Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат да бъдат щастливи заедно известно време, но никога — цял живот.

Може да се живее с двама мъже. Един, когото обичаш, и друг, на когото позволяваш да те обича.

За да бъдеш обичан, най-добре да бъдеш красив. Но за да бъдеш красив, нужно е да бъдеш обичан.

Комплиментът повишава производителността на жените двойно.

Бракът – това е краят на ваканцията.

Всички бракове са успешни. Трудностите започват тогава, когато започва съвместният живот.

Когато започваш да се отегчаваш, да трепериш от досада, тогава трябва да бягаш.

Да обичаш някого, означава да обичаш неговото щастие.

За мен радостта е естественият изблик на щастието, а когато радостта е прикрита, това е вид изискана любезност.

Странно, моите приятелки се делят на две категории… Тези, които си позволяват всичко с момчетата и то с всички без изключение, и тези, които не си позволяват нищо. Аз не съм такава. За мен да се отдам на един мъж не е проблем, но при едно условие: при вида му на жената да ѝ се подкосяват краката, тя да се чувства сякаш ще рухне.

Човек трябва да знае, че никога нищо не притежаваме освен кожата си, костите си и походката си и че имаме право да нямаме нищо.

Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва. То е тъй цялостно, тъй себично, че почти се срамувам от него, а досега тъгата ми се е струвала достойна. Не съм познавала нея, а само скуката, съжаленията, по-рядко угризенията. Днес нещо ме обгръща като коприна, дразнеща и мека и ме отделя от другите.

Глупостта не винаги прави човека зъл, но злобата винаги прави човека глупав.

За ревността няма нищо по-лошо от смеха.

Човек се ражда комарджия, както се ражда рижав, умен или злобен.

Когато се чувстваш най-зле, тогава винаги си сам.

Прощаването означава, че вече всичко е приключено.

Много тесногръдо се отнасяме с мъртвите: едва са починали и ние ги поставяме в добре затворени черни кутии и после ги спускаме в земята. Отърваваме се от тях.

Когато нямаш вече кого да прегърнеш и когато самотата е като работата ти, от която никой не се интересува, животът става тъжен.

За мен нравствеността се изразява чрез откази, чрез волята да се игнорират някои неща, например подлост и малодушие, низост, мерзост. Това е почти въпрос на естетика.

Когато сме пияни, можем да кажем истината и никой да не ни вярва.

Всяко човешко същество е жертва на някой от тези трима диктатори: алкохола, дрогата, фармацевтиката.

Човек се дрогира, защото животът е отегчителен, хората са досадни, няма вече толкова велики идеи, след които да вървиш, липсва подем. Сякаш слагаш преграда между себе си и живота. Единственото подходящо нещо, ако искаш да се измъкнеш интелигентно от живота, е опиумът.

Когато се чувствам зле или отчаяна, ми се случва да пия. Хвърлям се към всичко, което ме прави екстравагантна, към всичко, което ме тласка към другите. Уискито ви тласка към другите, а опиумът ви кара да се свиете в себе си.

Сякаш животът е само един дълъг хлъзгав път, по който с пълна скорост се плъзваме към черен и непознат тунел и където отчаяно се опитваме да забием спирачки, наречени уиски, либриум или хероин, които една след друга се чупят.

Между един весел пияница в някоя кръчма, дебел, залитащ и отблъскващ, и слабичкия младеж, сам в стаята си, с треперещи ръце и спринцовка, забита в изпъкналата вена, се простира един свят, свят, в който ,,другите“ не съществуват: алкохоликът се налива открито, а наркоманът го прави тайно.

Това, което винаги ме е привличало, е да изпепелявам живота си, да пия, да се развличам, за да не мисля за нищо.

Да пишеш не е по-амбициозна митомания от която и да е друга, тъй като лъжата, хубавата лъжа изисква талант.

Да напишеш роман е като да изречеш лъжа… А аз обичам да лъжа. Винаги съм лъгала.

Ах, никога няма да се откажа от чара на живота, защото го обичам. Красотата на дните, вълнението на нощите, главозамайването от алкохола и това от удоволствието, цигулките на нежността, възбудата от работата, здравето, това невероятно щастие да бъдеш жив, с цялото време пред себе си, целият този дълъг ден пред мен, преди сънят да ни скове отново в смъртна поза.

Аз съм тежък случай, който не се предава лесно.

Франсоаз Коарез пише първия си роман „Добър ден, тъга“ за шест седмици като студентка в Сорбоната и го публикува през 1954 г. под псевдонима Франсоаз Саган. Псевдонима си „Саган“ взема от героинята на Марсел Пруст от романа „В търсене на изгубеното време“.

Приветствана като „очарователно малко чудовище“ от Франсоа Мориак на първа страница на „Le Figaro“, Саган е известна с произведения си със силни романтични теми, засягащи заможни и депресирани буржоазните герои. Нейните герои стават като икона за обезверените тийнейджъри, в някои отношения, подобно на героите на Селинджър. Тя поддържа строгия стил на френския психологически роман, дори във времето, когато романите в стил ар нуво са на мода. За разговорите на нейните герои се счита, че съдържат екзистенциални полутонове и меланхолия.

През 1985 г. е удостоена от Принца на Монако с награда за цялостно творчество.

Освен романи, пиеси, и автобиография, тя пише текстове на песни и сценарии за филми. Много от произведенията на авторката са екранизирани за киното и телевизията. През 1979 г. Саган председателства 32-ия филмов фестивал в Кан.

Източник: http://chetilishte.com