Антимикробната резистентност е една от най-големите заплахи, пред които е изправено човечеството

Антимикробната резистентност е една от най-големите заплахи, пред които е изправено човечеството. 25 хил. души годишно в ЕС умират в резултат на инфекции, причинени от бактерии, резистентни на антибиотици. В световен мащаб числото достига 700 хил. „Ако тенденцията се запази, това би довело до 10 милиона смъртни случая през 2050 година, а икономическата загуба (от допълнителни разходи за здравни грижи и загуба на производителност) се изчислява на милиард и половина евро годишно“, обяви на конференция за антибиотичната резистентност в Брюксел европейският комисар за здравеопазването и безопасността на храните Витенис Андриукайтис.

Всяка година човечеството консумира над 2500 тона антибиотици, за да се пребори с инфекциозните заболявания. Лошата новина е, че антибиотиците, които са действали преди, вече не действат. Както всеки жив микроорганизъм, бактериите мутират и се приспособяват, стават по-силни и изграждат имунитет срещу лекарствата, които ги убиват. Огромна роля за това има неправилната употреба на антибиотици.

Антимикробната резистентност идва оттам, че заради прекалената и често пъти неправилна употреба на антибиотици микроорганизмите са развили устойчивост към тях. Това може да заличи напредъка на съвременната медицина и да превърне лечението и на най-тривиалните инфекции в предизвикателство. Ако сегашните тенденции продължат, това ще бъде краят на медицината, каквато я познаваме – сега смятани за рутинни интервенции като цезарово сечение и смяна на стави ще бъдат поставени под риск, а трансплантации на органи ще станат изключително трудни и дори твърде опасни, за да бъдат предприемани, тъй като антибиотиците, които трябва да предпазват пациентите от болнични инфекции, вече няма да действат.


Антибиотиците прогресивно губят ефекта си и стават все по-безполезни дори в обикновени битки с бактериите, гъбичките, вирусите и паразитите.

„Антимикробната резистентност ни доведе до прага на постантибиотичната ера, когато oбикновените инфекции могат да започнат да ни убиват отново“

д-р Маргарет Чан, генерален директор на Световната здравна организация

„От откриването им преди повече от 70 години антибиотиците са запазили повечето от нас живи чрез преодоляване на бактериални инфекции, които иначе биха били фатални. Употребата на антибиотици – и ваксини – е удължила живота ни средно с 20 години“, заяви г-жа Сузана Якаб, регионален директор за Европа на Световната здравна организация (СЗО). Тя допълва: „Ако искаме да запазим това медицинско чудо, ние трябва да разберем напълно кога антибиотици работят и кога не работят и да действаме по съответния начин. Това е въпрос, който засяга всички – от тези, които определят политиките и стратегиите, през тези, които извършват научни изследвания, производителите и разпространителите на антибиотици до тези, които ги предписват и ги използват.“

Според СЗО човечеството се е запътило към „постантибиотичната ера“

Когато бактериите станат резистентни към антибиотици, това означава, че тези антибиотици вече не са в състояние да убиват бактериите, когато се дават в концентрация, която е безопасна за прием от хората.

„Антимикробната резистентност ни доведе до прага на постантибиотичната ера, когато oбикновените инфекции могат да започнат да ни убиват отново“, алармира генералният директор на Световната здравна организация д-р Маргарет Чан.

Резистентността се случва естествено, когато бактериите мутират на случаен принцип, но това се активизира от многократното излагане на антибиотици, които приучават бактериите да еволюират. Еволюционният процес обаче се ускорява от неправилната употреба на антибиотици, например когато пациентът не приключи целия курс на лечение с антибиотик и реши да го прекрати, защото вече се е почувствал по-добре. Това оставя някои от най-силните бактерии в организма – тези, които са успели да оцелеят заради някаква мутация – и които впоследствие могат да се възпроизведат и разпространят. Това се случва и когато едно лекарство съдържа прекалено малко концентрация на антибиотика, за да убие бактериите.

