Новини, интересна, полезна и забавна информация. Здравословен живот, психология и психотерапия

Болестта като ориентир за неразрешени емоционални конфликти

Вдъхновяващият заряд, който носи разрешения конфликт.
И цената на неразрешения.
Дали се замисляме за това навреме?
Заболяванията вече се поглеждат все по-холистично – като послания на душата. Като система за ранно известяване, че е необходимо да се направи някаква промяна в начина на живот, в нагласата, в отношенията. Всеки симптом, всяка болест е знак за внимание, поука, един точно определен урок, който е необходимо да научим, докато сме в човешка форма. Преди да се прояви симптом в тялото, първо е една емоция, преди това е идея в ума ни, а преди идея, е едно разединяване.
1. В статията „Емоционалните конфликти и ракът“ (вижте я тук)д-р Хамер казва: „Ако продължаваме да имаме силна емоционална реакция, когато докоснем и разкрием съдържанието на конфликта, можем да сме сигурни, че той все още не е разрешен. Ако е възможно, най-добре е да го разрешим по естествен път…“. Статията е дълга, но си струва, както казва милата на душата ми Vidislava (автор на Soul page и вдъхновяващ блогър), която я публикува наскоро и: „Душа, тяло, мисли, здраве.. всичко е свързано… Отново се показва връзката между мислене и здравословно състояние. Много болести започват именно от нашите реакции и изживявания. Колкото по-запознати сме, толкова по-търсещи и променящи сме.“
2. В книгата „Болестта като път“, на Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке, се говори за това, че никоя болест не се появява случайно, тя е израз на душата, която се опитва да ни подскаже с този симптом, че има нужда да обърнем внимание на нещо важно. Показва ни какво да погледнем, за да осъзнаем. Вместо да замазваме и притъпяваме физическия симптом, да работим направо с емоционалната причина и то, с един по-широк и дълбок поглед. Авторите предлагат кратък списък на психичните съответствия на органите и частите на тялото, а в книгата са разгледани подробно:

Бъбреци – Партньорство
Бял дроб – Контакти, комуникация, свобода
Венци – Първично доверие
Влагалище/Вагина – Отдаване
Врат – Страх
Гръб – Искреност
Дебело черво – Неосъзнато, съперничество
Жлъчка – Агресивност
Зъби – Агресивност, виталност
Кожа – Разграничаване, норми, контакт, нежност
Колене – Смирение
Косми – Свобода, власт
Крайници – Подвижност, гъвкавост, активност
Кръв – Жизнена сила, виталност
Мускули – Подвижност, гъвкавост, активност
Нокти на ръцете и на краката – Агресивност
Нос – Власт, гордост, сексуалност
Област на гениталиите – Сексуалност, творчество
Очи – Прозрение
Пенис – Власт
Пикочен мехур – Освобождаване от напън (натиск)
Ръце (от китките надолу) – Разбиране, способност за действие
Стомах – Чувство, способност за приемане
Стъпала – Разбирателство, твърдост, връзка с корените, смирение
Сърце – Способност за любов, емоции
Тьнко черво – Преработка, анализ
Уста – Готовност за приемане
Уши – Послушание
Черен дроб – Преценка, мироглед, религиозност

4. Лиз Бурбо (автор на „Слушай своето тяло“ и „Отношенията родители-деца“), казва в „Петте травми“: „Многобройните години на моите наблюдения ми позволиха да установя, че всички страдания на човека могат да се синтезират в пет травми. Ето ги в хронологичен ред, сиреч в порядъка, в който всяка една от тях се появява в продължение на един живот – отхвърляне, изоставяне, унижение, предателство, несправедливост. …Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.“

5. Карл Роджърс споделя една „техника за излизане от филма“ с простичките въпроси: „И какво от това?“ и „А защо не?“. „Озадачаващ парадокс е, че когато приема себе си какъвто съм, едва тогава мога да се променя“, казва той. А това „себе“ е преди всичко съдържанието на нашите мисли. Забелязали ли сте как, почти постоянно в мислите си разиграваме определен сценарий и най-различни сюжети за миналото и бъдещето. Изследванията показват, че около 80% от мислите на хората са едни и същи, всеки ден. Тези мисловни навици – нашите „филми“, явно определят качеството на живота и случващото ни се. И Буда го е казал: „Всичко това, което сме ние е резултат от мислите, които сме имали“ и „Каквото мислим, в това се превръщаме“. Какво да правим, когато сме „зациклили“ във филми с негативни сценарии и сюжети? Независимо дали става въпрос за притеснения, тревоги, очакването на нещо неприятно или липсата на смисъл, явно енергията не тече свободно и е полезно да предприемем стъпки към здравословна промяна. И тогава: задаването на подобни въпроси е парадоксално спрямо мисловния ни навик, защото те не са част от сценария и автоматично го прекъсват; отварят пауза и комин за напрежението и емоционалния заряд и ни поставят в позиция на себе-управление; могат да променят отношението и гледната ни точка – ставаме „над нещата“; подкрепят приемането на „филмите“ като такива, а в много случаи това е достатъчно, за да се „отцикли“. И резултатите няма да закъснеят…
6. Прекрасната д-р Мария Папазова „разказва за случаи на излекувани, причини, генезис на болестта, достъпно лечение. Откъде тръгват болестите, каква е ролята на генната предразположеност, какво предизвикват ваксините, какво е значението на храната, външната и вътрешната среда, енергетиката, кармата. Вижте и чуйте най-новите научни достижения и истината за здравеопазването отвътре през думите и опита на един голям професионалист, д-р Папазова“ тук: Ракът е призив за действие и пробуждане на безусловната любов! И още една много полезна статия: тук.
7. „Трите най-големи емоции, коитo се преживяват най-трудно от хората са – страхът, гневът и тъгата. Тези емоции обикновено са потискани, контролирани, прикривани, с една дума, човек прави всичко, за да не ги усеща, защото събуждат рани, преживени в детството. Можем да ги огкрием в следните 5 важни наранявания: отхвърляне, изоставяне, унижение, предателство и несправедливост.Вместо да си признаят правото да бъдат човешки същества и да имат все още незараснали рани, защото още не са успели да простят на себе си и на другите, повечето хора предпочитат да обвиняват другите, че са причина за техния страх, за техния гняв, за тяхната мъка. Ето какво кара хората да изживяват толкова много емоции, което ги разболява.

