fbpx

Да си жена, тръгнала на духовно пътешествие… какви са предизвикателствата?

215

Да си жена, тръгнала на духовно пътешествие – това е дълго, цветно и вълнуващо преживяване… В началото си мислиш, че ще приключи след няколко години, даже месеци – ще се научиш да не се поддаваш на негативните емоции, ще си спомниш травмиращи преживявания от миналото, ще започнеш да приемаш хората без да ги съдиш, ще простиш на родителите си и другите, които никога не са те разбирали, ще тръгнеш на йога, ще усвоиш медитацията, ще започнеш да се храниш здравословно и хоп готово – вече си духовна! Да, ама не! Най – голямата илюзия е, че в началото смяташ духовността за крайната дестинация – мястото, където си винаги мила, приемаща, позитивна, усмихната, медитираща, а материалният свят и вкусната храна съвсем не те вълнуват. И толкова бързаш към това място, че най – малкият знак, че все още не си там те хвърля в отчаяние. Тъкмо си казваш, че си се справила с гнева и хоп някой те предизвиква и то някой от най – обичните ти. Крещиш, а после се ненавиждаш и изпитваш вина. Мислиш, че си простила на някого от миналото и хоп той се появява и ненадейно се изпълваш с неприязън и нещо, което прилича на желание да му го върнеш… И това насред духовното ти развитие! Или пък просто хубавите неща, които би трябвало да дойдат в живота ти след като си започнала да се променяш, така и не идват. Каквото и от това да ти се случи, имиджът, който си градила за себе си на духовна и облагородена жена, внезапно рухва и те оставя с въпроса: „Защо? Къде сбърках? Нали медитирам, нали „чистя“ стари травми, нали работя по семинари и тренинги?“

Това е фазата на самообвиненията, а има и фаза на отричането – „Отдавна съм простила!“ или „Не ми трябва връзка, имам своя духовен живот!“, а по нервното говорене и мимиките разбираш, че това е далеч от истината. Срещала съм много такива хора, които се заблуждават, че са простили, че приемат другите, че са „отработили“ даден проблем, че могат да живеят без материалният свят да ги засяга. Аз самата съм минавала през такива периоди. Периоди, когато само разумът ти е приел духовните ценности. Да, но разумът е 10% от нас, а останалите 90%? А подсъзнанието? Какво се случва с неговия духовен живот? В началото, подсъзнанието не знае, че водим духовен живот. Започва да разбира едва когато след избухване, униние, осъждане на някого, мързел (Оф, днес не ми се медитира!) или изблик на лакомия, просто вдигнеш рамене и си кажеш: „Ами днес се чувствам така, но ще мине, утре ще опитам пак да съм по-осъзната!“ Когато осъзнаеш, че грешки няма, че крайна цел няма, а всичко е част от Пътя, тогава започва духовният живот – този, отвъд разума, истинският духовен живот.

Тогава разбираш, че Пътешествието няма да свърши, че ще продължиш понякога да се ядосваш, ще продължиш да мързелуваш или да си лакома, че някои хора ще те дразнят, а други ще будят недоверието ти, на трети ще ти е безумно трудно да простиш… и всичко това е неделима част от Пътя. Но ще става все по-леко, с всеки ден, а може би месец. Тогава разбираш, че духовността е да си честна за чувствата  и мислите си, поне пред себе си, но и всеки път да се опитваш да си мъничко по – осъзната от преди. Честност плюс мъничко стремеж и упорство, толкова, колкото да се движиш напред, но по-малко от това, което ще те направи перфекционистка и ще те обезкуражи.

И накрая (то не е краят, но така е думата) проумяваш, че духовният живот е просто част от ежедневието ти, а не е отделен живот… И това открих по пътя на опита, в деня, в който се разкрещях на семейството ми, че пречи на сутрешната ми практика, а после се сетих, че започнах тази практика именно, за да имам семейство, в самотен период от живота си.

Затова, когато наскоро една жена ми сподели, че има планове да стартира собствен бизнес – нейното призвание и работата на мечтите й, но го отлагала, защото искала да посвети време на духовното си развитие, аз от сърце се разсмях. Тогава й разказах, че нищо не ме е тласнало към духовността и опознаването на себе си повече от старта на собствения ми бизнес, свързан с моето призвание – писането и воденето на тренинги. Всичко е красноречиво – начинът, по който подхождаш към клиентите си – пасивно или по-агресивно, начинът, по който приемаш отказите им или негативна обратна връзка, отношенията с партньорите ти в бизнеса, подхода ти в определянето на цените, възможността да намериш баланс между работа и почивка или работа и личен живот… всичко това показва точно кой си! Искаш или не, истинското ти лице се разкрива! И точно, защото това е любимата ти работа, за която си мечтала, а не просто работен ден, който избутваш, процесът е честен понякога до болка. Няма оправдания – ти си в цялата си прелест. А нали идеята на личностното и духовното израстване е точно това – да осветлим собствения си мрак!

Осветляването на мрака е дълъг процес и вместо да се стремя да го осветля изведнъж целия, както се стремях в началото, аз се уча да се наслаждавам на този процес, уча се да се радвам на Пътешествието и да се харесвам с всичките си човешки ограничения и несъвършенства. Трудно е да си земна, женствена жена и едновременно духовна и осъзната, но съчетанието е възможно с много любов и търпение към себе си. Аз съм посветила живота си на това и по Пътя си се надявам да помогна и на други жени да бъдат едновременно земни и небесни, женствени и духовни! Защото, както обичам да се шегувам:

„Всеки може да изпита мир и хармония докато медитира, но да изпиташ мир и хармония след лют спор с любимия, ето това е духовен живот!“

Автор: Ирина Вълчева-Кръстева

Източник: http://www.galerini.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close