Аз и Ти. Докато се обичаме

735

Новите български двойки все по-малко се съобразяват с дефинициите за семейство и сами определят правилата си.

“Като хора с по един развод зад себе си разбирахме, че не можем да гарантираме трайност на връзката си с това, че се женим.”

“Ако искаме да сме заедно, ще бъдем заедно, докато това ни носи удоволствие и спокойствие…”

“Няма по-силна връзка от това да имаме дете заедно. То винаги ще ни свързва, не подписът.”

За да разчетем промените, настъпили във физиономията на българското семейство през последните десет години, събрахме няколко двойки, които да разкажат историите си. Андрей и Даниела отглеждат бебе заедно, но отхвърлят идеята за брак като излишно усложнение. Стела и Павел са щастливо женени, въпреки че носят белезите от неуспешен първи брак. Деница и Десислав сглобяват сватбата си на шега, като ироничен жест към кухите традиции. И изграждат брака си със същия почерк.

Питахме всички какво мотивира избора им, кое ги определя като семейство и защо са заедно. Те бяха честни. Не чухме нищо за “Голямата любов”. И не беше важна формата, под която съжителстват един с друг, а съдържанието, с което запълват връзката си.

Статистиката е категорична, че българското семейство претърпява сериозна трансформация. Начинът, по който се разгръща жизненият път на двойките сега, е много по-различен от този, който са следвали техните родители. В черно-белите дни на соца е бил популярен моделът ранна брачност – ранна раждаемост, а отклонения от нормата са били рядко срещани. Днес е шарено – една част от хората отлагат родителството, избират да съжителстват с партньор и отглеждат децата си в безбрачни семейни съюзи, семейните съюзи, които формират са по-нестабилни и т.н. Данните от преброяването на населението показват, че през последните десет години се увеличава два пъти делът на двойките, които живеят заедно без брак – от 4% през 2001г. до 8% през 2011 г. От всички съжителства без подпис 70% са във възрастовата група 16 – 39 години. Появата на безбрачните съжителства доближава България до модела на западноевропейските страни – Франция, Германия, Холандия, скандинавските страни. Законодателството обаче се развива по-бавно и Семейният кодекс все още не легитимира различните форми на съюзи.

Докато смъртта ни раздели или докато ни е удобно заедно

Според Елица Димитрова, социолог в Института за изследване на населението и човека към БАН, съвместното съжителство придобива смисъла на “пробен брак”, тоест фаза, в която партньорите се опознават, адаптират се един към друг и се подготвят за следващата стъпка – родителство и брак. Въпреки че някои изследователи го наричат “алтернатива на брака”, Димитрова смята, че в България случаят все още не е такъв, защото голяма част от тези съжителства се трансформират в бракове. Освен това данните ясно показват, че бракът все още е най-често срещаният тип семеен съюз и остава по-предпочитана форма. “Според данните от последното преброяване с нарастването на възрастта относителните дялове на лицата, които са в брак, също нарастват. Може би това е ефект от зрелостта – хората търсят по-стабилна връзка. Появата на детето за част от хората е сериозен “аргумент” в полза на брака,” обяснява Елица Димитрова.

Налице е обаче тенденция за отлагането на браковете и тя се наблюдава от началото на 90-те години. За това говори бързото нарастване на средната възраст за сключване на първи брак, която през 1990 г. при жените е била 21.4 години, а през 2010 г. е вече 26.9 години. Обяснението е както в стремежа за по-добро образование и професионално израстване, така и в желанието първо да се опознае партньорът, преди да се вземе решение дали връзката може да се развие в семейство.

Психолозите виждат и други причини за отлагането на брака – страхът от обвързаност, от несвобода, от твърде голяма отговорност. Чрез съжителството без брак партньорите сякаш си оставят възможност за изход от връзката. “Исках да имам възможност да си тръгна.” Елена е откровена защо е противник на брака. Счита го за “излишно заробване”. Андрей пък го възприема като усложнение и формалност. Неговото убеждение е, че хората трябва да са заедно, докато това им носи удоволствие, спокойствие или каквото е това, което ги мотивира. И двамата обаче са преминали към следваща стъпка с партньорите си и си поделят отговорността за отглеждането на деца.

