Богинята майка се завръща

Загубеното преди векове знание за женската сила ще възстанови баланса в света.

От столетия тайните техники за усилване и контрол на женската сила се предавали от майка на дъщеря. Тази, която умеела да използва своята енергия, притежавала невероятна мощ. Почти напълно загубено през вековете, знанието днес полека възкръсва от прахта. Сякаш жените по света си припомнят древното индианско пророчество, което ни предупреждава: „Светът няма да възвърне своя баланс, докато не разбере ролята на жената и не є отдаде полагащото й се място. Когато жените изцерят сърцата си, ще настъпят хиляда години мир.”  Макар изречени по-късно във времето, същото послание носят и думите на Петър Дънов: „Спасението на света е в подигането на жената. Поставете жената на онова стъпало, на което се е намирала първоначално, и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се оправи.” Кое е това стъпало?  Крие ли в себе си дълбоко разбиране на принципите на съществуването древният повсеместен култ към Великата богиня майка, или е просто опит на предците ни да си обяснят Вселената? С ясната цел, че не искаме да звучим феминистки, нито да продаваме пикантни истории за женска сексуалност, решихме да отговорим на въпроса случайност ли е засилващата се почит към Великата богиня? Завръща ли се сакралната сила на жената и какво представлява тя? Ще надникнем в темите табу за женската сексуалност, ще влезем в забранените до днес за мъжки погледи ритуали на индианките. Мъже, не затваряйте списанието. Ще научите много за жената до вас, а и за себе си, защото всеки човек е единство на мъжкото и женското. И само разбирайки и двете, може да съществува в баланс.

илюстрации Холи Сиера,  www.hollysierra.com

Господарката на кръговрата

Надали можем да отгатнем със сигурност причината, поради която се наблюдава световно възраждане на древните вярвания и почитта към Богинята майка. Вероятно  липсата на баланс между женския и мъжкия принцип или безобразният начин, по който се отнасяме към Земята, духовният упадък в технократичното общество или разочарованието от институционализираните религии. Може би по неразбирани от нас закони просто отново настъпва времето човекът да признае мощта и величието на Майката – всевластната покровителка на природата и плодородието, господарка на извечния кръговрат на живота и изобилието.

Нашият свят е изграден от противоположности. Както знаем, те не само се привличат, но и взаимно се допълват. Не можем да разберем черното без бялото, забравяме да ценим щастието, ако тъгата не го измества понякога. Същото важи и за мъжкото и женското начало. Не случайно те са в основата на космологията и светогледа на много от културите по света.

Принципът на баланс помежду им най-ярко се изразява

в кръга на ин и ян. Те са равнопоставени

И едновременно всяко от двете съдържа в себе си природата на другото. От тази гледна точка ще се опитаме да погледнем на възраждащите се в света религии на древните, където Богинята майка си връща изконното право да бъде почитана

редом и наравно с мъжкия аспект

на бога – бил той неин син или съпруг,

небето, слънцето или рогатият бог на неопаганистичната религия уика.

Монотеистичните религии, доминиращи над голяма част от света в наши дни, проповядват вярата в един Бог, твореца, който би трябвало да е извън човешките определения за пол. Не го изобразяваме. И все пак обикновено говорим за този Бог в мъжки род. В християнските общества, били те католически, православни или протестантски, доминира патриархалната структура. В също монотеистичната мюсюлманска култура, най-общо казано, положението не е по-различно.

Не случайно Учителя

Петър Дънов казва: „Според мен жената

е потъпкана. От кого? 

От силните. Сърцето, т.е. жената, е извратена, защото е унижена, но това е само временно положение.”  И пак той говори: „Сега аз желая всички да станат жени! Тази мисъл, преведена с други думи, означава: аз желая душите на всички хора да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги.” От него разбираме, че

„отсъства ли жената в човека, отсъства любовта

Тя е вестителката в храма на живота, тя е пазителката на свещения огън, който е символ на вечната любов в Творението”. На женското начало са присъщи качества като състрадание, съпричастност и интуиция. Те са необходими, за да допълват и насочват мъжкия активен, творчески принцип в неговата функция да ръководи и съгражда.

Дънов поставя отговорна задача пред нежните половинки на човечеството: „Да пазят едно правило – те трябва да бъдат тъй свободни, както Бог първоначално ги е създал.” А на силния пол заръчва:

„В лицето на жената мъжът трябва да вижда новата Ева, 

девата, т.е. възвишеното, красивото, мощното начало на живота или Първичната причина, която е създала всичко. Докато мъжът не разбере жената, т.е. сърцето си, той не може да разбере себе си, не може да разбере своя ум.

Явно времето да се изпълнят тези заръки назрява. Все повече хора по света се обръщат към предхристиянските култове и религии, възраждайки почитта към Великата богиня, повелителка на плодородието и изобилието.

