Аз не помагам на жена си!

Домашните задължения са ябълката на раздора за много семейства. Голяма част от нас са свикнали, че те са отговорност на жената, която междувременно работи и ражда, и отглежда деца. Само че моделът, в който мъжът работи, а жената се грижи за дома и децата, все по-малко се вписва в съвременното общество.

Вижте какво казва един татко по този въпрос:

Веднъж приятел се отби на чаша кафе. Седнахме в кухнята и си поприказвахме. По време на разговора казах: „Само да измия чиниите и ще продължим“.

Приятелят ми ме погледна така, все едно, че му съобщих, че отивам да конструирам космическа ракета. Абсолютно изумен и с възхищение в гласа той ми каза: „Радвам се, че помагаш на жена си. Аз не помагам на моята, защото няколко пъти се пробвах, а тя дори не ме похвали! Миналата седмица измих пода и не чух дума за благодарност!“.

Седнах обратно на мястото си и му обясних, че аз не „помагам“ на жена си. Тя не се нуждае от помощник, а от партньор. Като партньори ние просто имаме различни функции в общия ни дом.

Аз не помагам на жена ми да почиства къщата, защото аз също живея в нея, това е НАШАТА къща.

Не помагам на жена си да готви, защото аз също огладнявам.

Не помагам на жена си да мие чинии, защото аз съм ползвал част от тях.

Не помагам на жена ми с децата, защото това са и МОИТЕ деца и да съм им баща, е МОЯ отговорност.

Не помагам на жена си да пере и да простира, защото част от прането се състои от моите дрехи и дрехите на децата ми.

Аз не съм помощник в този дом, а част от него.

А колкото до похвалите, попитах приятеля си кога за последно е благодарил на жена си за това, че е почистила къщата или че е изгладила дрехите му. Но не да каже мимоходом: „Браво на теб!“, а искрено и от сърце: „Ехааа, ти си просто страхотна, мила моя!“. Не е ли абсурдно това?

Не е ли странно да измиеш пода веднъж на сто години и да очакваш огромна благодарност за направеното? Защо? Не си ли се замислял, приятелю? Възможно ли е да си се увлякъл твърде много в „мачо“ ролята си, която включва мисленето, че домашните задачи са „нейна“ работа. Или може би някога са те научили, че всичко около теб се случва от само себе си и не е нужно да се напрягаш особено?

Ами пробвай да я хвалиш по начина, по който си очаквал да похвалят теб – със същите думи и същото възхищение. Бъди неин истински партньор, а не гост, който се прибира вкъщи, за да хапне, да поспи, да се изкъпе и да удовлетвори потребностите си.

Почувствай дома си като ТВОЙ дом.

Истинските промени в обществото ни започват отвътре – от семействата ни. Нека да учим децата си на партньорство и поделяне на отговорностите и задълженията, като част от семейството, а по-късно и като част от света около тях.

Автор: Тед Едуардс, Източник

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close