАМЕ ЕНЕРГИЯ ОТ ДРУГИТЕ.

Когато си дадем ясна сметка за собствения си метод на манипулиране на останалите хора, по-лесно става да го преодолеем и да поддържаме по-трайна ВРЪЗКАТА си с Божествения Първоизточник. Това ни помага да открием индивидуалния си път на развитие, в живота и своята духовна МИСИЯ – какъв може да бъде нашият ЛИЧЕН ПРИНОС – за ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ на света.

Когато открием и преживеем ВЪТРЕШЕН КОНТАКТ с ИЗВОРА на Божествената енергия, в самите нас, ние започваме остро да чувстваме онези моменти, когато губим този контакт. Лесно е да установим, че това става, обикновено, в моменти на стрес, когато се чувстваме особено несигурни и ни се струва, че се налага отново да вземем в ръце своя живот и взаимоотношенията си с хората.

Седмото откровение

Когато разберем каква е нашата ЛИЧНА МИСИЯ, даваме нов тласък на хода на МИСТИЧНИТЕ СЛУЧАЙНОСТИ, който ни води към нашето СЪДБОВНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ. Първоначално, сме изправени пред проблем, който трябва да разрешим, при което започват да ни се явяват сънища, видения, интуитивни прозрения, водещи ни към намиране на отговорите, които обикновено идват, по силата на СИНХРОННОСТТА, от някой човек.

Когато открием веднъж “истината”, която сме дошли да кажем – нашето собствено послание за смисъла и предназначението на човешкия живот – при нас все по-често започват да се проявяват мистични съвпадения, явленията на СИНХРОННОСТ.

Когато открият своята МИСИЯ, някои от нас биват подтикнати да сменят професията си. Други откриват, че са точно на онова място, което им позволява да предадат на хората своята истина. Трети продължават да практикуват своята професия, като едновременно следват духовната си МИСИЯ, като призвание.

Но независимо на какъв етап от развитието си се намираме, непременно ще установим, че проявите на СИНХРОННОСТ, в живота ни, имат пряко отношение към това доколко следваме собствената си МИСИЯ.

Осмото откровение

Ние сме в състояние да предизвикаме по-активното проявление на ПЪТЕВОДНИТЕ СЛУЧАЙНОСТИ, в нашия живот, ако ИЗДИГНЕМ своето СЪЗНАНИЕ, по начин, че да повишим НИВОТО на СЪЗНАНИЕ и на хората, с които се кръстосва житейският ни път. Трябва да полагаме специални грижи, да не загубим вътрешната си връзка с Божествения Първоизвор на енергия, изпадайки в романтични увлечения.

Много резултатна може да се окаже работата в група, когато всички отправят енергия, към всеки един от групата, така че да се повдигне НИВОТО на неговото СЪЗНАНИЕ. За децата, е от особено значение, да им бъде отдавана енергия доброволно, за да растат с чувство за сигурност и да се развиват правилно.

Когато съзираме красотата, във всяко лице, ние издигаме НИВОТО на СЪЗНАНИЕ на околните, давайки им възможност да се проявят, в тяхната най-мъдра същина, като по този начин увеличаваме шансовете си да чуем, от тях, нещо важно, в смисъла на СИНХРОННИТЕ ПОСЛАНИЯ.

Деветото откровение

Докато всички ние се развиваме в посока на пълното осъществяване на ДУХОВНАТА си МИСИЯ, технологичните средства за осигуряване на съществуването ще станат напълно автоматизирани, а хората ще съсредоточат цялото си внимание върху СИНХРОННИЯ ПРИНЦИП на ДУХОВНО РАЗВИТИЕ.

Това РАЗВИТИЕ, ще помогне на хората да достигнат все по-високи ЕНЕРГИЙНИ НИВА и СЪСТОЯНИЯ, докато най-сетне, нашите ТЕЛА се ТРАНСФОРМИРАТ – в ДУХОВНАТА си ФОРМА и ОБЕДИНЯТ това измерение, на съществуването, с измерението на отвъдния живот, поставяйки, по този начин, КРАЙ – на цикъла на раждане и смърт.“

Из „Селестинското пророчество“ на Джеймс Редфийлд