Човек остава в онази възраст, в която не му е достигала обич

Според психолозите често се срещат  хора, които са на 20, 30, 40 години, но това е външно. А  там вътре те като че ли са останали в  ранна детска възраст и все още чакат любовта, която тогава им е липсвала. И ще останат там толкова дълго, докато не се научат самостоятелно да намират удовлетворение в себе си.

Всяка възраст има свои нужди, което означава, че грижите и любовта на родителите всяка година имат свои характеристики.

В  детството започва да се оформя доверие, така че любовта към детето се заключава в конкретни грижи на майката за неговите потребности. Ако в тази възраст  майката е била ненадеждна,  детето е било отхвърляно и т.н. ,  това може да предизвика  подозрителност  и опасения за своето благоденствие.

В зрялата възраст с тези хора е трудно да се осъществи контакт, в отношенията често подлагат партньора на изпитания и проверки на доверие. Във връзката си  може да се чувстват безпомощни и уязвими.

По-късно, на  2-3 години , детето се научава да бъде  самостоятелно и развива самоконтрол. Ако родителите пречат на развитието в тези направления,  например, с нетърпение и упоритост правят това, което детето  може да направи само, или, напротив, очакват действия, които детето не е в  състояние да извърши – развиват у него  чувство на срам. А ако родителите постоянно надзирават  детето и по този начин остават слепи за истинските му  нужди, детето поставя  под въпрос своите способности да  контролира околният свят и да владее себе си.

Вече като възрастни тези хора, вместо да бъдат уверени, мислят, че другите ги наблюдават внимателно и с подозрение и неодобрение. Също така те могат да развият обсесивно-компулсивни симптоми или параноичен страх от преследване.

Любовта към едно дете на   3-6 години се заключава в това да се насърчат самостоятелните му  действия,  в подкрепа на инициативите му, в признаване на правото на интелектуална любознателност и творчество. Ако родителите през този период не позволяват на детето си да действа независимо, прекалено го наказват  в отговор на неговите нужди, то  развива  чувство за вина.

И тогава в зряла възраст на такива  “големи” деца им липсват  мотивация и решимост, за  да си поставят реалистични цели и да ги постигат. Освен това  постоянното чувство за вина може да предизвика пасивност, импотентност или фригидност и психопатични поведения.

У децата в училищна  възраст се оформя трудолюбието. Ако през този период се съмняват в  способността на детето или на статуса му сред  връстниците, това може да го обезкуражи да учи повече, и може също така да  създаде чувство за малоценност, което впоследствие ще убие   доверието в способността му да  функционира ефективно и да живее нормално .

източник: http://bg.checkonline4you.com/

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close