Д-р Емилова разкри тайна за себе си! Ето колко често яде месо!

1 167

– Д-р Емилова, предстои премиерата на посветения на вас филм “Отвъд аплодисментите и хулите”. Заглавието обещава поглед отвътре, това ли ще покаже лентата?

– Този филм наистина е повече за личната ми съдба, за това кои обстоятелства в живота ми са решаващи да повярвам в силата на природонаучната медицина и за лечението с плодове, чай и мед и защо ги препоръчвам на своите пациенти.

– Повечето известни лекари казват, че са избрали случайно специалността, в която стават известни, най-често водещо е било къде е имало свободно място. При вас как стана?

– Като се обръщам назад, се убеждавам, че на тоя свят няма нищо случайно. Родителите ми работеха в санаториум за костно-ставна туберкулоза – мама като санитарка, татко беше счетоводител. Взимаха малки заплати, а ние бяхме три деца.

Аз като най-голяма помагах в грижите за двамата ми братя и често ходех в санаториума да се допитвам до майка ми за нещо или да искам пари за покупките. Така от много малка имах представа за мъките на болния човек – пациентите там бяха приковани на легло и много често очакваното подобрение така и не идваше. По детски си мечтаех, като порасна, да направя така, че в живота да има по-малко страдание. Когато съм била достатъчно голяма, за да разсъждавам реалистично, вече си представях и пътя към целта – да съм отличничка, за да ме приемат да следвам медицина, и като стана лекарка, да помагам на хората. И както се казва, за успеха няма значение колко трудна е целта, а колко силно си искал да я постигнеш – завърших с отличие, приеха ме медицина, взех диплома и положих Хипократовата клетва. Но бързо дойде разочарованието. Въпреки че четях и работех много, въпреки че предписвах най-новите лекарства, болестите почти винаги оставаха по-силни и от остри се превръщаха в хронични.

3 г. бях лекар в селска здравна служба с 4 села и с родилен дом, викаха ме и денем, и нощем, но не получавах удовлетворението, което очаквах – да видя, че медицината води до пълно оздравяване. Така съм възпитана, че допусках, че трябва още да уча. Затова специализирах вътрешни болести, кардиология и ревматология, следях научните публикации, предписвах най-силните лекарства, но така и не се доближавах до детската си мечта. Чак след 24 г. стаж осъзнах, че проблемът е в подхода към болестите, че лекарствата в повечето случаи стават причина човек да има нужда от нови и нови медикаменти.

– Как стигнахте до такъв извод?

– По най-убедителния за всеки човек начин – от личен опит. Оказа се, че едни простички неща като плодове, чай и мед помагат в това, в което лекарствата често не успяват. Още от младите си години страдах от ужасна мигрена и въпреки увеличаващите се дози медикаменти пристъпите не намаляваха, а ставаха по-чести и по-продължителни. Единствените последици, но с отрицателен знак, бяха, че бъбреците и черният ми дроб се бяха увредили, бях на ръба на хемодиализа.

Тогава прочетох за метода на лечение с плодове, чай и мед на Лидия Ковачева, срещнах се с нея, последвах съветите й за по-природосъобразен живот и оздравях без медикаменти. Най-странното за мен беше, че още на първата ни среща тя направи връзка между два проблема, които по никакъв начин не ми изглеждаха да имат нещо общо. Каза ми: “Ще се излекуваш от мигрената, когато се отървеш от тежкия хроничен запек.” Така и стана. Чувствах невероятен прилив на енергия. Сякаш очите ми се отвориха за възможностите на човешкия организъм сам да се лекува, ако не му пречим със своите собствени отпадъци и с привнесени отрови, някои от тях под формата на вредна храна. Реших, че ще лекувам пациентите, които желаят това, с методите на природонаучната медицина. В практиката си установих, че запекът е причина и за редица други болести, като се започне от хроничната умора и се стигне до рак, при това не само на дебелото черво.

– Бързо ли се излекувахте?

– За около година и половина. На няколко пъти оставах само н плодове, чай и мед, първо за 5 дни, после за 10, за 20, като през останалото време ядях предимно храни с много фибри – плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни. В началото напълно спрях животинските продукти, а по-късно ги включих в малки количества и винаги от домашно отглеждани без хормони и антибиотици животни. Към това правило се придържам и досега.