Прекланяйки се пред формата й на Пача мама, майката Земя на племената от Андите, хиляди хора по света

си спомнят, че нашата планета е живо същество

Земята дарява живот на всичко, приема го в недрата си след смъртта, за да може отново да се прероди. Почитта към Пача мама не се разпространява само сред белите хора на Новия континент. Тя намира последователи и навсякъде, където се е разселила европеидната раса. Сякаш още едно пророчество на индианците се сбъдва. То идва от традицията на северноамериканските хопи. Гласи, че в дни на голям упадък, когато човечеството забрави откъде произлиза и накъде трябва да върви, хора от всички раси ще се вслушат в забравената дотогава мъдрост на индианците. Те ще се обърнат обратно към майката земя и ще следват повелите.

Ще се наричат

воини на дъгата

С тяхна помощ светът отново ще стъпи на крака в хармония и мир.

Но да се пренесем от Далечния запад към Далечния изток и многобройните проявления на хиндуистките богини. Трите основни женски проявления там са Лакшми – повелителка на богатството, просперитета, мъдростта, плодородието; Парвати – великата богиня, самата Шакти или творческата сила, от която всичко се ражда, дори върховният бог Парамешвара; Сарасвати – възседналата лебед покровителка на изкуствата, музиката, познанието. Трите заедно съставляват

женската Света троица в хиндуизма

Съхранената жива езотерична духовност на Индия привлича все повече хора от целия свят към храмовете на богините. Химните в тяхна чест могат да се чуят по всички континенти.

В Европа нещата стоят малко по-различно. Тук старите предхристиянски божества трябва буквално да възкръснат от забравата. Може би малко попроменени, понеже много от знанието за тях е загубено, светилищата им отдавна са руини. Така възникват различни нови езически, по-популярни като неопаганистични религии и култове. Те обикновено почитат мъжки и женски принцип под формата на различни проявления на богове и богини на предците си.

Нов живот заживяват славянството, 

религията на старите германски племена,

на друидите

Всички те се връщат към почитане на природата и възраждащата се цикличност в нея. Изпълняват ритуалите си на равноденствията и слънцестоенията. Сред най-популярните т.нар. неопаганистични вери е уика. Названието произлиза от английското witchcraft, или вещерство.

В него се почита триликата богиня 

под формата на девицата – символ на началото, разширението, очарованието, нарастващата луна; майката – зрялост, плодородие, сексуалност, стабилност, пълната луна; и старицата – мъдрост, покой, смърт, намаляваща луна. Триликата богиня зачева непорочно в образа си на девица и ражда своя син и съпруг рогатия бог. Началото на уика се проследява към първата половина на XX век в Англия от Джералд Гарднър. Днес последователи има на всички континенти, може би с изключение на Азия. По неофициални данни уика практикуват над 500 хиляди души по света. През 2001 г. при проучване на религиозното самоопределяне на населението в САЩ 134 000 души са се причислили към уика. Тази неорелигия търпи може би най-много критика от учени и изследователи заради това, че триликата богиня в този й образ е създадена за първи път от английския автор Робърт Грейвс (1895-1985). По нашите земи, както и в целия античен свят – Гърция, Рим и Египет, също е запазен споменът за почитане на тройната богиня. Но тук се нарича с името Хеката, а

тройното й изображение символизира властта

й над земя, небеса и морета

Като дарителка на плодородието и майка на всичко видимо и невидимо тя е родителка на трите свята и всички техни създания са считани за нейни рожби. Тройната Хеката няма отношение към трите фази на женския живот, но е все така свързана с  луната. За нея Порфирий пише: „Символ на Хеката с нейните променливи фази е луната и нейната сила зависи от фазите й. Нейната сила се изразява в три форми. Като символ на новата луна тя е облечена в бяла роба, носи златни сандали и е обградена от горящи факли. Кошницата, която носи при изгряването си, символизира посевите, които растат също добре или зле според количеството дарявана от нея светлина. Като символ на пълната луна тя носи бронзови сандали. По клонката от маслина се познава огнената й природа, а

по мака, който носи като украшение

на главата си, 

се познава нейното плодородие 

и многобройността на душите, които почиват в нея като в град.” С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях. За неоплатониците тя е олицетворявала душата на света, а в Халдейските оракули на Зороастър е наречена Дъщерята на Отца. Култът към богинята е бил многостранен, но за него са известни доста малко неща. Мистериите в чест на богинята са били само за посветени и за тях също не се знае много, в Егина за основоположник на мистериите на Хеката се е смятал Орфей. В орфизма тя е образ на Великата майка и е едно от нейните наименования. У нас

култът към тройната Хеката все още е жив, запазил се

в празнуването на трите Богородици 

– Голямата, Малката и Вълчата. Те са вярвани като сестри, т.е. троичната хипостаза на богинята и нейният празник са съхранени в народната вяра. Традиционната култура е запазила и друг елемент от богопочитането – обредната трапеза. На съвместното хранене с боговете се събирало семейството в тесен кръг, като след това масата се оставя неразтребена, за да дойде богинята, наречена по-късно от християнската традиция Богородица, през нощта, да си хапне и да благослови дома.

