Да се научим на оптимизъм

Оптимистите са по-здрави и по-активни спрямо останалите, ядат повече плодове и зеленчуци и прекарват повече активно време с други хора. Или поне това затвърждават хилядите проучвания по темата.

Така, кой иска да стане оптимист?

Въпросът е, може ли оптимизмът да се научи и ако е така, това не би ли било най-доброто новогодишно обещание?

Мартин Селиман, който е учен, психолог и автор на теорията за “заучена безпомощност”, започна да насърчава психологията да “<em>се обърне към разбирането и изграждането на човешките силни страни, за да допълнят нашето влияние върху лекуването на увреждания</em>.”
Тези думи започнаха днешното позитивно психологическо движение. А Селиман стана водещ световен учител по оптимизъм. Според него оптимистите гледат на света през позитивна лупа, като виждат “лошите” събития или случки като временни пречки или отделни особени обстоятелства, които могат да бъдат преодоляни чрез техните усилия и способности.

Песимистите, от друга страна, реагират на неуспехите от презумпцията на личната безпомощност, смятат, че такива лоши случаи ще траят дълго време и ще прецакат всичко, което вършат, и че всичко е по тяхна вина.
Тъй като Селеман видял, че тази безпомощност била научен (като придобит) феномен, той осъзнал, че Не-безпомощността също може да бъде заучена. С други думи, можем да се научим как да бъдем оптимисти. Видният учен предлага методът “стъпка по стъпка” за категоризиране на този подход.

bigstock-young-woman-holding-happy-mask-388328531

Той предлага да се научим да слушаме (дори и да записваме) собствените си убеждения за събитията и случките, които ни карат да не се чувстваме добре и да не харесваме живота си. След това да записваме последствията от тези си убеждения и влиянието, което оказват върху нашите емоции, енергия и воля за действие. Така, веднъж след като станем наясно с тези песимистични мисловни модели, записани в главите ни, ще е добре да започнем да ги оспорваме и да се разсеем от тях. Оспорването може да включва предизвикване на безполезността на убежденията, генериране на алтернативни специфични идеи и решения и временни обяснения и фокусиране върху доказателството, което противоречи на негативното убеждение и подкрепя по-позитивна интерпретация.

“Оспорване и разсейване” може да се усвои, за да спре преповтарянето и преутвърждаването на онези отрицателни мисловни модели. Накрая трябва да забележим какво се случва с ентусиазма и волята ни за действие, когато започнем да се борим с негативните убеждения. Според Селиман с времето оспорването ще става по-бързо и по-ефективно, а повишаването на тонуса ни и подобрението на общото ни състояние ще бъде наградата ни за положените усилия. Евентуално, позитивната нагласа към света и самите нас ще се превърне в постоянния ни отговор към нещата от живота. Нещо като втора природа, която се фокусира върху позитивното и намалява негативните проекции и предположения.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close