Антибиотичната резистентност е естествен процес, предизвикан от мутации на бактериалните гени. Прекомерното и неправилно използване на антибиотиците обаче ускорява появата и разпространението на резистентни бактерии. Когато са изложени на антибиотици, чувствителните бактерии биват унищожени, а резистентните могат да продължат да растат и да се делят. Тези резистентни бактерии могат да се разпространяват и да предизвикат инфекции и в други хора, които не са приемали антибиотици.

Антимикробната резистентност е широко разпространена при т.нар. вътреболнични инфекции. Смята се, че всяка година близо 4 милиона пациенти в ЕС се заразяват с вътреболнични инфекции. Освен това развитието на антимикробната резистентност (AMR) в бактерии при животни и храни може също да компрометира ефективното лечение на човешки инфекции, тъй като резистентни бактерии и гени на резистентност могат да се „прехвърлят“ на хора чрез животни и храни. Ето защо разумното използване на антибиотици е от решаващо значение не само при хората, но и при животните.

Смъртта на антибиотиците

Заплахата е реална и тъй като за антимикробната резистентност няма самостоятелно и лесно решение, борбата трябва да започне сега на няколко фронта. „Смъртта“ на антибиотиците официално е на дневен ред, а темата бе поставена сред приоритетите на европейските институции наравно с опасностите от климатичните промени и тероризма през есента на 2015 г., припомня европейският комисар Витенис Андриукайтис.

Бактериите стават устойчиви на първо място заради прекомерната и безразборна употреба на антибиотици. Това за съжаление се случва навсякъде: в болниците, лекарските кабинети, широко разпространеното и опасно самолечение, както и прекалената им употреба в животновъдството.

Антимикробната резистентност не засяга само хората, но и животните. „Супербактериите“ се предават чрез храната и водата, непризнавайки граници. Те са част от индустрията, земеделските практики, градовете, болниците, системите за водоснабдяване и питейната вода. Те могат да се пренесат от други държави, включително и от страни с по-ниски средни доходи, където употребата на антибиотици е много по-слабо контролирана от тази в ЕС или в Северна Америка.

Това ясно показва, че има нужда от глобални действия и изисква единен здравен подход върху хората и животновъдния сектор в целия свят. Точно това се опитва да постигне 5-годишният план за действие на Европейската комисия, обяви д-р Кун ван Дюк от Генералната дирекция по здравеопазване и безопасност на храните.

Целите са да бъдат включени всички аспекти на антимикробната резистентност:

• здравето на човека и животните,
• безопасността на храните и фуражите,
• биобезопасност,
• околна среда,
• научни изследвания и иновации,
• международно сътрудничество, както и
• нетерапевтична употреба на антимикробни вещества.

Ако продължим да консумираме антибиотици със същите темпове, Европа и светът могат да бъдат заплашени от връщане в предантибиотичната ера, когато обикновена бактериална инфекция като пневмония би означавала смъртна присъда.

„Това може да ни върне в годините преди появата на пеницилина, а това е доста страшно на фона на съвременните епидемии и растяща заболеваемост“, коментира генералният директор в областта на здравеопазването и безопасността на храните на ЕС Ксавие Пратс Моне. Мерките, за да не се случи това, трябва да започнат незабавно.

„Ваксините могат да играят важна роля в борбата с възхода на резистентни инфекции, защото намаляват броя на инфекциите и с тях се избягва масовата употребата на антибиотици, което е основната причина за лекарствената резистентност. Разполагаме с ваксини, чиято широка употреба би могла да има огромно въздействие за намаляване на антибиотичната резистентност, както и биха спасили на много животи, ако се използват по-широко.

Така например бактерията на Streptococcus pneumoniae убива над 800 000 деца под петгодишна възраст от цял свят всяка година. Тези смъртни случаи до голяма степен ще бъдат предотвратени чрез всеобщо глобално покритие с ваксина, която вече се използва в много части на света. Ваксините са също жизненоважен начин за защита на селскостопанските животни от инфекции.

„Твърде малко ваксини и алтернативни подходи към антибиотиците са на разположение на лекарите, за да се справят с много от най-неотложните заплахи вследствие на антибиотичната резистентност“, отбеляза Елизабет Куипър от Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации.