Но не това са последните отломки от вярата в тракийската Велика богиня. Почитта към нея се съживява и по нашите земи. Все по-често на древните светилища и култови места се пресъздават ритуалите в нейна чест. И все пак, макар чрез възстановки, на богинята се предлагат истински дарове и се отправят молитви: „За възхвала викам тебе, господарко на целия Космос, водачка на Вселената, могъща богиньо, благосклонно гледащ дух, нощна, носеща се по въздуха!…”

Стани богиня

От най-дълбока древност жените са се събирали в т.нар. женски кръгове, в които са предавали една на друга знанията за женската красота и сила, споделяли лечителските си умения, посвещавали по-младите в тайнството на цикличността на тялото, в мистиката на раждането, в подреждането на свещеното пространство, т.е. дома. Техниките, засилващи женската сакрална сила, са различни в различните краища на света. Но тяхната цел винаги е една – разгръщането на потенциала и превръщането на всяка жена в жива богиня. За съжаление много от практиките са загубени. Но все пак част достигат до нас от древни записки, спомени на старейшини от тайни женски общества, от науката за тантра. 

В напълно разбуления от мистика и свещеност съвременен живот не е важно да умеем да слушаме тялото си, да разбираме езика му, да познаваме цикличността му. Приоритетите са други – да не закъснеем за  работа, без значение кой ден от месеца е. Темата за сексуалността е все още табу между много майки и дъщери. Това оставя огромна част от потенциала ни латентен и неосъзнат. А в която и традиция да се вгледаме, виждаме едно и също.

Тайното оръжие на нежния пол към разгръщане на личния потенциал е през утробата и женските полови органи. Там са ключовете към господство над физическия свят и към езотеричното, невидимо познание. Утробата не само

символично представлява

Великата богиня, Космосът

Тя е реална порта към Вселената. Само трябва да си спомним как да я използваме. Жената притежава способността да натрупва енергия благодарение на матката си от водата, въздуха, огъня и земята, т.е. от природата. В традицията на индианците толтеки се казва, че жените много по-лесно усвояват  мистичното познание от мъжете,  защото имат своята утроба.

Особено в деня преди да влезе в периода на месечния цикъл. Тогава се отваря процеп между световете и жените са способни да достигнат до невероятно познание.

Предците ни по целия свят са отчитали важността на този период. Днес се приема по-скоро като досадна тегоба, свързвана с болки и ПМС – предменструалния синдром. В тези дни жените са заклеймени като особено нечисти от църквата.  Разказват ни как в племенните общества са били изпращани в специални изолатори, където 4 дни трябвало да се справят сами. А ето какво ни споделят жените старейшини на индианците нуу-чах-нулт, населявали остров Ванкувър в днешна Канада. Мъдростта и познанието им са записани от Ан Камерън в книгата й „Дъщерите на медната жена”, преведена на десетки езици: „Повечето жени имаха своя месечен цикъл горе-долу по едно и също време. Тогава отиваха на специално място. Следваха 4 дни на празник и веселие. Сядахме за земята върху мек, чист мъх и отдавахме кръвта си обратно на майката земя. Пиехме специални чайове, играехме игри и масажирахме гърбовете си една на друга. Учеха ни как да броим лунните дни, за да знаем кога женското тяло може да зачене. Това ни даваше умението да имаме бебе само когато решим.”

В повечето общества

момичетата били подготвяни старателно 

за момента на полово съзряване

От днешна гледна точка те просто са влизали от една социална категория в друга, но през призмата на свещеното познание смисълът е много по-дълбок. Благодарение на индианките от о. Ванкувър можем да добием представа за практиките и на останалите десетки племена на Америка, за които нямаме оцелели данни. „Трябваше да се научим да тичаме. И тъкмо когато вече си мислехме, че сме го овладели, ни казваха, че трябва да тичаме, без да разпръскваме пясъка след себе си. После трябваше да тичаме назад, после нагазили до колене във водата. От това всички мускули много се стягат, дупето леко щръква назад, но пък тялото става красиво” – разказват те. –