СТРАХЪТ трябва да бъде използван, за да осъзнаеш, че се стремиш да се предпазиш. Той е тук, за да ти припомни, че истинската защита е вътре в теб!“

ГНЕВЪТ трябва да бъде използван, за да откриеш, че се нуждаеш от утвърждаване, от ясно формулиране на исканията си и от повече вслушване в собствените си нужди.

ТЪГАТА трябва да бъде използвана, за да откриеш, че смяташ, че си се изгубил, или се страхуваш да не изгубиш нещо или някого. Тя трябва да ти помогне да се научиш да се отделяш.

Ето какво означава ДА СЕ ОБИЧАШ. Това означава да поемеш грижата за собствения си живот като си дадеш правото да преживееш всякакви житейски опити, за да го постигнеш. По този начин ще успееш да живееш в здраво тяло, изпълнено с енергия, за да създаваш живота, който искаш.“ (източник – неизвестен)

8. „Болезнь уходит тогда, когда в ней пропадает необходимость.“ – автор Ирина Дыбова.

И още от нея:

Болестта е начин да получим онова, което без нея не успяваме да получим…

Какво позволява болестта?

  • Да се погрижим за себе си без чувство на вина.
  • Право на почивка. „Жените имат само два случая, в които могат да не правят нищо – бременност или заболяване.“ И цялата ни система е изградена на този принцип. Детето не може да не ходи на училище, ако не иска. Има само една причина, поради която то може да пропусне училище – това е болестта. Е?!
  • Правото на грижа от близките. Да получим от тях грижа и нежност.
  • Вниманието на близки и приятели. Заболяването е начин да се чувстваме специални, достойни за внимание. Да говорят за нас, да се превърнем в „Темата на деня.“…
  • Зачитане, уважение. Човек, понасящ ужасни страдания, наред със съжалението и съчувствието, предизвиква уважение.
  • Възможността да не се реши какво трябва да се реши. Когато сериозно се е разболяло дете, идеята за развод трябва да бъде отложена…
  • Възможност за пауза, забавяне, вслушване в себе си… При болест животът драстично се забавя и излиза на преден план това, което преди е било игнорирано или пренебрегвано. Всеки дъх, всяка стъпка става важна.
  • „Последната воля на умиращите“. Желанията на болния човек е прието да се чуват.
  • Да видиш света от другата страна. Заболяването дава възможност да попаднеш в друга реалност. Ако сте прекарали няколко часа да гледате гънките на тъканта на абажура, или да гледате фигурите на странни животни в пукнатините в тавана, знаете какво имам предвид. Когато единственото, което можете, е с часове да гледате в един квадрат метър на метър, светът представя пред вас съвсем друга страна.
  • Преосмисляне живота си. Тежко заболяване ни кара да мислим за това, за което преди сме предпочитали да не мислим. Когато възниква перспективата, че може би това е краят, цялата лъжа за себе си и живота ни изчезва, и оставаме с истината.

Ако един възрастен човек, па някаква причина, не е готов да предяви своите нужди открито, то несъзнателно се включва „театърът на тялото”, и тези потребности биват удовлетворени чрез манипулация на тялото, т.е. болест…

Вродена болест на деца до 6-8 години е по несъзнателна поръчка на майката. Метод за удовлетворяване на нейните нужди за сметка на заболяване на детето.

Да приемем тези неща с „главата“, не е възможно без подходяща готовност. Включва се най-силната психологическа защита.

Затова към осъзнаването може да се подходи постепенно:

  1. Задайте си въпроса: Какво ми позволява да получа тази болест? Направете списък. Искрено, с примери.
  2. Назовете всеки елемент. Без осъждане, а с признание, че това е начин да получите нещо много важно за вас.
  3. Позволете си да получите същото нещо открито, във взаимоотношенията, като заявите потребностите си, говорейки за тях. Като ги признаете…

Болестта си отива тогава, когато си отиде нуждата от нея…

Източник: http://mediationtea.com

Коментирайте статията
Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

Close