“Да се обичаме с отворени очи” от Хорхе Букай

„Да се обичаме с отворени очи“, Хорхе пише заедно със Силвия Салинас и както той самият казва за нея, тя е „съавтор на книгата и неуморен двигател на първото ѝ издание в Аржентина“, където тази книга се превръща в първата, която се е задържала 76 последователни седмици в класацията за бестселърите.

Начина по който Хорхе и Силвия решават да напишат „Да се обичаме с отворени очи“ е много забавен и лесно смилаем. Основната сюжетна линия се върти около имейлите на Лаура и животът на Роберто. Един ден той получава имейл от някоя си Лаура и автоматично го изтрива. Следващата седмица получава още два имейла от същият адрес, изтрива и тях. Един месец по-къно получава четвърти имейл и с раздразнение решава да го отвори на какво се дължи недоразумението. И така, авторите ни въвличат в една поредица от имейли, към които по-късно Роберто ще се пристрасти така както гладният за истина се пристрастява към нея, когато я открие. Стъпка по стъпка, Роберто започва да осъзнава какво е липсвало в живота му.

В „Да се обичаме с отворени очи“ авторите оръщат внимание на влюбването. Ще цитирам една фраза, която ми направи много силно впечатление – „Да си влюбен – означава да обичаш сходствата, а да обичаш – да се влюбиш в различията“. Хорхе и Сливия описват влюбването като лудост! Любовта именно е тази, която е споделена и трайна, но и много трудоемка. Тя идва когато започнем да гледаме на партньора ни с други очи. Когато спрем да се проектираме върху него. Тогава се получава едно объркване – започваме да си мислим че другият се е променил. Този момент двамата автори сравняват с „пробуждане от сън“. Един сън, който сами сме режисирали. Прочитайки тази глава имах чувството че аз току що съм се събудила…

В една от следващите глави се сблъскваме с илюзиите, с които се обграждаме в двойката и болката при загубата им. Болката, при сблъсъка с действителността. „Моментът в който изоставяме илюзиите и решаваме да се радваме на това, което имаме, и да престанем да плачем за невъзможното, е решаващ за живота на всеки човек.“ Този момент е много мъчителен, но едва след осъзнаването на реалността идва здравата връзка. Онази, в която да даваш, е равносилно на това да получаваш. Онази, в която виждаш другия „с отворени очи“…

След като аз прочетох книгата имах усещането че съм на кръстопът. Онова усещане, което имам след терапия – сякаш виждам за първи път. Книгата е оставена с отворен край, защото тази книга не се отнася само за Роберто и Лаура. Тя е за теб, за мен, за нас. А ние пишем собствената си история…

Автор: Диана Гинова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close