През пролетта на миналата година Световната здравна организация прие резолюция за подобряване на достъпа до устойчиви доставки на ваксини, което е ключов въпрос за страните с ниски и средни доходи, които биха искали да разширят имунизацията. През 2012 г. СЗО одобри глобален план за действие за имунизации, който да гарантира, че до 2002 г. на нито един жител на земята няма да липсват жизненоважни ваксини.

Добрите практики за справяне с антибиотичната резистентност:

Контрол на използването на антибиотици в болничните заведения – да не се изписват антибиотици, които имат еднакъв спектър на действие, защото така се създава бърза резистентност. По-добре е да се изчака антибиограмата, ако пациентът не е в критично състояние. Нужно е да се спре продажбата на антибиотици без рецепта, както и да се контролират изписаните антибиотици от личните лекари. Широко разпространената практика за предписване на антибиотик профилактично и за „всеки случай“ е необходимо да бъде прекратена.

Повишаване на осведомеността за разумна употреба на антибиотици

Най-масовата и разпространена погрешна и ненужна употреба на антибиотици е при заболяване от грип. Важно е да се разбере – вирусните заболявания не се лекуват с антибиотици. Антибиотиците са ефективни само срещу бактериални инфекции – те не помагат при лекуване на инфекции, причинени от вируси като настинка или грип. Употребата на останал от предишно лечение антибиотик, както и „предписването“ му на близък или роднина, защото е помогнал на някой, е друга порочна практика. Правилната диагноза и решението дали са необходими антибиотици могат да бъдат направени само от лекар.

Отговорен прием на антибиотици – дори и да се почувствате по-добре, не прекратявайте курса на лечение. В противен случай, вместо да бъдат унищожени, бактериите запаметяват своите нападатели, стават по-силни и развиват резистентност. Това е здравен риск не само за човека, приемащ антибиотиците неправилно, но и за всеки, който може впоследствие да се зарази с резистентни бактерии.

Прекратяване на прекалената употреба и злоупотреба с антимикробни лекарства в селското стопанство и ветеринарната област

В световен мащаб по-голямата част от антимикробните средства се употребяват не от хора, а се дават на животни като говеда, овце, прасета, птици и риба за нуждите на хранителната индустрия. Антибиотиците се използват не само при лечението на болни животни, а и профилактично за избягване на заболявания при животни, изложени на риск, и най-противоречивата практика – те се дават, за да стимулират растежа. Използването на огромни количества антимикробни средства в производството на храни и освобождаването на антимикробни вещества в околната среда чрез канализацията и отточните води от селскостопански обекти има последици за общественото здраве, които най-ясно се виждат в заразните бактерии, свързани с хранителните заболяване при хората. Обезпокоително е и потенциалното преминаване на резистентни гени от бактерии от животински произход до човешки патогени.

Инвестиции в научни изследвания и иновации и разработване на нови лекарства

ЕС инвестира около 800 млн. евро в свързани с антимикробната резистентност изследвания. Също така ще се търси отговор и на въпроса за антибиотичната резистентност в рамките на хранителната верига и ще се изследват нанотехнологии, с помощта на които биха могли да бъдат разработени антимикробни лекарства. „Целта е да се комбинира академичната експертиза с индустрията, за да се работи заедно по създаването на нови молекули и да се прецени кои от тях си струва да бъдат финансирани, като същевременно се прави оценка на всеки три месеца“, обяви в Брюксел д-р Анджела Вителсбергер от Инициативата за иновативни лекарства.

Планът за действие на Европейската комисия срещу нарастващите заплахи съдържа 12 действия за изпълнение с държавите – членки на ЕС, и идентифицира седем области, в които е необходимо да се вземат мерки – гаранция, че антимикробните средства се използват по подходящ начин при хора и животни, предотвратяване на микробните инфекции и тяхното разпространение, разработване на нови ефикасни антимикробни средства или алтернативи за лечение, сътрудничество с международни партньори, за да се овладеят рисковете, подобряване наблюдението и надзора в хуманната и ветеринарна медицина, насърчаване на научните изследвания и иновациите и подобряване на комуникацията, образованието и обучението.

Източник: Капитал

Свързани публикации Още от този автор

Бъдете наши приятели в социалните мрежи!