“Страхът е – ако съм в брак, съм зависим и длъжен. А илюзията – че ако не сключа брак, ще ме обичат повече и няма да правя нищо за дълга семейство”, коментира психологът и психотерапевт Милена Манова и казва, че обикновено тези хора разглеждат живота като една неопределена и безкрайна перспектива. И го живеят като Чехови герои – в очакване да се появи по-добрият живот, по-добрият партньор.

Според нея съжителството без брак не е непременно отрицание на старата форма на семейственост, а по-скоро преминава през своя период на пробация. Смята, че така формираните съюзи не са непременно представата на двойките за подреден живот, а по-скоро, че така са се случили нещата и съжителството се изгражда на принципа “да пробваме и да видим какво ще се получи”. Това е особено валидно при мъжете, казва Манова, защото те не търсят сигурността в брака или в семейството както жените, а в кариерата, властта, статута, съизмерването с другите мъже. “Мъжете, които живеят в съжителство, живеят по-импулсивно и на принципа “отлагаме нещата и както се случат”, обяснява Милена Манова.

Кажи да…

Отлагането на брака има своите корени  и в обезсмислянето му като институция, в изпразването му от съдържание. Той отдавна е изгубил социалните си и икономически функции отпреди модерността и не е необходим на индивида нито за да се легитимира пред обществото, нито като инструмент за социален успех. В последното мащабно изследване на европейските ценности през 2008 г. един от въпросите, който социолозите задават на респондентите, е “доколко смятате, че бракът е отживяла институция”. И ако в началото на 90-те години около 90% от хората отхвърлят това твърдение, през 2008 г. 70% не са съгласни с него.  “Това означава, че има намаление в дела на хората, които подкрепят брака като институция”, тълкува Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН.

Изхабяването на брака, превръщането на традиционните семейни ценности в набор от клишета се регистрира като проблем дори от двойките, които са избрали тази форма на съюз. За Стела и Павел фразата “семейни ценности” губи съдържанието си веднага щом се наруши интимността на взаимоотношенията между двама души. Звучи им като безкраен рекламен блок – фалшива. По същия начин бракът има смисъл за тях само ако е интимен акт. Така много техни познати и приятели всъщност не знаят, че те са семейство пред закона, защото сватбата им не е била публично достояние. “По неизвестни причини българското extended family (“родАта”) възприема сключването на брак като разрешително за брутална намеса в отношенията на двойката – всеки започва да излъчва идеите си за това “как се правят нещата, като си семеен”, споделят какво ги дразни Стела и Павел. И признават, че като че ли съжителството без брак осигурява на двойките тази необходима дистанция от “близките”.

Деница и Десислав имат около 10-годишна история заедно, преди да станат официално семейство, и по думите им тяхната връзка никога не се е развивала според очакванията на роднина и приятели. В този смисъл решението им да се оженят е изненада за всички около тях, а начинът, по който решават да го направят, е по линията на отричането на стереотипа и статуквото. Традиционните сватби, форматирани от сватбената индустрия и попкултурата – от булчинската рокля до хвърлянето на букета –  за тях са ритуал, който демонстрира тъкмо изпразнената от съдържание институция на брака и никой всъщност не знае защо участва в тях. “Като че ли повечето хора избират брака по инерция. И живеят живота на другите. При нас това беше избор чак след като видяхме всички останали варианти”, казва Десислав. Деница го допълва: “Чрез сватбата си ние си изобретихме личен празник, с който почетохме ценните за нас неща. Искахме да отбележим сами за себе си, че сме заедно и след десет години и всякакви ситуации, през които сме преминали.” И в брака си те се опитват да не се съобразяват с мейнстрийма, да си създават собствени правила. Десислав избира и нетрадиционна метафора, за да опише връзката им: “Като в американския футбол – като те спънат, подаваш топката към следващия. Така можете да преминете всички препятствия заедно.”

А кой ще мие чиниите

С разнообразяването на формите, под които съществуват семействата, все повече се размиват и установените роли на мъжа и жената в тях. Контролният пакет се разпределя между двамата партньори, както и финансовата тежест и отговорностите. В този смисъл предизвикалата полемики покрай последното преброяване фраза “глава на семейството” звучи еднакво абсурдно и на двойките, които съжителстват заедно, и на тези, които имат сключен брак.  “Това е патриархален остатък, който увековечава неравенството между половете, и това, че е институционализиран, е свидетелство за изостаналост на обществото ни”, категорични са Стела и Павел. За тях разпределението на ролите във връзката също е анахронизъм, който крие опасност от разпадане на органичността на семейството.

