Будистът и Депресията

934

Срещнали се веднъж Будистът и Депресията:

Депресията:
– Ти си нищо.

Будистът:
– Благодаря за комплимента.

– Твоят живот е празен, в него няма нищо хубаво.

– Ако е празен, то в него няма и нищо лошо също така. И какво излиза – свободен съм!

– Няма любов. Няма блага. Няма радости.

– Еднозначно. В рамките на тази действителност съществуват само натрапливи илюзии, продиктувани от човешкото его. Ние самите сме техни творци.

– Над този свят е надвиснало страданието.

– Но страдание без радост не може да има.

– Ти ще умреш без да си осъзнал Истината.

– Е, това пък съвсем не е страшно! Занапред ще имам още толкова много животи…

– Наоколо са само войни, лъжа, мерзост и съблазни. Земята е потънала в собствената си мръсотия. Човечеството е обречено.

– Космосът е велик. И каквото и да се случва – то е в името на вселенската хармония. Душите ни са чиста енергия, която така или иначе, рано или късно, ще се избави от мирската тежест и ще се разтвори в безкрайността на битието.

Депресията:
– Хм… Тук няма да стане… Тръгвам нататък…

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close