Новини, интересна, полезна и забавна информация. Здравословен живот, психология и психотерапия

Да си номер 1 вече е тъпо

Да си пръв е старомоден стремеж. Материални момичета, работещи момичета, „Аз ще превзема Париж или Ню Йорк“… Всичко това остана в 20-и век. Край! Свърши.

Каква е цената на това да си пръв?“ Не ви ли звучи много ретро този въпрос, твърде вехто. На мен ми звучи като въпрос от 20-и век, свързан с възхода на Америка и съответно на американската мечта, с вярата, че с яко бачкане всеки може да стане всичко, с култа към успеха. Ние, родените преди 35 и повече години, все още смятаме, че успехът е някаква висша ценност, но за тези след нас въобще не съм сигурна. Преди известно време американското списание Journal of Management публикува проучване, свързано с така нареченото Y-поколение, което приблизително обхваща родените след 1982 г. до края на 20-и век. Според това изследване въпросните хора са съвсем различни от предишните – поколението X (родените през 60-те и 70-те) – и няма нищо общо с така нареченото поколение на бейбибумърите (следвоенното поколение, родено през 40-те и 50-те). Поколението Y е на „ти“ с новите технологии и интернет и това му носи изключително високо самочувствие. То иска всичко и веднага, не обича да работи извънредно, винаги смята, че заслужава по-високо заплащане, по-висок статус и същевременно – повече свободно време. Това са хора на отпуските, на които въобще не им пука дали ще направят кариера. Имат си една мечта: да работят по-малко, за да живеят по-добре. И това е. Според авторите на материала в цял свят работодателите предпочитат да наемат по-зрели хора с друга ценностна система. Те са по-контролируеми, по-малко капризни и по-усърдни. Само че когато нещата опират до новите технологии – а във всяка сфера има такива позиции и те са от изключителна важност, – работодателите нямат голям избор. И Y-поколението отлично знае това.

машини и богини
Около работата ми съм се срещала и съм чела за много жени – известни и не чак толкова, бизнесдами и шоузвезди, българки и не, – които са номер 1 в своята област. И под „номер 1“ нямам предвид просто добри.
Има жени, които се справят с живота. Те имат работа и са добри в нея. Дори са на ръководна позиция. Имат семейство и деца, за които се грижат успешно, дори суперуспешно. Децата им учат там, където трябва, и посещават всевъзможни извънкласни обучения. Мъжете им изкарват пари и… Но няма значение – сега не говорим за мъжете. Тези жени отгоре на всичко изглеждат добре за годините си, дори страхотно, ходят на фитнес и чат-пат в обедната почивка си правят някой и друг лифтинг. Ходят и на йога. На танци. Готвят превъзходно. Имат светски живот. Всичко това е много, страшно много и тези жени са достойни за най-искреното ни възхищение. Още повече че някои от тях пък намират дори време за любовници и опреснителни езикови курсове например. (Ето тук вече шапка им свалям.) Има доста такива жени, между другото. Самата аз познавам поне дузина и мога да си представя какво им струва това. Ще се смеете сигурно на това с любовниците, но аз не се смея. Трябва да си много печен, за да намериш енергия за всичко изброено. Обаче… Тук не става въпрос за тези жени. Те просто са талантливи в старото женско изкуство да носиш съд с вода на главата си и докато се опитваш да не го разлееш, защото така или иначе трябва да занесеш водата у дома, да тренираш грациозна походка. Всяка от нас повече или по-малко владее това изкуство, бори се на няколко фронта, проваля се в нещо, печели в друго, пада, изправя се… Знаете как е. Ние сме машини. И в зависимост от това какъв клас машини сме обикаляме в подножието на върховете – на по-голяма или по-малка надморска височина.

Има обаче жени – и те са много, много по-малко на брой от тези, за които ставаше въпрос по-горе, – които не са просто машини, а богини. Те обитават самите олимпийски върхове. Те са номер 1 в своята област. Ще спомена само две имена, като ще се опитам да бъда максимално обективна – Мадона (там) и Лили Иванова (тук). Не става въпрос за оценка дали ми/ви харесва или не музиката, която правят. Става въпрос, че те десетилетия наред се задържат на върха на шоубизнеса и това, мисля, е неоспорим факт. И двете са от поколенията на бачкаторите, които живееха, за да работят. Само за сравнение – какво се случва с попзвездите от поколението Y? Те избухват с някое парче или албум, след което алчната, вечно жадна машина ги подхваща и те влизат в колелото на медиите, натиска, продажбите, рекламите, дрогата, самотата и прочие и или приключват с всичко бързо и веднага (Ейми Уайнхаус), или моментално раждат дете и се изолират, за да оцелеят (Адел), или просто рухват (Бритни Спиърс) и т.н. Защото поколението Y най мрази да е нещастно. Далеч е от понятия като търпение, постоянство, жертвоготовност в името на каквото и да е. За това поколение щастието е новият успех. Вече никой не е склонен към геройства и безумни жертви, философията се промени. Затова ми се струва, че въпросът, който това поколение си задава, е каква е цената на това да си щастлив, а не каква е цената на това да си номер 1. Между другото, цената винаги е една и съща – плащаме с живота си. Някой беше казал, че каквото и да си говорим и към каквото и да се стремим, има само една истина и тя е, че животът минава. Но поколението Y все още е само на 30 или дори по-малко и тепърва му предстои да осъзнава тази стара и страховита истина.

