Антидепресантите задълбочават депресията!

385

Антидепресантите, открити в дома на пилота-самоубиец Андреас Любиц, за пореден път накара света да се замисли дали можем да излекуваме психични заболявания с медикаменти. Повечето лекари смятат, че съвременните лекарства за борба с депресията са неефективни, а редовното им използване само задълбочава проблема. Въпреки това продажбата на таблетки за емоционални разстройства продължава да нараства.

Как фармацевтичните компании са успели да убедят хората в необходимостта от антидепресанти и кой е изобретил първия универсален лек за депресия?

След като в дома на пилота-самоубиец Андреас Любиц бяха намерени антидепресанти и стана известно, че пилотът, убил 149 души, от няколко години е бил под наблюдението на психиатър, в световните медии не стихва дебатът за това как един душевно болен човек е бил допуснат да управлява самолет.

Заслужава да се отбележи, че виновникът за трагедията е германски гражданин – страна, символ на едно от най-строгите в света законодателства по отношение защитата на личните данни. Лекарят на Любиц просто не е имал право да уведоми работодателите му за психичното му състояние. Съгласно германското право, това е престъпление.

За разлика от България за лечението на депресията на Запад се отделя много по-голямо внимание. Заболяването отдавна е признато за едно от най-честите в така наречените развити общества, на които в основата стои индивидуализмът и развитието на собственото „аз”. Така например, за борба с депресията и неврозите в САЩ се отделя 10% от общия бюджет за здравеопазване. В България тази цифра не надвишава 1%.

Приемането на антидепресанти и посещението при психиатър отдавна са станали толкова широко разпространено явление на Запад, че голяма част от работодателите не обръщат внимание на това, че техните служители са наблюдавани от лекар. Хората с диагноза “депресия” или “неврози” спокойно могат да карат кола, да си намерят работа и да имат същите права като останалите. Заедно с това непрекъснато расте и количеството на приеманите антидепресанти. Така например, в САЩ от началото на 90-те години употребата им е нараснала с 400% – това означава, че днес всеки десети жител на САЩ редовно взима медикаменти, облекчаващи симптомите на депресия. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа.


През 2025 г. всеки десети ще е на психотропни

Според проучване, проведено неотдавна във Великобритания от компанията „YouGov”, след 10 години броят на хората, приемащи антидепресанти, ще се удвои. Т.е., всеки десети възрастен гражданин на Великобритания ще пие хапчета, за да се справи със симптомите на тревожност и депресия. При това страната заема едва четвърто място в Европа по употреба на антидепресанти. Преди нея се оказват такива привидно проспериращи страни, като Швеция, Дания и Португалия.


Психотерапия на тълпата

След края на Втората световна война икономиката на САЩ преживява нова рецесия. В обществото цари несигурност, а нивото на безработица достига 8%. Освен това много от младите хора, които се връщали от фронта, изпитвали сериозни психологически разстройства. Но основният проблем се оказва спадът в потреблението. Точно тогава правителството на САЩ започва да внедрява културата за посещение при психотерапевт-лекар, който може да лекува едновременно депресия и да дава съвети.

Универсална рецепта против депресия по това време става фразата: радвайте себе си колкото се може по-често. Основният източник на радост, което не е изненадващо, според терапевтите, е купуването на нови неща. По този начин, лекарите активно налагат основната концепция на държавата, че щастието на всеки член на демократичното общество зависи от обема на потребление и от това доколко стриктно спазва универсалните норми на поведение.

Авторът на тази идея също е Едуард Бернайс. От началото на 1960 г. терапевтите са станали неразделна част от американското общество: те консултират не само холивудски звезди и политици, но и обикновени граждани.

Дотогава за лечението на психиатрични заболявания не са били използвани лекарства. Само малка част от лекарите са предписвали на своите пациенти морфин и опиум. Точно в този момент започва активно проучване на същността на депресията и за първи път се поставя въпросът за възможностите за лечението й. В края на 1950 г. е издигната теорията за химическия дисбаланс, в основата на която стои идеята, че причината за депресията е недостигът или излишъкът в човешкия мозък на така наречените хормони на щастието – серотонин, допамин и др.

Тази теория става основа за създаването на първите антидепресанти. В началото на 1970 г. е измислен „прозак”, но по рафтовете на аптеките това лекарство попада едва през 1988 г.



Универсалното хапче

Създаването на универсален лек за депресия отваря огромен пазар за фармацевтичните компании. От 1988 г. продажбите на „прозак” и други антидепресанти растат непрекъснато. Въпреки това и досега учените не са наясно как влияе липсата на серотонин върху формирането на емоционални разстройства.

Трябва също да се отбележи, че самото понятие „химически дисбаланс” си остава и до днес само непотвърдена теория – не съществуват тестове, с помощта на които може да се измери нивото на серотонин и други вещества в мозъка на жив човек.

Все пак, въпреки липсата на доказателства, мнозина на Запад са абсолютно убедени, че всичките ни тревоги са в резултат от химически дисбаланс, както и че всяко разстройство може да се излекува с медикаменти.


Пазарът на антидепресанти в момента може да предложи лекарство за почти всяко нежелано емоционално състояние. В същото време, от момента на изобретяването на хапчетата броят на психичните разстройства се е увеличил няколко пъти. Част от проблема е, че списъкът с критериите за диагностициране на болестта се увеличава експоненциално. Например дете, което често спори с родителите си е напълно възможно да бъде диагностицирано с опозиционно разстройство, за което, разбира се, има и медикаментозно лечение.

Повечето лекари смятат, че лекарствата отключват при някои пациенти по-сериозни форми на психични заболявания, отколкото тези, от които е трябвало да бъдат лекувани.

От 25 до 50% от децата, лекувани с тези антидепресанти в продължение на 5 години, развиват биполярна депресия. Сред възрастните тази цифра е около 25%.

Биполярна депресия означава, че пациентът ще трябва да приема няколко вида лекарства. В Съединените щати само 35% от пациенти с биполярна депресия работят, т.е. може да се каже, че наличието на тази форма на депресия води до особена форма на инвалидност.

След анализ на докладите от 47 клинични проучвания на антидепресанти, в които са участвали 5133 пациенти, учените от британски университет стигат до заключението, че най-добре продаваните антидепресанти като „прозак” и „сероксат” едва ли са по-ефективни от плацебо при лечение на депресия, съобщава Би Би Си.

Изследванията на дългосрочните действия на антидепресантите показват, че пациентите повече не се възстановят след епизодите на депресия, както е било преди появата на антидепресантите. Интензивността на депресията при приемащите хапчета нараства по-бързо. Така също при пациентите зачестяват рецидивите и вместо преминаващи епизоди на депресия, развиват хронична психична болест.

Според проучване на Уитакър антидепресантите от по-старо и по-ново поколение имат приблизително една и съща способност да повишават чувствителността на мозъка към по-продължителни депресии. В допълнение към това новото поколение антидепресанти SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), повишават риска от биполярна депресия.

Милена ВАСИЛЕВА

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close