Да си прав или да си щастлив – ти избираш

Събираш смелост и излизаш на сцената или оставаш зад кулисите.

Хич не ме бива да разказвам вицове, но имам един любим. 20 години след завършването се срещат две приятелки от гимназията. Едната започва да обяснява – учих в Англия, после живях в Германия, работих в рекламна агенция, после отворих своя собствена, не ми потръгна, фалирах, върнах се в София, срещнах един мъж, родих си две деца, разведохме се, сега имам нов приятел и съм много щастлива. И попитала – Ами ти?

– Аз отивам да си платя интернета – отговорила другата.

– Да де, а иначе?! – попитала първата.

– Ами иначe… ще го спрат!!!

Чух го преди години и оттогава с приятелките ми шеговито си го припомняме всеки път когато се страхуваме да направим следващата голяма крачка. Всеки път когато се питаме какво ще си кажат хората, дали ще бъде прекалено трудно, прекалено далече, прекалено скъпо, или ще отнеме твърде много време.

Защото, докато седиш и предпазливо гледаш отстрани как хората взимат важни решения, правят грешки, после се учат от тях и все някога успяват, понякога пропускаш собствения си живот.

От страх, заради уюта на зоната на комфорта или защото си мислиш, че някога ще си по-готов. И после няма какво да разкажеш, какво да си спомняш, за какво да съжаляваш или да се радваш.

Когато бях по-малка, все ми повтаряха, че с времето все по-малко ще ме интересува хорското мнение. Трудно ми беше да го повярвам, защото все пак животът ни е неизменно свързан с „другите”. Твоето отражение в очите им, тяхното признание, критика или подкрепа. Всички успехи на света не биха стрували нищо, ако ги няма „другите”, които да го оценят. За които да си добър, за които да се стараеш и които да обичаш, както и те теб.

Все някога обаче си даваш сметка, че за някои от „другите” винаги няма да правиш нещо както трябва.Понякога и за най-близките. Даже много неща. И избираш – дали да се опитваш да бъдеш прав и да живееш така, както се очаква от теб, или да бъдеш щастлив.  Мнението на другите със сигурност е важно. Обаче те ще говорят за теб ден, два или месец.

В края на деня всеки има своите проблеми, любовни драми, семейни скандали, неплатени сметки или неизмити чинии, за които трябва да се притеснява.

Хората обичат да гледат в чуждата паничка, и то най-вече когато не са доволни от своята. Макар и да не си го признават, много от нас обичат да знаят, че някъде има някой по-прецакан от тях, за да се уверят, че не са оплескали прекалено живота си. Или да се оправдават пред себе си защо не са посмели да направят онова, от което ги е било страх.

Ако направиш нещо неочаквано, нередно, неправилно или по друг начин, другите може и да те съдят, може да говорят за теб или да ти казват как е трябвало да постъпиш иначе. Но ще свикнат. Защото, както вече казах, имат достатъчно неща, които все някога ще им станат по-важни от това да дават акъл на околните.

Когато се обърнеш назад и имаш своите грешки и успехи, вече не се плашиш от другите. Знаеш, че и това ще мине – тези, които наистина те обичат, все някога ще те разберат, а останалите спират да имат чак такова значение. Някой го беше казал достатъчно добре – или преодоляваш страха си и излизаш на сцената, или цял живот оставаш зад кулисите. Ако не ти спрат интернета.

Източник: http://www.goguide.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...