философия на мига
Темата за високата цена на това да си шампион, да си пръв възникна в редакцията ни заради повторно развихрилия се преди известно време конфликт между Нешка Робева и Бианка Панова. Всички знаят каква е тази цена, толкова пъти вече е разнищвана – самота, липса на личен живот, дисциплина, лишения, ограничения, огромен стрес, много жертви, постоянство, отдаване.

Днес е напълно, абсолютно невъзможно – и не само заради смяната на системата, случила се у нас преди двайсет и три години, – да вържеш в залата 15-годишни момичета и да ги смажеш от тренировки, гладувания и планове – методът на Нешка Робева. Те просто не вярват, че си струва да са номер 1. Не искат да са шампионки. Искат да си живеят живота, а ако по някакво стечение на обстоятелствата им се получи – добре дошло! И това важи за всяка област, не само за спорта. Станка Златева беше само на 25, когато в интервю ми заяви много изнервена: „Хайде стига, нищо не видях от този живот! Живее ми се, бе!“ Никак не се изненадах, когато обяви, че се отказва, и започнаха да я снимат в дискотеки, а вече и с мъже. Епохата на свръхчовеците, на железните, на данчойовчевците, които ще се състезават трийсет години неуморно, приключи. Всички искат бързи резултати, гълтат анаболи и какво ли не, гледат за няколко години да направят слава, пари, име и после си бият камшика. Не им пука дали и колко ще им се възхищават. Не искат да доказват нищо на никого. Искат да живеят. Браво!

Всяко поколение, вярвам в това, дава на човечеството своята истина за живота и допълва пъзела, който от векове се опитваме да подредим. Поколението Y ни дава (защото това са хората, които в момента навлизат в най-активната си възраст) своята истина – за здравословния егоизъм. За това, че нищо и никой извън теб самия не заслужава да се жертваш за него. Това не помага на никого. Щастливият човек е успял човек – това е философията на Y-поколението. „Fuck“ на бачкането – казват те, – спи ми се.“ И отиват да спят. Ако не ги разбираме – толкова по-зле за нас.

Ето, в мрежата за пореден път плъзна слухът, че Марк Зукърбърг иска да спира фейсбук, сега уж на 15 май, защото „социалната мрежа става неконтролируема“ и защото му пречи на живота и го стресира. Представяте ли си?! Бизнес за милиарди! Ясно е, че Марк няма да затвори Фейсбук, защото той не е и само негов, но все пак не се появи официално опровержение, че е изразил желание да го направи. Стресиращо е, пречи му на живота и точка. Ами ако всички искаме да сме щастливи, безгрижни и да си живеем живота? А всъщност дълбоко в себе си всички това искаме, нали? Само че поколението Y и го прави. Светът се променя, хора. В момента, пред очите ни.

Как по друг начин да си обясним бума на пластичната хирургия (дори сред много млади момичета), на неоправданите кредити, на синтетичната дрога? Това е едно от обясненията – искам всичко сега и веднага, без да положа никакви усилия. После ще му мисля. Искам да съм красив (според моите представи) сега, веднага. Искам точно тези обувки точно сега, нищо че нямам наличните средства, за да си ги купя. Имам обаче кредитна карта. Искам да се чувствам добре ето в този момент. И има хапче, което да ми помогне. И това хапче е различно от дрогата на 60-те, то ти дава енергия точно сега, в момента. Утре не съществува. Поколението Y не се интересува, че циците, обувките и настроението ще бъдат „постигнати“ изкуствено. Никой не иска да е естествено. Според някои социолози кризата, която ни връхлетя, в определена степен е резултат и от всичко това. До голяма степен е продукт на поколението Y, което влезе активно в живота със своята нова философия.

бий си камшика, за да не те бие някой друг
В началото си мислех да пиша как Ана Уинтур става в 4 сутринта, за да играе йога, как Мадона тренира по 2 часа всеки божи ден в името на перфектната си форма, как Лили Иванова яде по едно твърдо сварено яйце на закуска и две бисквити на вечеря в името на същото. Или да резюмирам историята на Дилма Русеф, която от партизанка в Бразилия стана президент, като междувременно победи рака. Но всички тези неща ми се струват ужасно архаични и неуместно, дори смешно героични. Не защото не уважавам постигнатото от тези жени, напротив – и аз, и повечето от екипа на списанието сме от поколенията, които им се възхищават и си разказват техните истории. Обичам да слушам истории за известни жени, но винаги, всеки път виждам, че тези истории до голяма степен си приличат – все едно се развиват по някаква компютърна програма, която е заложила основните параметри. Тези жени винаги говорят за едно и също – за лишенията, дисциплината, самотата, жертвите и така нататък, вече ги изброих неведнъж. И как въпреки това изглеждат добре! Въпреки всичко имат деца! Въпреки всичко са живи! Жените героини на 20-и век.

Поколението Y поне няма формула, освен онази, грандиозната: „Бий си камшика, за да не те бие някой друг!“ Те са хакери и пирати във всякакъв смисъл. Много трудно е да ги впрегнеш в ярема на успеха, така както ние го разбираме. Те ще ни минат (нас, предишните), прецакат, оберат, живи ще ни изядат, но никога няма да се бъхтят като луди в името на някаква си кариера.
И колко, колко е хубаво това!

Източник: http://eva.bg

Коментирайте статията
Close