– Много хора очакват, че ако ви подражават, няма да боледуват. Как живеете?

– Сутрин след събуждане пия чаша вода или чай, после правя гимнастика с пациентите. В 8 часа пия билков чай – най-често бял равнец, жълт кантарион, с 1 лъжичка мед, а към 10 часа – плод или фреш от плодове според сезона, сега предимно от портокали. От 1 година включих и смути от зеленолистни зеленчуци. Обядвам винаги със салата – зелена, айсберг, краставици, пиперки, домати – пресни и сушени, малки моркови. Много обичам салата, мога да се наям с нея и с една пълнозърнеста питка. Напоследък предпочитам безглутенов хляб – от елда и семена например. Харесвам вегетариански ястия като печени пиперки с доматен сос, пресни картофи, тиквички на скара, младият грах ми е вкусен дори и суров, зелен фасул, бамя, всякакви зеленчуци на пара или с булгур, мус от авокадо. Обичам чесън и го ползвам често, чудесен таратор става от ядково мляко, заквасено с лактобацилум булгарикум , и подправено с чесън. Десерти не ям, но правя следобедна закуска с някакъв плод. По подобен начин изглежда и вечерята ми, като правило тя е около 18-19 часа, след това не се храня.

– А месо, мляко, яайца?

– Не съм ги изключила напълно, ям от време на време, но и никога не ги купувам от магазина. Преди родителите на съпруга ми отглеждаха животни, кокошки, зеленчуци, плодове и ни снабдяваха, сега вземаме от познати и от производители, които не пришпорват природата с химия и антибиотици, или както е модерно да се казва – от биоферми. Животински храни ям 10-12 пъти в годината, от рибата обичам калкан, лефер. Доста рядко сиренето е част от менюто ми. Понякога си разбърквам лъжичка мед с пресен суров жълтък от естествено отглеждани кокошки. Той увеличава т.нар. добър холестерол, докато свареният жълтък увеличава “лошия” холестерол.

– Много хора ви познават, надничат ли в чинията ви какво ядете в заведение или на гости?

– Винаги улавям по някой поглед, дори невинаги е дискретен. Излишно е, аз нямам какво да крия, нито се правя на по католик от папата. Всички, които ме познават по-отблизо знаят, че никога не се правя на извънземна с някакви пози, претенции и изобщо в общуването си с хората. Храня се здравословно, по принципите, на които уча пациентите си. Но понякога, за да не обидя някого, да уважа труда и гостоприемството му, може да опитам нещата, които е приготвил, въпреки че не са в обичайното ми меню. Но да се запъна демонстративно “вижте ме: аз това няма да го вкуся, щото имам различни от вашите принципи” – никога. Вероятно заради столовата храна в детството ми не обичам пиле фрикасе и малеби – онова оцветено нещо от вода и нишесте, което се тресе в купичката.

– А в супера какво не купувате никога?

– Със сигурност никога не купувам колбаси освен в случаите, когато трябва в тях да замаскирам хапчетата, които давам на нашите кучета на село. Не купувам от магазин месо, бял хляб, консерви. Всъщност рядко и ходя в супера, защото почти нищо не купувам оттам – поогледам, повъртя се, взема едно веро и си изляза.

– Спомняте ли си първото нещо, което сготвихте?

– Е, то е незабравимо, беше на първия ден след сватбата.

Аз не бях готвила до този момент, нямах никакъв опит с готвенето. Отивам в магазина и като най-голям деликатес купувам пастърма. За още по така – ще я готвя. Ама как?!Старателно изпържих пастърмата до пълна прилика с… подметка.

– И как мина дебютът?

– Ами на другия ден съпругът ми Митко се прибра от работа с подарък за мен – готварската книга на Пенка Чолчева. Имам я още и малкото неща, които все пак готвя сега, са от тази книга. А навремето бързо се научих да приготвям всякакви засукани ястия, посрещах по 30-40 души гости поне няколко пъти в месеца. Събирахме се често 7-8 приятелски семейства и всяка домакиня искаше да блесне с майсторство, тогава така разбирахме хубавото прекарване – да поднесеш на гостите много ядене, много месо. Висока съм 168 сантиметра, като млада лекарка бях клечка, но започнах да дебелея, по-късно осъзнах, че това е било само външната страна на проблема. Добре, че поне готвехме с качествени продукти от личните стопанства, само това е обяснението, че не сме измрели, задръстени от отрови.

