Онази, която се бе сгушила в ъгъла и наблюдаваше, докато израстваш.

Онази, която нито за миг не спираше да вярва в теб и твоята безгранична сила…

Която те обича повече от живота си и е готова и в огъня да влезе за теб.

Онази, която безмълвна и със свита душа очакваше телефонът да звънне и да чуе гласа ти

… в която се надигаше трепетно вълнение всеки път, когато докоснеш небрежно ръката й.

Онази, която търси погледа ти, за да се огледа в твоите очи – най-прекрасното огледало.

Онази, невзрачната, която нахълта в живота ти без покана и предупреждение и го преобърна с главата надолу.

Онази, която ще е до теб, докато вървиш към върха, за да не си сам, когато го достигнеш.

И ще е до теб всеки път, когато паднеш!

Онази, която с цялото си обожание, вяра и търпение ще те изчака да се изправиш и да продължите заедно.

Онази, която дори на моменти не забелязваш, че съществува.

Онази, която ще затвори вратата след себе си, отваряйки в душата си огнена рана.

Онази, която ще си тръгне, за да осъзнанеш и оцениш, какво в действителност е тя за теб!

Онази, чиято стойност ще преоткриеш едва когато я загубиш …

И тогава в теб ще се зароди желанието да се бориш за нея, за топлината й, за любовта й …

автор: Даринка Янева