„Да станеш жена, не беше нещо, което просто се случва, 

докато си стоиш ей така, 

или просто защото в тялото ти започват да се стават разни неща. Жената трябва да се научи на търпение.” И когато настъпвал моментът на първия цикъл на момичето, имало големи празненства. Облечено в най-хубавите си одежди, то се качвало на специално украсена лодка. Под ритуалните песни на старейшините я изпровождали навътре в морето, далече от брега. Тогава събличали дрехите й. Младата индианка се гмуркала във водата, а лодката поемала обратно. Доплувало до брега, с болящи от напрежение бедра, момичето било посрещано тържествено и прието като истинска жена. Физическата издръжливост не е важна само за индианските племена. Чрез нея жената натрупва лична енергия. А колкото повече е тя,

толкова по-голяма власт има над живота, 

толкова по-силен мъж 

може да привлече към себе си

В бестселъра „Изворът на женската сила” авторката Лариса Ренар описва древни практики за сила. В тях се препоръчват завъртания около себе си по посока на часовниковата стрелка. Те засилват енергийния потенциал, пренастройват клетките на тялото. Започва се със 7. Целта е да се стигне до 108.

Друг основен метод, споделян от различните традиции, е контролът върху мускулите на половите органи. Упражнението има много вариации. Ето и една от тях: вдишва се през центъра на челото, точката на интуицията, и се стягат мускулите на влагалището. Дъхът се задържа. Енергията се пропуска надолу по гръбнака до матката и тя се изпълва.  При издишването енергията се пуска обратно нагоре като вълна до центъра на интуицията и мускулите се отпускат. После се вдишва отново и се повтаря отначало. Започва се с 20 цикъла. Колкото по-силни са мускулите, толкова повече енергия се натрупва.

„Познаването на сексуалната енергия е много важно, защото тя не е само създаване. Тя е самият живот, творящата сила” – разказва Албена Тошева-Амба, една от малкото преподаватели на тантра за жени у нас. – „Ако може тази енергия да бъде използвана за създаване във всеки един миг – когато се сервира вечерята, да бъде украсена, направена със знание, да є се отдава значимост… По същия  начин трябва да се създава и къщата – свещеното пространство. Затова са измислени всички тантрически практики. Тантра не е сексуална енергия, както много често хората бъркат. Тантра означава дълбочината на йога. Тя е наука за това как върви енергията вътре в нас и как тази творческа енергия, която се намира в гениталиите ни, може да бъде  разпределена нагоре по цялото тяло и проявена в качествата на по-горните чакри, т.е. в емоциите, любовта, изразяването.”

Амба обяснява, че жената е тази, която трябва да е господарка на тантричния акт между двама души. Мъжът не е задължително да изучава тази наука. Неговата партньорка ще го обучи, ако той иска, разбира се. „В тантричните школи наред с науката за красотата и чистотата на тялото, с изкуствата и музиката, жените изучават как да управляват енергията. Обучават се до три години. Чрез упражнения за дишане, йога асани, бандхи или стягания на различни мускули те

стават съзнателни господарки на жизнената сила

Работи се с езика, т.нар. кечари мудра, или поставяне на езика в носоглътката. Целта е да се разтегне максимално езикът, допирайки го все по-назад върху небцето. Това е, защото езикът действа като прекъсвач и е свързан по енергиен канал с клитора.”

Овладяването на енергиите в тялото позволява, когато мъжът влезе през първа чакра, жената да поеме складираната там шакти кундалини, или жизнената енергия, и да я издигне нагоре по гръбначния стълб поне до сърдечната чакра. Оттам тя му я връща, вече трансформирана. После я поема отново и отново я отдава… ” По този начин

интимният акт, наричан секс,

се превръща

в тантричен

Получава се съюз, при който се срещаме не само с плътта, с триенето, а и в сърцата. Идеята е да се срещнем и с душите, като качим енергията още по-нагоре до най-последната чакра. Тогава става един кръговрат, в който участват и петте елемента. Когато жената успее да предаде на мъжа този мистичен акт на сливането, неговата първа чакра, където е материалното, се задейства. И той автоматично започва да изкарва пари. Защото да се грижи за материалното, е част от мъжката природа. Жената не е дошла на този свят да се издържа. Ако изкарва пари, то тя трябва да ги влага в своята красота и самоусъвършенстване” – посвещава ни Амба.

Но преди да стане владетелка на сексуалната енергия, жената трябва да усвои поне 3 важни аспекта – пречистването на тялото, за да заблести кожата є и всеки атом да се изпълни с енергия, дишането и гъвкавостта на гръбнака чрез йога практики, за да се задвижи енергията.

Дихателната практика капалбати е основна, 

споделя Амба. Седнете със скръстени крака. Вдишайте слабо, а след това рязко издишайте през носа, едновременно стягайки коремните мускули. След това отпуснете и повторете. Акцентът е върху издишането. Започнете с 10-20 пъти в комфортно за вас темпо, след това постепенно увеличавайте. Отделяйте и достатъчно време да изследвате движението. То също трябва да е осъзнато, защото всичко в живота, особено в интимния, е движение.

Източник: https://www.spisanie8.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close