Д-р Емилова разкри тайна за себе си! Ето колко често яде месо!

– До колко килограма най-много сте качвали?

– Преди запознанството си с Лидия Ковачева през 1992-а. бях станала 78 кг, но 2 г. по-късно, след поредните 20 дни на плодове, чай и мед, вече бях 58 кг.

Въпреки че отслабването не е цел на режима. То е само бонус, ценното е, че оздравяваш. Щастлива съм, че мога да помагам с наученото от Лидия Ковачева, а вярвам, че и тя би се радвала, че в нашия център за лечение с природни методи сме развили научно метода й и го прилагаме под непрекъснат медицински контрол.

– Кои са най-смайващите резултати, които ваши пациенти са постигали след терапията?

– Със сигурност един от тях е при Керанка от Бургас. Тази млада жена дойде с множествена склероза – смятана от медицината за нелечима, а днес вече е здрава. Веднъж ми каза: “Знам защо съм се разболяла – за да се излекувам и да помагам на другите да оздравеят, като намерят верния път за лечение.” И тя го прави от години – среща се с болни от множествена склероза, разказва им своята история, обяснява. А нейният случай е наистина впечатляващ. Дойде при нас с доказани на ядрено-магнитен резонанс във ВМА множество плаки в главния и гръбначния мозък. Но след като 8 г. следва програмата на центъра, прави 4 пъти годишно курсове от по 20 дни на плодове и напълно отказа всички животински храни, пак на същия апарат беше доказано, че плаките са изчезнали.

Останали са само двете най-стари. Това означава, че е практически здрава – за множествена склероза се говори при минимум 3 плаки . Безспорен е и друг фрапиращ случай – на Петрос от Кипър. Когато, опитал всичко, дойде при нас, едва се държеше на крака – животът му се поддържаше от фрапиращите 700-800 единици инсулин на ден. След курса на лечение паднаха на 30-40. Летец, който дойде след заключение от коронарография за две силно стеснени артерии и по тази причина го бяха отстранили от работа, направи програмата за 20 дни. След това по своя инициатива, защото аз не го препоръчвам в толкова кратък срок, пак се подложил на коронарография и се установило, че проходимостта е дотолкова подобрена, че го върнаха на работа. Имаме стотици примери на стопени големи камъни в бъбреците, на излекувани от високо кръвно налягане, изчезнали липоми и много други болести… Обективно виждаме как омекотеното гладуване всъщност помага при повечето заболявания. Най-стриктни са именно хората с най-тревожните диагнози.

– Какво добавяте към метода на Лидия Ковачева?

– След като вече се бях убедила в силата на природните методи, започнах да търся и да чета трудовете на лекари, които работят по подобен начин в чужбина, лично ходех в такива клиники в Европа и се подлагах на програмите там, за да проверя от позиция на пациент какво се случва в резултат на режима. Свързах се с колеги в САЩ, ходих и там и всъщност от 1996 г. съм член на лекарската асоциация на Американското общество за натурална хигиена – сдружение на най-известните специалисти, които използват природонаучни методи. Абсолютно убедена съм в тяхната сила. Увереност ми дава и фактът, че когато изследваме на приемане и при напускане всеки от пациентите, кръвните показатели, електрокардиограмата и ехографските прегледи показват подобрение, а след време и пълно излекуване. При нужда правим доплер, холтер, изобщо всичко, което се налага при дадения човек. С времето се убедих, че програмата лекува много повече заболявания, отколкото си представях в началото, при това едновременно. Натрупаха се много данни за такъв ефект. Човекът идва да му се намали камъкът в бъбрека, а му минава и дископатията. Или – целта му е да си свали кръвното, а му се оправя и колитът. Примерите са наистина безброй.

Страничен ефект, който се наблюдава при всички, е освобождаването от стреса.

