Попитах няколко човека в какво се състои бащинството:

Мъж на 32, женен: Отговорност. Да играем заедно, да отделям време да си говорим, да го уча кое е добро и кое е лошо. Ако това успея да направя…значи съм си свършил работата.

Мъж на 60, разведен, 4 деца: Много неща – отговорност, финансова подкрепа и, разбира се, обич. Кой както може (усмихва се). На мен ми е много трудно, но се старая. Опитвам да говоря с тях и така се ориентирам.

Мъж на 33, хомосексуален, с едно дете: Любов и разбиране. Да му показвам света и хората, как да се грижи, не само за другите, а и за себе си. Опитвам да го науча кои са важните неща в живота.

Мъж на 49, женен, с две деца: Безкрайна любов, отговорност и морал. Да се скараш, да покажеш, да се пошегуваш.

Жена на 30, омъжена: Създаване и закрила. Бащата трябва да дава пример, да създава спокойствие и щастливо детство, да играе с децата, да ги подкрепя, да намери начин да съчетае бащинския авторитет с приятелството.

Обикновено бащата е първият човек, различен от майката, с когото децата разпознават и комуникират емоциите си. Това става както през лицевата експресия, така и през тембъра и тона на гласа и други вербални и невербални знаци. Например, когато детето се разплаче, показва, че играта е малко по-груба или плашеща, а когато средата не е достатъчно стимулираща – губи интерес или се разсейва.

Бащите заемат централна роля при формиране емоционалната стабилност на децата, дисциплината и възпитанието.

Когато бащата е прекалено авторитарен, съревнованието с него става невъзможно. Тираничността не е признак на сила, а тъкмо обратното – на безсилие. Такива бащи превръщат детето си в компенсация на своята слабост. Детето ще изпитва единствено страх от него и ще се привърже силно към майка си. Ако е момиче, може би ще е много трудно да изгради здрава интимна връзка, водено от убеждението, че „всички мъже са лоши”.
От друга страна, когато бащата е чувствителен, подкрепящ и участващ би могъл да допринесе за когнитивното, вербално и социално развитие на детето, както и за академичните постижения, усещането за сигурност, самочувствие и автентичност.

Много е важно детето да се научи да регулира интензитета на емоциите си и да развие способност да владее социалната комуникация по този начин. Тези, които са усвоили това като малки, в зрелия си живот имат предимство в социалната среда. Децата ни наблюдават непрекъснато. Както момичетата, така и момчетата имат нужда от пример, за да се научат как да бъдат възрастни. Те следят как се държим с другите, как се справяме със стреса и фрустрацията, как изпълняваме задълженията си и как пазим достойнството си. Съзнателно или не, момчетата се идентифицират с бащите си, а момичетата обикновено търсят мъж като тях.

Децата приемат родителите си като гиганти – непобедими, безгрешни и всезнаещи. За много мъже улягането започва, когато станат родители. Променят мнението и за собствените си родители – започват да ги възприемат по-човешки, дават си сметка, че и те грешат и не са съвършени, както всички други хора.

Ученето на разликата между добро и лошо е дълъг процес и детето има нужда от подкрепа в това. Важно е то да усеща, че е приоритет за родителите си.

Вероятно няма само една формула, но ако опитаме да бъдем търпеливи, да чуваме какво казва, да говорим “със”, а не “на” децата си, повече да даваме пример и по-малко да поучаваме, ще изградим среда на спокойствие и предсказуемост. Децата имат нужда от предсказуемост, защото това им дава сигурност. Когато едно дете не се чувства обичано, то става тревожно и неуверено. Такива хора могат лесно да се превърнат в зависими личности, които често изпитват гняв и негодувание; затварят се емоционално, в стремежа си да се предпазят от нараняване.

Твърди се, че съществуват определени предпоставки, които влияят на стила бащинство, който човек формира, а именно: ентусиазмът да стане баща, поведението на неговия собствен баща, влиянието на масмедиите, професията, темпераментът, начинът по който се отнасят членовете в семейството му помежду си, както и броят деца, които има.