Андрей например разказва, че редът, който са създали с Даниела вкъщи, е “всеки върши това, което може, както и когато може”. Макар че той е този, който изкарва повече пари от двамата, това не означава, че участва по-малко в домашните дела. Грижите за детето също са споделени. “Всеки от нас иска да прекарва колкото се може повече време с него. Имайки предвид, че още е бебе и се кърми, аз не участвам само в храненето”, смее се той и казва, че модерните мъже се ангажират  много повече в семействата си, отколкото техните бащи и дядовци.

Психологът и психотерапевт Милена Манова обаче казва, че въпреки това социалната тенденция е жената да се натоварва с повече отговорности и да се адаптира към роли, които не са й привични, докато мъжът се обезличава, защото вече не може да определи къде е мястото му във връзката. “Ако допреди десет години това навлизане в мъжкото пространство се считаше за добра тенденция, то сега е по-скоро в минус на жените. Те са по-изморени и по-отегчени. В началото повечето отговорности и стремежът да балансират между кариера, интимен живот и деца им носи удоволствие, дава им усещане, че могат да се справят с всичко, но това не продължава дълго”, обяснява Манова. Според нея в мнозинството си модерните български семейства се опитват да балансират, вземайки най-доброто от двата свята – загрижеността за децата и семейството, които познават от патриархалния модел, и по-голямата автономност на партньорите, която им донесе свободата на модерността.

“За да не изгубиш единственото устойчиво нещо – връзката си с другия – винаги се опитваш да правиш повече”, обобщава Деница. И добавя, че в новите семейства ролите на мъжа и жената не са установени категории, а въпрос на договаряне и постоянна игра (“аз ще направя това, ти – другото”). Но колкото по-честна е тя, толкова по-добре.

“Мамо, защо не се ожените?”

Когато един ден 4-годишният син на Елена й задава този въпрос, тя подскача изненадана. Да, той е твърде малък, за да разбира какво е брак, но явно е научил отнякъде, че сватбата е в хронологията на живота и последователността на събитията в случая е била нарушена. Психолозите твърдят, че зад този наивен детски въпрос всъщност се крие само едно питане: “Нали няма да ме изоставите и ще ме обичате?”

Милена Манова, която специализира и в детската консултативна практика, казва, че родителите винаги трябва да изхождат от любовта, когато аргументират избора си на семеен съюз пред детето. “Децата разсъждават от егоистична гледна точка – какво аз, какво на мен”, обяснява тя.

Отлагането на брака и съжителството без подпис променя последователността и на другите жизнени събития и дава своите отражения върху тях, както върху раждането на дете например. Социологът Елица Димитрова отбелязва, че от 1994 г. в България средната възраст за раждане на първо дете е по-ниска от тази за сключване на първи брак. В момента тя е около 26 години, като това е модел, разпространен и в близките до нас източноевропейски страни, като Румъния например. В Западна Европа – Холандия, Швеция, Норвегия – раждането на първо дете се случва около 30-ата година.

“Изследванията за раждаемостта обаче показват, че бракът е по-предпочитана форма за раждане на дете. Вероятността една жена да роди първо дете е по-голяма, ако тя е в брачен съюз, отколкото ако е в кохабитация”, уточнява Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека.

Отвъд социологията по-важният въпрос, който вълнува модерните родители, е детето, също както и семейството, да бъде продукт на собствените им разбирания за това кое е важно и ценно, а не на правилата, зададени от външната система. Всъщност резултатите от устойчивите промени в модела на българското семейство, които наблюдаваме сега, ще си проличат тъкмо когато порасне това първо поколение деца, отгледани извън нормата на брака и възпитани в провокация на неговите традиции. Как ще разбират свободата, колко отворени ще бъдат към другия в своите връзки, колко устойчиви ще са техните съюзи  – личният им избор ще е тест за поколението на техните родители. Които първи се противопоставиха на традиционните дефиниции за семейството в търсене на своята собствена.

Автор: Инна Павлова [Капитал]

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close