Уж на шега, но при следващи посещения в центъра често хора на високи позиции разказват, че ги пращат близките или колегите им, за да станат пак добри, т.е. спокойни, толерантни и позитивни хора.

– Какво ще кажете за втората част на заглавието на филма – хулите?

– Никога нямаше да извървя този път и да стигна до удовлетворението, че помагам на хиляди пациенти – българи и чужденци, ако не беше съпругът ми. Той през цялото време беше до мен и чувствах опората му в моменти, в които в началото заради хули от хора, които през живота си не бяха помогнали истински дори и на един човек, бях готова да се откажа. Митко се радваше заедно с мен за всеки излекуван пациент. Окуражаваше ме винаги и във всичко. Неизменно ме подкрепят и децата ми, сватовете и, разбира се, хилядите благодарни пациенти. Въпросът с приятелите е по-особен.

– Защо?

– След като спряхме да се събираме на тежките софри, част от тях “изчезнаха”, но тези, които останаха, са сред най-близките ми хора и сега. Доверяваха ми се още в първите години, когато колеги се опитваха да ме смажат. Само един пример: мъж от Търговище довел жена си за преглед и чакат с други хора пред кабинета, но ми направи впечатление, че май той не е добре. Мерим пулса – 190, пускаме ЕКГ – лошо.

Веднага караме човека в кардиологията, там – дежурен мой състудент, 6 г. сме били в една група. Отказа да приеме пациента, да съм се оправяла, като съм го била докарала до това състояние с “моите глупости”. Чакай бе, човек, за първи път го виждам аз този мъж, просто помагам, защото виждам, че му е зле, Хипократовата клетва изпълнявам! Не прие човека, представяте ли си! А се оказа, че е бил с тежка кардиомиопатия и по случайност в чакалнята след пътуването до Варна се е почувствал толкова зле. Една специалистка по хранене пък каза по телевизията, че съм навредила на конкретен човек, име цитира. Направихме проверка – такъв пациент нямам. После същата специалистка дойде да ми се извини, грешка станала, не била разбрала. Обаче това няма как да го чуят тези, дето са гледали предаването, лъжата са запомнили. След такива клевети съм си казвала: край, до тука! Обаче идва пациент, благодари, че съм го излекувала, друг – отписан от медицината, казва: спаси ме. И се изправям, продължавам, защото виждам, че и изследванията, които правим, потвърждават убедеността ми, че има смисъл.

– Имате почти равен брой години практика като лекар в държавни здравни заведения и в центъра ви, който вие самата наричате “света на природонаучната медицина, с помощта на която можете да постигнете пълното здраве, за което винаги сте мечтали”. Нямате ли разочарования и по новия път?

– Всъщност аз не отричам нуждата от официалната лекарствено-операционна медицина в спешни случаи или очевидна нужда от хирургична намеса. Понякога една операция, една ампула кортизон или адреналин може да спаси живота, но десетки години да се дават на пациента медикаменти, които много му “помагат”, пък той все болен? Или ако с промяна на храненето може да се избегне операция, а това не му се казва? Медицината е в дълг към пациентите. И това е голямото ми разочарование от първите 24 г. от лекарската ми практика.

Няма да е честно, ако кажа, че след отдаването на природонаучните методи всичките ми професионални амбиции се сбъдват. Изходът от лечението зависи не само от терапията, а и доколко мотивиран е пациентът. Насила не можеш да направиш добро. Другата крайност е натоварващото свръхочакване на болния човек да правиш чудеса.

Но никой не е Господ, независимо от терапиите и усърдието, с което ги прилага. Това е наистина много тежко – хора в безспорно безнадеждно състояние, чакали до последно, отлагали с години лечението си, обездвижени, злоупотребявали десетилетия с храна, се молят: направи нещо, излекувай ме, не ме връщай… Дори силата на природните методи не е толкова голяма, че да поправи с магическа пръчка злото, което човек сам си прави, живеейки десетилетия в преносна и буквална лакомия, завист, безсърдечност.

Но понеже сте “Вестник за новините, каквито са”, ще кажа и това: добрата новина е, че когато навреме се доверим на природосъобразния начин на живот, можем всичко да променим. Защото човек е удивителна система с умение за самовъзстановяване.

Интервю на Любомира Николаева, вестник 24 часа
Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close