Дори човек да няма деца, разпознаването на собствения баща като обикновен човек е критична стъпка за емоционално израстване. Повечето мъже могат да отглеждат деца, но в бащинството има много по-важни роли от това просто да отгледаш. В някакъв смисъл бащите помагат на децата да се адаптират към външния свят, този който е различен от връзката майка-дете.

Какво е да бъдеш добър баща? Бащината обич е толкова важна за детето, колкото и тази на майката.
Когато не сме в добри отношения с бащите си, част от нас остава неспокойна. Не порастваме, докато не се “сдобрим” с тях. Имаме нужда те ни да ни благословят и това ни води към зрелостта.

А ти какъв баща си? Работещ или не? Финансово стабилен или справящ се? Споделящ отговорностите или самотен родител? Строг и дисциплиниращ, или по-скоро приятел с децата?

Много от причините бащите и децата да се раздалечават са естествени процеси в живота. Например в ранните години на тинейджърството, момчетата започват да се разграничават от бащите си, често с бунт против правилата вкъщи. Друга причина за раздалечаване може да бъде работата. Често мъжете, които работят прекалено, нямат достатъчно време за семействата си. Бащата може да отсъства физически – при развод, смърт, раздяла. Може да отсъства и относително, когато е слаб, безволев, пасивен, нерешителен от една страна или деспотичен, тираничен и властен от друга.

Някои твърдят, че биологичната връзка е от съществено значение за родителството. Не споделям тази теза. Със сигурност осиновителите и доведените родители имат същите права и задължения, каквито имат биологичните. Най-важна е същинската връзка, която родителите изграждат с децата си.

Бъди там
Няма маловажни периоди в живота на едно дете. Дори бебето показва различни реакции към майката и бащата и умее да ги разпознава. Момчета и момичета, които растат с внимание и одобрение от родителите си обикновено са по-успешни в живота.

Уважавай майката на децата си
Да бъдеш добър баща във и извън брак е напълно постижимо. Независимо дали сте заедно с майката на децата си, със сигурност можете да се подкрепяте в ролята си на родители. Децата се чувстват добре, когато родителите им показват уважение един към друг. Тогава не им се налага да са между чука и наковалнята.

Осигурявай финансова подкрепа
Осигурените деца живеят по-добре, чувстват се ценени и имат по-добри отношения и с двамата си родители. Децата имат нужда от модел на родител, който се държи отговорно. По същия начин, както имат нужда да присъствате в живота им.

Балансирай дисциплина и забавление
Дисциплината е много важна и понякога трудна за прилагане. Използването на сила, за да се постигне цел често може да има краткотраен ефект, докато лишаването от нещо ценно за известно време е метод, който опазва самочувствието на детето, както и респекта към вас като родител, а не като насилник. Когато нараняваме даваме израз на собственото си безсилие, а това води до безконтролно поведение в дългосрочен план.

Децата искат да познават бащите си
Хубаво е да има време и неща, които бащите правят самостоятелно с детето си. Някои татковци погрешно отговарят само за дисциплината. Децата израстват страхувайки се от тях и остават неспособни да забележат мъжа зад правилата. Друга подобна грешка е противоположното на това. Има бащи, които се фокусират само върху забавленията, по този начин се превръщат в едно от децата и оставят отговорността и тежката задача на майките да налагат правилата. Децата имат нужда от бащи, които се държат адекватно, познават правилата и границите, но едновременно с това умеят да се отпускат и забавляват.

Любовта и отхвърлянето афектират децата с еднакъв интензитет и се отразяват върху поведението, самочувствието, емоционалната стабилност и психичното здраве. Когато децата ви са различни, опитайте се да ги приемате такива, каквито са, а не се опитвайте да ги превръщате във ваше копие.

Бащинството не е временна роля, а е за цял живот. Бъди там.

Автор: Виолета Азис