fbpx

Биляна Савова за знаците на тялото и колко е важно да правиш онова, което те прави щастлив

Биляна Савова е арт директор на списание EVA, собственик и креативен директор на PLAN2B Creative studio и основател на фондация “МС – Мога сам”

Какво за вас е “бавен начин” на живот?

– Обратното на “бърз”. А моята дефиниция за “бърз” е главозамаяно препускане през живота – случки, хора, природа… и много често не е просто препускане, а тичане до без дъх и преследване на цели на всяка цена и веднага. “Бърз” също е да живееш с големи очаквания и респективно с още по-големи разочарования. “Бърз” означава от бързане да се загубиш в сивотата. Да живееш в матрица и повтарящи се действия – като хамстер в колело. Да не осъзнаваш това, което минава покрай теб, това, което ти дава “случайността”, това, което ти дава едно мимолетно докосване, една дума, един поглед.

“Бърз” още означава да искаш да контролираш и да се опияняваш от живот на ръба, от неясни печалби и непотребни успехи. И с всичко това, което ти “дава” бързото живеене, стигаш до ситуация да пренебрегнеш най-важното – собственото си тяло. А тялото е това, което те следва до самия ти край, независимо колко си успял, колко си богат или влиятелен. Защото то е съвършено, подава сигнали и иска да те спаси. Непрекъснато. И като не отразиш знаците, започва да компенсира. И като му свършат резервите – отказва. По негов си начин, уникален за всеки човек. Та за мен “бавен начин” на живот е обратното на всичко това. И за съжаление най-често спираме, когато тялото вече не може да продължи.

Успявате ли да живеете бавно?

– Хайде сега да видим дали успявам. Моят живот е като светлината и тъмнината. 40 години живях тъмно, сиво и бързо. С много леки просветки. На 40-ия си рожден ден казах на всички, че занулявам брояча и започвам да броя бавно и обратно. Така и стана. Това беше моментът, в който стигнах до крайни и много страшни странични ефекти на препускането през живота и живеенето на ръба. Изведнъж се сепнах и спрях много рязко. И скоростта ми е била толкова висока, че няколко години свистяха спирачките в главата ми. Не дни, години. Но си струваше. И сега, без тази умопомрачителна скорост и без адреналиновите инжекции, които преди поддържаха илюзията ми за успяване, за реализация, за контрол, за доказване, със сигурност ми е много по-добре.

И сега, влязла в светлинната си част от живота, от тази позиция и от тази гледна точка, виждам много добре и пътя, по който съм вървяла и вървя, както и точките, през които съм минала. И понякога ги свързвам. И се удивлявам на причинно-следствените закони. Та, да, мисля, че успявам. Това, което дефинирах за “бърз” и тъмен начин на живот вече не е част от мен. Следователно живея бавно. Без да съм отшелник. Без крайности. Прост баланс.

Как си почивате? Как успявате на намалите оборотите?

– С осъзнаване, желание и любов. Може да са 5 минути, може да са 5 часа или 5 дни, няма значение. Важно е друго – да влезеш напълно в този отрязък от време и да го изпълниш със смисъл. Дори и нищоправенето да изпълниш със смисъл и наслада и да не се самообвиняваш за това, че си нищоправил. Също се научих да казвам “не”, да ценя времето си за сън и да се оттеглям от някои случки, когато нещо не се получава. Но не за да абдикирам, а за да погледна отгоре или отстрани случващото се и да се опитам да видя изход или да оставя нещото да следва своя си ход.

Почти в 100% от житейските сюжети, независимо в коя част, професионална или лична, когато това се случва и аз решавам да направя съзнателно “забавяне”, винаги резултатът е потресаващо правилен. Така всъщност разбрах, че всичко все пак зависи от мен и от моите осъзнати решения за съ-действие или без-действие. И другото много важно за този начин на живот е да правя само неща, които ме правят щастлива, удовлетворена и смислена. Търпение и доверие според мен са солта и пиперът на “бавния” начин на живот! А страничните ефекти са повече усмивки, пълна удовлетвореност, по-здраво тяло и много любов.

Вашето място за бягство?

– Нямам определено. Номадската ми същност може да бяга и иска да бяга навсякъде. Идеалният ми вариант е моя къща на колела и непрекъснато движение, смяна на всичко – хора, природа, отношения. Искам всеки един мой ден да е различен и изненадващ. И някой ден съм сигурна, че ще стане – баба с кемпер и внуци, които се возят с мен по целия свят. А сега най-често “бягам”, като просто оставам сама. Ходя на кино сама, оставам вкъщи сама, пътувам сама… А пък, за да си правя дните различни, сега следвам едно малко правило – опитвам се всеки ден да правя нещо различно за първи път.

Но най-добре се чувствам, като се събудя сутрин още преди слънцето и преди всички, и то независимо къде се намирам. Ето тогава се усещам толкова тиха и спокойна, че чувам как плавно се движи кръвта във вените ми. Правя безмълвно и бавно йога и осъзнато се наслаждавам на най-великото творение на природата – тялото на човека, в частност моето. Благодарна съм на всичко, което ми се случило и което ме е накарало да стигна дотук. Благодаря на тъмнината. Да, знам, може би звучи клиширано и много претенциозно, но това е самата истина. Научих се да медитирам истински и осъзнато, правя го всяка сутрин и това ми дава много сериозна преднина пред всичко, което би могло да ме постави на някакви изпитания през деня.

Наслаждавам се на живота и знам, че той наистина е много кратък и за сметка на това удивително прекрасен. Именно затова вече не мога да си позволя да загубвам прекрасността и вълшебството му в бързане. И всъщност парадоксът е, че колкото по-бавно живееш, толкова повече неща можеш да свършиш и толкова повече време имаш. За всичко. И още нещо искам да споделя: бавното живеене ми даде най-важното – открих причината, която да ме кара да се събуждам сутрин с усмивка, благодарност и удовлетвореност. Открих какво съм и какво истински мога.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close